Щурците

Група “Щурците” е създадена през 1967 в София от Кирил Маричков - бас, вокал, клавишни, композитор, аранжор; Петър Гюзелев - китара, вокал, композитор, аранжор; Веселин Кисьов - китара (до 1969); Петър Цанков - ударни (до 1971). През годините през нея преминават още Константин Атанасов - китара, вокал, композитор (1969-1971, 1973-1974, 1976); Атанас Атанасов - ударни (1973-1974); Георги Марков - ударни (от 1974); Борислав Панов - клавишни, вокал, цигулка, композитор, аранжор (1974-1976); Владимир Тотев - клавишни, вокал, композитор, аранжор (от 1976). 20 години срещу вятъра, 20 години ходене по мъките в името на една музика, която младите обичат, а останалите дълго време отказват да признаят. И като по чудо групата продължава да съществува, а популярността й расте, за да достигне своя връх през 80-те. Повече от 2000 концерта при препълнени зали (колко от българските изпълнители и групи могат да се похвалят с подобно постижение), като през последните години момчетата и момичетата, които възторжено аплодират, не биха могли да имат спомени за началото по простата причина, че по това време още не са били родени. 20 години по-късно онази есен, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от “Бъндараците” и Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от “Слънчевите братя” решават да създадат собствена група, изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във НАТФИЗ (8.12), а през януари 1967 осъществяват и първите си записи - няколко инструментални пиеси и “Песен без думи” на “Шедоус”. Но групата все още няма име и младежката радиостанция “Хоризонт” обявява конкурс сред своите слушатели. От многобройните предложения четиримата се спират на “Щурците”. През 1967 групата работи с Георги Минчев, с когото печели първото официално признание - песента на Борис Карадимчев “Бяла тишина” е удостоена с първа награда на фестивала “Златният Орфей” и е обявена за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс. Следващата година е издадена първата малка грамофонна плоча (“Веселина”, “Звън”, “Малкият светъл прозорец”, “Изпращане”). “Двете битничета” (муз. Атанас Бояджиев) е отличена със специална награда на фестивала “Златният Орфей”, а групата е удостоена с лауреатско звание на Световния фестивал на младежта и студентите в София. В този период особено плодотворно е сътрудничеството с Атанас Бояджиев (“Празник на цветята”, “Звън”), което продължава и през 70-те (“Гатанки-ладанки”, “Еньовден”). Първият период от историята на “Щурците”, който преминава под влиянието на “Бийтълс” (то ще се чувствува винаги), завършва с “Песен за Щурците” - своеобразен химн на групата, и първото концертно турне в чужбина – Германия - 1969. 70-те са време на търсения и промени (както стилови, така и персонални). Издадени са първите два албума (пет от песните в първия от тях са записани и на немски и имат успех в класациите на Германия). Сътрудничат активно и с група “Карат”. С издаването на албума “XX век” групата осъществява качествен прелом в своята дейност. Песните от 80-те са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика (повечето са композирани от членовете на групата): “XX век”, “Вкусът на времето”, “Необходимост” (муз. Петър Ступел), “Момче от групата”, “Две следи”, “Хамлет” (“Накъде”), “Стълбата”, “Ти и аз”, “Мускетарски марш”, “Конникът”. Важно значение, има сътрудничеството с авторите на текстове Волен Николаев и Димитър Керелезов, който е автор и на много от текстовете от предишните години. Сред наградените им песни са: Младежки конкурс за забавна песен – “Зората” (муз. Кирил Маричков) - награда на публиката - 1974, “Сняг от детството” (муз. Кирил Маричков) - награда на БНТ - 1979, “Среща с деня” (муз. Владимир Тотев) - първа награда - 1980; Радиоконкурс “Пролет”: “Рок в минало време” (муз. Кирил Маричков) - втора награда - 1985 и “Футуролог” (муз. Владимир Тотев) - трета награда - 1987. Групата печели втора награда за изпълнение на немска песен (“Денят на лебедите”, “Карат”) на “Шлагерфестивал”, Дрезден – 1981. Осъществява концертни турнета в почти всички европейски страни в (без Унгария), Куба, Франция (успешен концерт в Париж – 1986), Норвегия. През 1987 отбелязва своята кръгла годишнина с концертно турне “20 години по-късно”, което завършва с няколко концерта в зала “Универсиада” (издаден албум от “Балкантон”). В концертите участват всички бивши членове на групата (освен Атанас Атанасов). Кирил Маричков, който има най-големи заслуги за оцеляването на групата през годините и е автор на много от песните и аранжиментите, композира песни и за други изпълнители (Мими Иванова, Катя Филипова, Роксана Белева), музика за театрални спектакли и филмова музика (“Вчера” - реж. Иван Андонов - 1987). Песни на групата създават още Владимир Тотев и Петър Гюзелев. През 90-те членовете на “Щурците” работят самостоятелно. Кирил Маричков дори е депутат във Великото народно събрание. С Константин Марков основават радио Тангра. Петър Гюзелев е продуцент и издател на всички студийни албуми на групата и свири заедно с Георги Марков в супергрупата “Стари муцуни”. Валди Тотев е популярен солист. За невярващите “Щурците” се събират още веднъж на национално турне след 30 години, преминала при огромен успех. През 1998 Румен Янев издава “Зимата на Щурците”, в която събира и коментира спомените на оцелелите пионери на българския рок. През 2008 г. по случай 40-годишнината на групата бе издадена книгата “Вкусът на времето. Щурците - българската рок легенда” в две части, които поотделно бяха в продажба в последните години – “Зимата на Щурците” и “Есента на патриарсите”, която е продължение на сагата до началото на новия век и поставя акцент върху соловите проекти на отделните членове на групата, както и върху чуждестранните им турнета. По случай юбилея бе издаден нов студиен албум “На прага на сърцето”, който бе представен на голям концерт в НДК и национално турне. През 2009 г. “Щурците” направиха концерт и на “Аполония”.