Александър Йосифов: Подарих на Гагарин песен преди 50 г.

Композиторът проф. Александър Йосифов избра “Труд” да покаже за пръв път уникални снимки от своята среща с Юрий Гагарин преди 50 г. Първият човек, полетял в Космоса, идва в България на 20 май 1961 г. и от нашата страна тръгва неговият “тур за овации” из бившия социалистически блок. “През 1961 г. всички бяхме невероятно въодушевени от излизането на човек в извънземна орбита - разказа пред “Труд” проф. Йосифов. - По онова време служех във Военноморските сили (ВМС) и отговарях за художествената самодейност. Бях завършил музикално училище. Във флота написах първите песни за морето. Генадий Йосифов (с него не сме роднини) написа възторжен текст за Гагарин, а аз създадох музиката към песента “Добър път в Космоса, майоре!”. Баритонът от Варненската опера Георги Койчев я научи. Тогава не подозирахме, че ще имаме щастието да му я изпеем лично. ВМС организираха концерт за летеца-космонавт в “Евксиноград”. Той започна с песента за Гагарин. Когато свърши, той стана, дойде при мен и ми благодари. Прегърнахме се. Аз му подарих песента. Тогава по будките продаваха негови цветни снимки, аз си бях купил и му я поднесох за автограф. Много вълнуващо беше. Той беше много симпатично и засмяно момче. Втори път не можахме да се видим, макар много пъти да съм ходил в Съветския съюз. Но когато години по-късно попаднах в Звездното градче, там има музей на космонавтиката. Изведнъж гледам - едни ноти във витрината. Моята песен! Когато пък нашите летяха в Космоса, аз бях директор в “Балкантон”. Изхитрихме се и направихме директен запис от космическия кораб. Имахме записи от полетите и на Георги Иванов, и на Александър Александров. Издадохме ги на плоча. Много ценни свидетелства са! С нашите космонавти често съм се виждал. Един път, като летях към Съветския съюз, в първа класа имаше космонавти - Шестопалов, Кубасов. Отидох при тях, разказах им за Гагарин, стана приятелски разговор, пихме по една водка... Може да се каже, че има космическа нишка в моята кариера”, завърши с усмивка Александър Йосифов.

Магдалена Гигова за „Труд”