- Г-н Горанов, вие първи обявихте, че "Диана експрес" отново се събира. След почти 30 г. мълчание не се ли опасявате, че старата рокаджийска банда и песните й са забравени?
- Завръщаме се заради феновете си. Където и да се появим, хората все ни питат защо я няма групата, защо не свирим. Настояват: В България трябва да я има "Диана експрес". Тя е младостта ни, нашите спомени. Въпреки разделите ние от групата поддържахме връзка помежду си, търсехме се. Искахме да сме заедно, да правим музика, да осмисляме живота си. И да радваме публиката.

Уникален джем сешън си направиха Тончо Русев евродепутатът проф. Владко Панайотов в дома на композитора. А „Труд" имаше привилегията да е поканен на две премиери - първите тонове, изсвирени от Русев на тромпет за последните 38 г., и първите ноти, отронени от чисто новия саксофон „Зелмер" на Панайотов. „Избрах да си купя от Германия инструмент от тази марка, защото съм чувал, че такъв е бил първият тромпет на Тончо", поясни евродепутатът.

През 1979 г., когато групата на бъдещите пим-памчета вече беше сформирана към Двореца на пионерите, ме поканиха като художествен ръководител. Цялата година вървеше под знака на голямото очакване - да излети първият български космонавт Георги Иванов. До композиторите и авторите на текстове - по партийна линия, естествено - беше спуснато „пожеланието" да напишат песни за събитието. Аз получих конкретната задача да съчиня песента „Бразда в небето" по стихове на Георги Константинов. Композирах аз мелодията, записахме я набързо, тръгна тя по радиото...