50 години от първия естраден клас - Йорданка Христова, Борис Гуджунов, Стефка Берова, Емилия Маркова, Сашо Димитров, Бистра Илкова, Сиси Станева, Иван Чобанов, Ангел Тодоров и „До-ре-ми-фа”

Първия естраден клас - Йорданка Христова, Борис Гуджунов, Стефка Берова, Емилия Маркова, Сашо Димитров, До-ре-ми-фа50 години от завършването на първия естраден клас се навършват тази събота и неделя - 15 и 16 юни. Точно преди половин век по това време в зала „България” се провежда „Голям естраден концерт”, на който е бойното кръщение на сцената на няколко от най-популярните имена в родната естрада, като примата Йорданка Христова, Борис Гуджунов и Стефка Берова. По този повод „Телеграф” събра спомените на някогашните съученици.

Първата студия, или школа, както я наричат някои, за естрадни певци, е създадена в началото на 60-те години от Концертна дирекция, „Балкантон”, Българско радио и Българска телевизия. Занятията се провеждат в зала „България” и в салона на Хора за планинарски песни срещу руската църква. Там са колективните часове по режисура, техника на дишането, солфеж, елементарна теория, микрофонна техника, модерни танци, грим и фризура. Останалите часове са индивидуални, с ментори – Милчо Левиев, Ангел Заберски, Иван Стайков и Вили Казасян. Корепетитор е бившият съпруг на легендарната Лиана Антонова - Жоро Муцевски. В първия клас влизат певците Йорданка Христова, Борис Гуджунов, Стефка Берова, Емилия Маркова, Сашо Димитров, Бистра Илкова, Сиси Станева, Иван Чобанов, Ангел Тодоров и момичетата от квартет „До-ре-ми-фа” Надежда Ранджева, Гита Минкова, Катя Грънчарова и Гергана Ранджева. „Всичко беше измислено прекрасно. След годишната продукция на 15 и 16 юни 1964 г. отчетоха много добър резултат и започна конкурс за втори випуск, в който са Паша Христова, Маргарита Радинска, Борислав Грънчаров, Снежка Каламарова. След втория випуск, абсолютно убедени, създадоха естрадния отдел на Консерваторията, който беше 2-годишен. Ние бяхме опитните зайчета. Ти можеш да имаш талант, но не е маловажно образованието. Друго е да познаваш музиката, да имаш представа от някои закони, защото във всички изкуства има някакъв ред”, споделя Йорданка Христова. Дипломните им спектакли са тематични. Водещ е актьорът от Младежкия театър Милко Червенков, който заедно с Коста Цонев са първите БГ шоумени. Червенков играе преподавател, оркестър „Студио 5” свири в единия край на сцената, а в другия младите изпълнители седят на чинове. Заради мъмрене от няколко месеца по-рано, Данчето е задължена да изпълни една българска и една съветска песен, за разлика от останалите, които могат да пеят каквото си пожелаят. Христова вече е спечелила първите си фенове от участията си в БИАД, и след изпълнението на „Ты стоиш в окна” и „Една красива грешка” на Милчо Левиев става фурор. Публиката толкова бурно я аплодира, че тя трябва да повтори родната композиция и така се обърква реда на концерта. Затова на втория спектакъл я слагат последна, за да не се нарушава сценария. Още докато следват, повечето от младите певци започват да пътуват по концерти и участия в провинцията. По едно време с тях се изявява и българският Робертино Лорети – Вальо, който след това станал сервитьор. „Той пееше страхотно и навсякъде имахме препълнени зали. Тогава имаше ловки организатори като Иван Алексиев и колегите му от цирка, които знаеха как да събират публиката”, спомня си Йорданка Христова. 8 лв. е нейният първи хонорар от БИАД, на чиято сцена дебютира, и често с него черпи колегите си в Бирхалето. „Имах късмет, че след като завърши продукцията, Милчо Левиев ме покани веднага на турне в Румъния с биг бенда, бях една от солистките заедно с Росица Николова и Кирил Семов. Там научих малко румънски с едно тефтерче – и до ден-днешен си го пазя. В него записвах румънски думи, а с френския ми много лесно се оправях. Изпълних и песен на румънски - „На една крачка от щастието”, спомням си я и до днес. Направихме в „Електрекорд” плоча, в нея изпълнявам една песен на Мина, която ще пея и на джаз феста в Банско това лято. Записът стана от раз – едно изпяване и толкова. След това я направих и на български - „Събота вечер”. Като се върнах от турнето, на аерогарата ме чакаше пианистът Сашо Мирев, който дълги години свиреше в „Панорамата” с Косьо Драгнев. Двамата дойдоха да ме поканят в първия състав на оркестър „София”. После той се отказа и на негово място дойде Борето Ненков. Така ми тръгна на чужбина и съм пътувала толкова