Христо Кидиков се ожени за трети път

Христо Кидиков се ожени за трети пътРоденият в Пловдив Христо Кидиков, станал звезда с установяването си в София, се ожени тайно на 11 ноември 2011 година във Велико Търново. Волност, с която доказа, че живее тук и сега. И там, където има не пепел от обич, а факли. Кидика удържа на думата си никой да не узнае за заверата преди „Уикенд”, издател на мемоарите му „Хей, живот, здравей, здравей”. Това е брак №3 за естрадната легенда и №2 за половинката му Снежи. Нейният път в живота бил числото 1, неговият – също. Запознали се на дата 11. Затова не се уплашили от комбинацията 11.11.11, напротив, тя ги привлякла с магнетична сила. Останалото – Христо Кидиков разказва от първа ръка и първо лице. Сватбения си разказ той озаглави „Обручаването”, който ще влезе в следващата му книга „От нищо нещо”.

Ровейки се в ,,нета”, попаднах на една велика мисъл на полския писател-сатирик, график и текстописец Карол Корд: ,,Животът е възмутителен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш”. Припознах се в тази обосновка за живота, защото самият аз изповядвам това верую, още повече, че 40 години не спирам да проповядвам от моя амвон (музикалната сцена) смисъла на гениалната песен на Тончо Русев по стихове на Михаил Берберов ,,Хей живот, здравей,здравей”. Затова, как животът е прекрасен, когато през него преминеш с песен. Защото всеки човек в крайна сметка е автор на своя живот и от него зависи как да го изживее и как да го управлява. Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Но как ще ги използваш, зависи само от теб. Изборът е твой.
Когато бях във Верона и се снимах пред статуята на Жулиета, в съзнанието ми изникваха великолепни епизоди от любовта на двамата влюбени,останали в съзнанието на хората с най-чистата си и свята любов. Години по-късно се влюбих в жена, която промени живота ми и ме накара да повярвам в крилатата фраза на Шекспир, че ,,Живеят само влюбените, останалите просто съществуват”. А аз просто години наред само съществувах, подтискайки рефрена на песента ,,Хей, живот, здравей” и подавайки се на онова старо и ужасно, с години нанасяно и препредавано ,,Какво ще кажат хората!?”, ,,Не те ли е срам на тези години?!”, ,,Твоето щастие не е важно, важни са децата!”, получих голямата награда ,,Нерви, високо кръвно и холестерол”.
Не исках някоя сутрин да се събудя, без да мога до помръзна ръката или крайниците си или пък да ме намерят озъбен от телесен студ, предал грешната си душа на Архангел Михаил. Дали тогава щях да бъда по полезен на децата си, отколкото сега, когато помагам с каквото мога? Защото те пораснаха, дадох им каквото можах, за да бъдат подготвени за трудния живот, и след нелицеприятен развод поех по пътя към новото предизвикателство, което в крайна сметка щеше да ме доведе до спокойните и тихи води на третата възраст.
Пет години след развода си (за което моята приятелка няма никаква вина - решението бе мое) аз реших да се венчая пред Господа Бог и да поискам прошка за грешната си душа. Човек и добре да живее, пак се жени. Първия път - от липса на опит, втория - от липса на памет, а третия път - от любов. Естествено като артистична душа, реших да подготвя всичко сам и да изненадам Снежи с предложение за венчаване. Направих го навръх рождения си ден,  когато навършвах 65 години. Единствен за събитието знаеше моят приятел Вальо - златар по професия, на когото поръчах годежния пръстен.
На 15 октомври, събота, се събрахме на една база в Клисура, стократно посещавана от фамилия Кидикови поне от 30 години насам. Освен братята ми с жените си, за събитието бях поканил и  приятели от Пловдив, Карлово, Копривщица и Русе. Домакин ни беше бившият кмет на Клисура - Борето, без когото печеното яре не добиваше онзи типичен вкус на балканско чеверме. Бяхме в отделно помещение с камина и около 20 часа, ето ни всички на масата. С типичен соцприйом (по навик) почуках с вилица по каната с вино за привличане на вниманието им и започнах:
- Приятели, преди да се отдадем в прегръдките на Бакхус, ще ви помоля да изслушате началото на една пиеса, която съм започнал да  пиша. Ако ви хареса - ръкопляскайте, ако пък не - пак ръкопляскайте, защото аз така или иначе ще довърша започнатото.
