Бургаската гара събра Ева и Гого

Любовта отново ще спаси Гого от "Тоника". Всичко в живота си той е постигнал благодарение на приятелството, прошката и обичта. Сега е време съдбата да се отплати за добротата му заедно с лихвите. Любовта между Ева и Гого пламва преди повече от 40 години, безсмъртна и до днес. Тя възкръсва като феникс след всяко преодоляно препятствие. Случката във Виетнам, творческите скандали и раздели в Тоника двамата преодоляват винаги заедно и чрез силата на прошката. Но чувствата им са стоманено заварени с музиката. Съпрузите са в основата на създаването на най-успешната вокална група в историята на българската популярна музика. Те са сърцето на Фамилията.
Всичко започва през 1970 година в овехтял вагон в шеста глуха линия на бургаската гара. Там е щабът на бъдещите тоники, които репетират в зарязаните постройки между релсите. Диригент на естрадния оркестър "Тоника" към културния дом на транспорта е Стефан Диомов. Той благославя старта им в изкуството, те пък се вричат един на друг. Когато Гого се присъединява към групата, Ева вече е солистка, която печели сърцето му още с първия поглед. 16-годишната айтозлийка дотогава извива глас в оркестъра на завод "Ченгелиев". Вече е бронзова медалистка от национален фестивал в Габрово и се готви да атакува консерваторията.
По-късно към тях се присъединяват Яким Якимов и Анастасия Бинчева, за да създадат обичания квартет по подобие на култовите италианци от "Рики е повери". По това време Ева е само на 16. Баба й и дядо й, който майстори кавали и гайди, живеят в центъра на Бургас, а тя с родителите си е в Айтос.  Момичето няма никакво време за лични удоволствия. Сутрин става по тъмни доби, за да заведе 10 години по-малкия си брат на училище. После тича да получава шестици, а след последния час започва репетициите във вагона.
Гого се появява две години по-късно с още две момчета от легендарния училищен състав "Корали". Когато се срещат, той вече пее "Бургаски вечери", но няма пари да я запише и не подозира, че след години ще стане емблематична. Суперхитът е вграден в семейното щастие на Ева и Георги. Стотици влюбени обаче са им признавали, че за първи път усетили тръпката под нейните звуци.
На репетициите Ева ходи полулегално, тъй като баща й е категорично против. Георги е млад гларус, който си търси поле за изява не само като врещящ китарист, а и като певец. През 1975-а завършва Химикотехнологичния институт, но никога не е работил в лаборатория. Ева и досега разправя, че Гого веднага се метнал да я ухажва като истински бургаски хулиган. "На мига ме бройна", връща лентата звездата. Тя дори не успяла да разбере как я е завладял на първата им среща - тръгнал уж да я изпраща на влака за Айтос, но й ударил за "чао" толкова страхотна целувка, че тя загубила ума и дума.
Периодът на свободната любов продължава три години. Гого е известен в града и си позволява забежки, но тя има проблеми с родителското тяло заради него. Приемат я в естрадния отдел на консерваторията и хулиганът съвсем полудява да не изтърве гаджето. Тогава Тоника набира популярност, дори е поканена в Полша за месец. Освобождават първокурсничката Ева от бригада с писмо до ректора. Скачат във влака и заминават. Всичко минава като по вода. На връщане предстоят първите записи в БНР и тайният план на Гого да поиска ръката от строгия баща на Ева. От международния влак тя слиза на бургаската гара и застава на прага на Гого, а вътре - брат му и снаха му от Габрово и разни роднини. Цялата компания отива в Айтос у Евини. Баща й обаче е категоричен - няма мома за женене. Мацката обаче не се дава - не получи ли благословия, пристава на юнака.
Сватбата е на 18 януари 1973 г. в най-луксозния бургаски ресторант "Приморец". Поканени са 80 човека, а идват 180 и седят един върху друг. Кумуват Диомов и съпругата му. Младоженците цялата вечер са пред микрофона. Оттогава всичките им партита минават така. Такава е и сватбата на 30-годишния им син Димитър преди 6 години. Ева му забранява да се занимава с музика и затова момчето завършва българска филология и журналистика в Бургас.
Многократно се заканват, че ще се разведат, особено когато репетират и записват. От 24 часа в денонощието са заедно 25 и винаги спорят за нещо. Тогава са като куче и котка и искрено си мислят, че това е краят, но след час-два са забравили всичко. Случвало се е да се скарат преди концерт, но когато излязат на сцената, всичко е цветя и рози. Рецепта няма, но на първо място е любовта, без която прошката и компромисите са невъзможни. Не отричат, че той е имал куп мераклийки, защото е абсолютен кавалер, старае се винаги да угажда на дамите. А тя - тълпи обожатели. Борбата за надмощие е двигателят, който ги държи заедно. Често пренасят спора и в спалнята си, все пак тя е до звукозаписното им студио в къщата им в Айтос. Свободното си време прекарват там. Гого пред компютъра, а Ева в градината. Когато им омръзва, отиват на плаж в Созопол или Несебър.
Най-голямото изпитание е виетнамският скандал на турнето през 1979-а. Там Ева заговаря за демокрация и за правата на човека. Репликите достигат до точните хора на точното място и групата е забранена с "окръжно" от ЦК на БКП. Оттогава бракът им, както и Тоника, се делят на "Преди Виетнам и след Виетнам". Ева е уволнена от оркестъра към Строителни войски и изселена за три години от София, движи с ченге зад гърба. Позволено й е да пее само в хотел "България" в Бургас - понеже е с малко дете, в Шведския във Варна и в "Шатрата" в Правец. Става друг човек, отърсва се от младежките си пориви, узрява и проглежда за куп неща. Не е лесно да станеш звезда на 18 и да паднеш от върха. Тя никога не се рови в мръсните чаршафи на миналото, но се шегува, че седне ли да пише мемоари, ще стане мрачно-дивна веселба.
Това е единственият период, в който те са разделени - три години от 1980 до 1983 г. Защото Гого остава в София. Сформират новата група Домино с Иван от старата Тоника и Краси и Вили Гюлмезови. Изпитанията не събарят Ева, а Гого е написал няколко хиляди листа с обяснения. Дори успява да си уреди среща с Людмила Живкова, но три дни преди определената дата тя умира. Когато викат Ева в Комитета за култура, за да й кажат, че я реабилитират, тя не е на себе си. Приятели и фенове от цялата страна подпалват телефоните, за да я поздравят. Уви, записите им в радиото и телевизията са варварски изтрити завинаги.
През 1983-а напускат страната. Пеят в ресторантски оркестри в чужбина и в кораб, пътуващ между Осло и Кил, и успяват да се докажат. Връщат се точно когато е цъфнала демокрацията. С помощта на Алберт Анжел правят големия бенефис, с който събират Тоника, Домино и новата Тоника СВ на Стефан Диомов. Диомов и Гого не са си говорили 12 години. Когато им искат лични данни, съпругът майтапчия обикновено предлага да пишат "Съвместна автобиография". "Всеки от нас помни само по едно нещо за себе си - рождения си ден. Аз съм роден в Бургас през 1949 г., а Ева - в Айтос, през 1952-ра. Тя е зодия Везни, аз - Лъв.  Оттам нататък всичко ни е еднакво. Осъзнал съм, че съм Гого от Тоника. Никой не говори за мен като за Георги Найденов. За мен Тоника наистина е съдба и така ще продължи до края на живота ми".

По материали от вестник “Стандарт”