6 години от смъртта на Емил Димитров

Емил Димитров„Прости ми, Емиле!”, озаглави певицата и актриса Грета Ганчева вопъла си по повод 6 години от смъртта на Емил Димитров. Иконата на българския шлагер издъхна на 30 март след мъчително боледуване. Неговата първа съпруга Грета Ганчева описа през 2007 г. съвместните години с него в книгата „Моята любов Емил”. За тази кратка и голяма  любов, прераснала във вечно приятелство, винаги ще остават и неизказани думи. Като тези по-долу.

Кралят на песента,
В сърцата на милиони ще останеш,
А в моята бедна душа –
Любовта на моята младост...

Толкова време мина без Емил, но не преставам да мисля за него. Не мога да си простя, че в последните години, когато имаше нужда от хора около себе си и дори си мисля, че и от мен, аз го оставих. Сега с мъка си спомням колко знаци ми даде, че иска да бъда до него, но аз не ги разбрах.
Спомням си вечерта, в която се представяше книгата на поета Васил Андреев – няколко години след развода на Емил с Мариета, на нея присъстваха личности като Павел Матев, Гинка Станчева и много други. Ние с Емил влязохме в последния момент, преминахме през целия салон и седнахме на първия ред. Господи, Емил ме хвана за ръка и не ме пусна до края на вечерта! Знам, че телата ни се бяха забравили, но душите ни се обичаха и се търсеха, за да се слеят отново. Дочувах шепот: „Его ги, ето ги пак са заедно!”. Едно кълбо от любов ни беше обвило и не можехме да излезем от него. Да, това беше един от знаците, но не го разбрах. Същото чувство изпитахме, когато се срещнахме след инсулта му. Той почти се беше възстановил, можеше да ходи. Видяхме се в една болница, блидо до АОНСУ и пак си държахме ръцете, и пак любовта ни преследваше. Но защо все се криехме, не знам...
Спомням си, че преди да се оженят повторно с Мариета, той ми се обади и като че ли искаше съвет от мен да се събере ли с нея или не. Аз дори се зарадвах на това му хрумване, защото нямаше да бъде сам. По-късно Мариета (вечна й памет!) ми се обади, плачейки, и каза: „Емил иска да се разведем отново”. Почти й забраних: „Не го оставяй, грижи се за него, живей с него!” Бях удивена от репликата, която последва от нейна страна: „Кажи ми, че ти ще се омъжиш за него отново, и аз ще му дам развод! Грете, не мога да ви разбера вас артистите – на какво отгоре още се обичате!?”
Женени или не, ние с Емил още се обичахме. Сега осъзнавам това с още по-голяма сила и ми иде да крещя от мъка. Искаме си да крещя и на този, който унищожи снимката от сватбата ни. Много пъти чувах този израз, докато бяхме женени с Емил: „Вие ще се разделите, защото твърде много се обичате”.
Искам да кажа на цяла България: „България мила моя, не можа да родиш друг такъв композитор и певец като Емил”. По времето на социализма имаше безумци, които мислеха, че могат да се намесят в голямото изкуство чрез сваляне от екрана и забрана за участия в концерти. Такива които избираха – ти ще пееш, ти не, ти ще имаш 20 концерта, ти – 2. С тези си действия си осигуряваха „величието”.
Не помня годините, но беше в началото на нашата връзка, когато Емил така беше наклепан, че не го пускаха да замине на международен младежки фестивал в чужбина. Срещнах се с Иван Абаджиев, обясних му, че това ще донесе само слава за България. И първият човек в Комсомола реши въпроса. Емил замина и прослави България. 
По същата причина бай Тошо пазеше Емил и го боготвореше. Първият на България знаеше, че трябва да пази първата звезда на естрадата и го пазеше. Добрият политик и добрият артист са и добри екстрасенси. Емил даряваше своята публика с много усмивки и с много надежда, но той не можа да се справи с демократичната действителност. И затова се затвори вкъщи и тъжно се усмихваше на живота. Гледаше сериали и по понякога си говорехме по цели нощи по телефона. Най-много съжаляваше за това, че никой не се сети да го покани на концерта, в който Йосиф Кобзон изпя „Моя страна, моя България” и цялата зала 1 на НДК стана на крака. Дори в очите на двамата президенти Путин и Първанов имаше сълзи. Така е – голямато изкуство обединява. 
Последните ни думи, половин час преди смъртта му, бяха: „Обичам те!”, „И аз те обичам...”
Прости ми, Емиле! Винаги ще те обичам!