Швед е голямата любов на Петя Дубарова

На 4 декември 1979 г. ненавършилата 18 години Петя Дубарова се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. По повод 30 години от смъртта на малката-голяма поетеса вече има готов проект за неин паметник, който ще бъде издигнат в Морската градина на родния й град до монумента на Христо Фотев - един от нейните първи духовни учители и покровители. Родена на 25 април 1962 година в Бургас, Петя Дубарова започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите й публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", в списанията "Родна реч" и "Младеж", а нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Леиков. По нейни стихове са композирани някои от най-хубавите песни в българската естрада.
Петя Дубарова ("дубар" е диалектна дума за добър човек") учи в Английската гимназия в Бургас и нейните съученици, сред които и актрисата Елена Лафазанова, я помнят като изключително общително и лъчезарно момиче с много приятели, с които често излиза. Любимите й места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и Морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си. Всяка зима Петя ходи на планина и там среща Пер - швед, в когото се влюбва. Той остава първата й и единствена любов. След активна кореспонденция за известно време той просто престава да й пише, факт, който тя преживява много тежко, спомнят си нейни близки приятели. Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството. "Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие", пише приживе тя. След изненадващата й и загадъчна смърт веднага плъзват слухове и се раждат митове за причините за нейното самоубийство. Най-разпространената версия, която се разказва и днес, гласи, че поетесата се самоубива заради едно нескопосано комсомолско обвинение за саботаж по време на средношколска бригада в Бургаската бирена фабрика - за строшена кръстачка на автоматизирана линия. Днес това звучи нелепо, но истината, довела до фаталното й решение, отлита с нея в Отвъдното. За съжаление същата тази фатална вечер Петя остава самичка вкъщи и нагълтва приспивателните. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица наши известни поети, въздигнали със словото си своите неръкотворни паметници - Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Бенковски.