много. Имаше години, в които съм излизала по 7-8 пъти – за концерти, за тв снимки, фестивали и какво ли още не. Това ми помогна да гледам на професията си малко по-отгоре, не толкова да се вторачвам в себе си. Всички песни, които пеех по това време, бяха леко джази, но явно някакво вътрешно гласче ме подтикна рано да се откажа от този стил, защото иначе нямаше да остана толкова години на сцената. И до днес обичам джаз и суинг, но явно така е трябвало да стане. Била съм прозорлива, макар че тогава се слушаше само това”, разказва Йорданка Христова. Стефка Берова е при Ангел Заберски, а Данчето и Емилия Маркова, като по-джази ориентирани, са под крилото на Милчо Левиев. „Той ни отвори очите за стиловете музика, за музиката въобще. Което е много важно. Ние сме си говорили предимно. Той не ми е казвал „Тук ще застанеш, това ще направиш, така ще пееш”. Нямахме вокален педагог в студията, само Заберски, който е завършил пеене, помагаше на певците. Имахме корепетитор, защото като имаш техника на дишането, по-добре да си запазиш твоя тембър и характерното в гласа, вместо да учиш постановка на гласа, която малко уеднаквява гласовете. Първите записи, които направих в радиото, ги аранжира Милчо Левиев - „Серенада” от Иван Маринов, блестящ аранжимент, на моно записан, звучи убийствено и сега след толкова години. След това записах „Една красива грешка” и „Събота вечер”. По солфеж и елементарна теория всичко съм забравила, защото не практикувам. Бях царица на хармоничните задачи. Даже на Християн Платов и Людмил Георгиев им пусках такива и те не винаги се справяха. Сега гледам да си запомня тоналността. Като имах до себе си Християн толкова дълги години, нямах нужда от това. Сега малко съжалявам, защото друго е да си изсвириш нещо”, разказва Йорданка Христова. С много любов тя си спомня и за разговорите с режисьора Вили Цанков, който обяснявал на младите певци, че за всяка песен трябва да се измисли актьорски етюд, че е важно къде и как ще застанеш на сцената, а не само да се разхождаш и да разсейваш публиката. Майдачевски преподавал по модерни танци, защото изпълнителите трябва да имат и двигателна култура. Тонрежисьорът от БНР Мишо Люцканов отговарял за уроците им по микрофонна техника, а Стилист Капанов ги съветвал за грима и фризурата. Докато са били състуденти, Борис Гуджунов е бил тайно влюбен в Йорданка Христова. Признал й го чак след години, на едно турне, тъй като по това време любимката му си имала друго гадже. Несподелените чувства не попречили да останат много добри приятели и до ден-днешен. „Борето има най-кадифеният глас – няма друг такъв. Прекрасен, тактичен, нямам думи. Аз си имах приятел по онова време. Тогава имаше друг морал – никой не е нахлул в личното пространство на другия, уважаваше се”, споделя Данчето. Именно с Гуджунов певицата ще бъде в дните, когато се навършват 50 години от завършването на първия естраден клас. От няколко дни двамата са заедно на морската й вила в Царево, където ще проследят мачовете от световното първенство по футбол в Бразилия. Ако за Йорданка Христова, Борис Гуджунов и Стефка Берова се знае почти всичко, то за останалите им колеги от курса широката публика отдавна не е чувала нищо. След няколко участия на „Златният Орфей”, Ангел Тодоров е починал през 90-те години. Покойница е и Гергана Ранджева от „До-ре-ми-фа”. За Бистра Илкова и Иван Чобанов от Пловдив дори състудентите им не знаят нищо от години. Сиси Станева е била беквокалистка на Лили Иванова през 70-те, а след това заминава на гастрол в Западна Европа, където се омъжва и остава да живее. Сашо Димитров, който се записа в историята на родната естрада с хита „Жената на моя приятел”, също дълги години обикаля Германия. Там му се ражда и дете, но сега той отново е в София – сам и без пенсия. Емилия Маркова се оттегли от сцената преди близо 30 г. и се показа за първи път публично миналата година, когато й връчиха награда по случай 50 години от създаването на Военната естрада. Четирите момичета от „До-ре-ми-фа” приключват съвместната си дейност през 1971 г. Надежда Ранджева се омъжва за Вили Казасян и 10 г. е част от вокалната група „Студио В”. След развода през 80-те спира да пее и се омъжва в Америка. След 1990 г. се завръща отново у нас със старата си фамилия и днес се радва на успехите на дъщеря си Хилда Казасян и внучката, кръстена на нея. Гита Минкова се отдава на радиожурналистиката, а Катя Грънчарова завършва право и прави завидна кариера в съдебната система.