„Тоника Домини“: Фен ни даде ладата си след като катастрофирахме

Тоника Домини-Ева, Вили, Краси, на 25 март в зала 1 на НДК правите голям концерт „Спомен за Гого“. Какви изненади сте подготвили?
Вили: Безкрайно благодарни сме на всички, които ни помогнаха финансово – на Пламен и Наско, както и кмета на Бургас Димитър Николов.

Краси: Издадохме и албум „Спомен за Гого“. Включихме 7 златни песни от всички формации – „Бургаски вечери“, 2 песни от „Домино“ - „Нощ над града“ и „Есен“ на Тончо Русев, 2 златни песни от Стефан Диомов от периода на „Фамилия Тоника“ - „Мария“ и „Здравей, как си, приятелю“, 2 от песните на първата „Тоника“ - „Нека да е лято“ и „Ладо ле“ на Стефан Димитров. Те са в нови версии – някои са коренно променени, други са близки до оригиналите. Имаме 4 нови песни – „Вместо сбогом“ и „На ръка разстояние“ по текст на Живко Колев, „Лято“ е по стихове на Димитър Керелезов, а „Годините“ е по текст на Мариета Ангелова. На концерта ще пеем много други песни – няколко от периода ни като дует „Шик“, на Ева и Гого като дует „Домино“. „Бургаски вечери“ е специална песен и сме й направили съвсем различна версия - вкарали сме рап изпълнение на Нора Караиванова. Тя ще е един от гостите в концерта ни заедно с Веско Маринов, Нели Рангелова, Любена Нинова и Лили Пенчева. Концертът сме го посветили на Гого, но ще почетем и други наши приятели, които вече ги не са между нас като Иван Христов от „Тоника“ и „Домино“.
-За Иван до днес не се знае как точно е починал – има версия, че е бил нападнат от крадци в дома си, които са го убили. Каква е истината?
Ева: Точно този ден Вили и Краси ни бяха дошли на гости, бях сложила трапеза. Като разбрахме новината, всичко се развали.
Вили: Той си имаше слабост към чашката и може би това го заведе към гроба. За мен това е причината. Иначе беше страшно ерудиран, интелигентен, но какво е станало не знаем подробности.
-Какви са спомените ви за Гого?
Вили: Живяхме много задружно, под крилото на Ева и Гого, защото ние с Краси бяхме по-млади от тях. Много семейна група беше „Домино“. Веселяхме се, пътувайки. Гого винаги караше. Другите нямахме книжка, всичките други бяхме куфари. Имахме мръсен репертоар, който пеехме с пълно гърло – така хем се разпявахме, хем голям смях падаше. Гого гореше на сцената. Сега даже се смяхме, че на новите песни си забравят куплетите, и аз им ги подсказвах. Така аз станах Гого, защото преди той го правеше - знаеше на всички куплетите и ако някой се обърка, веднага му помагаше.
Краси: Имахме една катастрофа на Бъдни вечер. Връщахме се от балове в Търново. Гого караше комбито. Внезапно заледен участък и се обърнахме по таван. След половин минута мълчание, Гого вика: „Живи ли сте, бе“.
Ева: Избихме предно стъкло и излязохме. Тогава помнихте ли това момче, което си даде ладата, за да пътуваме? Страхотен. Ние бяхме 10 дни в региона и се беше разчуло. Та специално дойде да ни помогне да си продължим турнето, докато направят колата на Гого.
-Как направихте за него песента „Вместо сбогом“?
Краси: Живко Колев беше публикувал във фейсбук стихотворение за Гого, написано вечерта, след като е разбрал, че е напуснал този свят. Минаха няколко месеца, през които се двоумях дали аз трябва да напиша музика по него, кой ще я пее... После се появиха още няколко стихотворения за Гого, но не искахме да го превръщаме в цял албум в негова памет. Когато Ева ни покани да направим „Тоника Домини“ прецених, че мога да напиша песента. Тя е много тъжна, но няма начин да не я изпеем на концерта.
Ева: Не искам да се връщам назад. Не искам да ми бъркате в раната. Не знам как ще изкарам концерта. Толкова съм зле. Колко повече минава времето, ставам все по-зле и по-зле. Минах през ада  и не искам да минавам втори път.
-Концертът има благотворителен характер.