Помолих братята ми да снимат, пуснах песента на Елвис Пресли ,,Лав ми тендър” („Обичай ме нежно”) и зачетох преведения текст на  прекрасната песен. Обясних, че чрез него главният герой в пиесата изповядва чувствата си. Навлязох в последния стих „И когато най-накрая мечтите ми станат реалност, аз знам, че щастието ще те следва навсякъде където и да отидеш.” След което казах, че в този момент главният герой се обръща към главната героиня… Леко смутен и развълнуван, се обърнах към нея, извадих годежния пръстен, паднах на колене и с надежда в гласа попитах:
- Скъпа Снежи, ще се омъжиш ли за мен?
Тишина. Поне муха да беше бръмнала. Лицето й пламна от вълнение, очите й се навлажниха, плахо стана от стола, подаде ми ръка да стана и уверено каза - ДА!!! После се започна едно веселие...
На другия ден бяхме изненадани от първия сняг, така че имахме двоен повод за черпене - имен ден на Снежи (при първи сняг) и моя рожден ден. Започна се с греяна ракия, защото климатът го изискваше. От време на време излизахме навън, за да се порадваме на снега, който не спираше, а по време на обяда, когато червеното каберне заискря в чашите, изненадах моите приятели от Русе - Иван и Роси, с покана да ми кумуват. Съгласиха се и тогава обявих, че сватбата ще бъде на 11.11.2011 г., защото и двамата събираме еднакви числа от сбора на рождена дата и година и водещото ни число е единица. Плюс това се запознахме на единадесето число, така че приоритет ни е единицата.
Следващите 25 дни минаха неусетно. Имаше избори, после балотаж, а покрай тях направих някое и друго участие, но за едната чест (за сведение на данъчните). Но пък ,,добрата” ми държавна пенсия ми даде възможност с достойнство да посрещна гостите си на сватбата. А тя беше прекрасна. Имам пред вид Снежи!
Първо, за да имаме законова основа, се бракувахме в общината. Изкачвайки се по стълбите към залата, оглеждайки се за някой папарак, така се препънах, че ако не беше кума да ме хване, щях да се пльосна с цялото си величие пред вратата на ритуалната зала. Така де! Нали за това ми е кум - да помага. Признавам си, че в този момент нещо глождеше мозъчните ми гънки, дали аджеба, не правя грешка с това трето ,,да” за брак? Но моите хора „от горе”, които от  пет години ми дават полезни съвети (Кидика често разправя, че нашега или насериозно, чува гласове на извънземни – б.р.), с препъването ясно и категорично ми подсказаха, че това е най-малкото, което ще ми се случи ако след малко кажа ,,не”.
После с кумовете отидохме в къщи да се накиприм, пихме по едно уиски за кураж (аз две) и потеглихме към Търновската катедрала, където от 16.00 ч. отец Асен направи венчавката. От ритуала си спомням само думите на отчето, повтаряйки ги три пъти и сменяйки короните над главите ни:
- Обручава се раб Христо с рабиня Снежанка в името на Отца и сина и Светия дух.
Накрая ни прочете и Архиерейското Благословение от Великотърновския митрополит -дядо Григорий, който молитвено ни пожела дълголетен щастлив живот. След това поздравления, цветя, бонбони, хвърляне на жито и парички и хайде по колите, за да отидем в спа-хотел ,,Димина”на 30 км от В. Търново по съображение за сигурност и дискретност. Там персоналът ни посрещна с уелкъм-парти (с чаша шампанско и рибни хапки), след това настаняване и от 20 ч. като се започна като в приказките - ,,три дни яли, пили и се веселили”…
Накрая ще завърша репортажа си с мисли за живота на Пабло Неруда: ,,Умира бавно този, който не слуша музика, който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца, и който не решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети”.
И ако Джон Ленън казва, че животът е това, което се случва докато обмисляш други планове, то титаничният Рей Чарлз с откровен непукизъм те приканва да живееш всеки ден така, сякаш ти е за последно, защото рано или късно ще се окаже, че си прав.
Всички знаем, че животът не винаги протича така, както сме го планирали. Понякога, само понякога той се оказва по-добър, по-прекрасен и по-жизнен. Аз знам, че има причина в момента да не се разхождам по Луната или по която и да е друга планета, защото чувствам и осъзнавам, че моят живот е тук, на Земята, до тази невероятна и добра жена до мен.
Хей, живот, здравей, здравей!...

Подготви Иван Георгиев
Снимки Емил Кидиков