„От години не се занимавам с музика. Но имам чувството, че не се е случило нещо особено в музикалния бранш и това ме кара да изпитвам мъка за моите колеги. Едно от нещата, които ме накараха да сляза от сцената, е неправдата на миналите години. Тогава българската музика не се уважаваше. Влагахме много труд, а получавахме малко. Трябваше да пеем по кръчми, за да оцеляваме, по частни партита. Чувствах, че там не ми е мястото. Десетина години преживявах слизането си от сцената, защото обичах пеенето. Аз бях харесвана от хората. Харесваше ми да ме познават по улицата, да ми ръкопляскат, да ми правят комплименти. Но в един момент осъзнах, че това е нещо много фалшиво.