Вили: След концерта ще теглим чертата като видим какъв е прихода и ще преценим на кого да дадем част от средствата. Като гостувахме в едно предаване, видяхме, че набират средства за животоспасяваща апаратура за бебенца. Дали за хора болни от ЛАС, ще ги дадем. Това е нашият десятък, с който ще помогнем.
-Защо избрахте за име на групата „Тоника Домини“?
Ева: Аз съм първата в „Тоника“, Гого дойде след мен. Сега съм останала само аз. Вили и Краси, с които направихме „Домино“, са множествено число, затова сме „Домини“. Когато трябваше да решим как ще се казваме, сънувах името „Тоника Домини“. Оказа се, че „Домини“ значи „Господне“. Стефан Диомов също много го хареса името, звучи малко по италиански.
Краси: Октомври правихме концерт в Дулово. Милица беше тогава с нас. След концерта един мъж дойде и каза: „Не ме интересува „Тоника“ ли сте, „Домино“ ли сте, много сте готини, мен ме интересуват песните, това което правите“.
-Какво се случи с Милица?
Ева: Тя беше пробно два месеца с нас. Помолих я да я вземем с нас, да видим дали ще се сработим, но не станаха нещата и тя се отказа. Не сме се карали. Натрупа се дългогодишна умора между нас.
Вили: Тя самата казваше, че сме два високи гласа, два сопрана се явяваме в групата. Но Милица не прие и нашите условия на работа.
-Като „Домино“ преди 30 г. постигате един от най-големите върхове в българската музика – наградите от „Сопот“ в Полша, която след много години успяхме да чуем и видим в интернет това прословуто изпълнение на „Ах, този дивен свят“.
Вили: Когато Гого е отишъл в полското посолство да поиска запис от фестивала, са го посрещнали като крал. Питал какво ще струва, те му казали „Нищо, за нас е чест“. Подарили му книга за папата, дискове на Шопен, като с чувала на Дядо Коледа се е върнал.
Краси: Ще пуснем този материал на концерта, защото много хора не го знаят. На конкурс е забранено да се изкарва на бис, но нас ни разрешиха. Цялата 8000 души станаха на крака. 4 награди взехме – най-голямата в конкурса за полска песен, аз взех за аранжимент, втора награда от международния конкурс, както и специалната на тяхната телевизия. Трябваше и петата да вземем, но я отстъпихме на чехкинчето.
-Паша Христова е участвала на същия конкурс със същата песен, но не е взела награда. Очаквахте ли такова признание?
Краси: Ние направихме доста по-различна версия, на английски и явно това имаше значение. Намерихме друг поглед на тази песен, която е легенда за Полша. Елиана Михайлова от Концертна дирекция направи страхотен текст. Тази песен е пята много от най-различни певци, но това изпълнение беше по-различно.
Ева: Лично авторът – композиторът Чеслав Нейемен се обади по телефона от Америка тогава да ни поздрави.
Краси: Първите дни ние се занимавахме с куфарите си, които се бяха загубили по пътя. Сопот е много хубаво градче и летния театър е сякаш в гората - красота. Първият ден се бяхме смотали в ъгъла зад кулисите. Не че се правехме на скромни, но имаше разни англичанки с голямо самочувствие. Като почнаха да съобщават на другия ден наградите, те се смотаха в ъгъла, пък ние излязохме отпред.
-Връщайки се в България, новината е отразена в две изречения в колонка. Защо?
Ева: Гого ходи при редактор на „Всяка неделя“, който му е казал, че нямат интерес. В същия момент пуснаха Братя Аргирови от Япония. Помня ги, милите, бяха като забодени – много висок амфитеатър, и с няколко учудени японци. Но в края на краищата е въпрос на избор. В Дрезден ходихме на много известен фестивал. Но се оказа, че нас са ни пратили на политически форум, а ние отиваме с невероятна джаз песен на Сашо Бръзицов. Отиваме и заварваме – духовия оркестър на града и двама-трима на пиано и китара. Може би бяхме за шлагерния им фестивал.

Интервю на Лео Богдановски за "Телеграф"