Христо Кидиков: Ще пея поне още 10 години

Христо КидиковХристо Кидиков дълго живя с болка на душата. След драматичния му развод по-малките от общо тримата му сина се отдалечиха от него. Наследниците отказваха да комуникират с баща си и дори не му вдигаха телефона. Сега обаче ситуацията е различна - родата на славния естраден изпълнител отново е задружна. Кидиков се оказа прав, че като мине време, отношенията с рожбите му ще се изгладят. На 63 певецът продължава да крои планове за бъдещето, както и да си прави шегички с приятели, с което е пословичен. Е, липсват му годините, когато с Доника Венкова, другата солистка на оркестър „София”, са изнасяли по няколко концерта на ден.  На интервюто с Иван Георгиев за вестник “Уикенд” Кидика идва от ски-спускания...

- Идвате от ски...
- За мен не е изненадващо. Карам ски повече от 37-38 години. Всичко започна много ненадейно. При първото ми излизане в чужбина снимах новогодишна програма в Катовице, Полша, и ми дадоха доста пари за онези времена. Тези злоти не можех да ги похарча всички, не знаех и как да ги преведа. Влезнах в един универмаг и отидох на спортния щанд. Набързо си купих обувки, щеки, автомати и се обзаведох. Мои приятели вече караха ски, а и аз още от малък обичах зимните спортове – карах кънки. Като се прибрах, отидох на Витоша и започнах първите си уроци – в далечната 1972 г. Сега смятам, че съм на ниво. Може би съм сред най-добрите скиори в музикантската гилдия. Не съм професионалист, но съм участвал в състезания. С лекари от Пловдив, които членуваме в клуб по тенис и ски, пътуваме за Австрия. През лятото - тенис, зимата – на ски. Сега направихме последна разгрявка на Чепеларе преди да отпътуваме. Бяхме си организирали чеверме, горе на хижата на Мечи чал, имаше гайдар, пяха се родопски песни. Повеселихме се.

- Инциденти на пистата имал ли сте?
- В последните години – не. В по-първите години обаче имах. Децата ми тогава бяха малки, учех ги и тях. Веднъж ги преведох през една туристическа писта, която беше най-лека, нямаше голям наклон. Аз карах напред, те - зад мен. Смятах се за много добър спрямо тях и се бях отпуснал - разперил ръце странично и чак ми се пееше „Хей, живот, здравей, здравей...” Изведнъж – някаква бабуна, която не съм видял. Излетях и се забих в една преспа... Половината се бях заровил навътре. Децата дойдоха и започнаха да ме дърпат. „Татко, какво стана?” Не можеха да повярват, че съм паднал, аз, техният учител. Казах им: „Абе, вас ви нямаше миналата година, но тук загубих едни 5 лева. Сега се наврях да си ги търся.” Не се спускам вече много екстремно. Гледам да е повече със зиг-заг, с по-намалено темпо. Пък и краката нещо взеха да се обаждат.

- Друг случай, в който сте се измъквал с лъжа като с тези 5 лева на ските?
- Аз много бързо ги съчинявам на момента. Най-близките ми приятели все още ми се връзват. Казват: „Дявол да го вземе, хем те знаем, че измисляш, хем си толкова убедителен!” Връзвал съм много добронамерени тенекии. Не е било за изгода. Разказвал съм примерно, че съм имал среща с извънземни. И те са ми казали да не се притеснявам – поне още 10 години ще бъда на сцената. Питат ме: „Как така ги срещна?”  Викам: „Не знам, просто почувствах, че около мен има двама души. Видях само някакъв силует, което не ми приличаше нито на човек, нито на звяр. А беше някаква сила, дух някакъв, който ми внушаваше да бъда спокоен. А аз пък в същия момент си мислех да се отказвам вече от пеенето. Мислех, не е ли време, след като навърших миналата година 63.” Сега след този извънземен контакт с друг разум, имам план да подготвя догодина честване на юбилей - 40 години, откакто съм на сцената и 65 години от раждането ми. Така че се обръщам към враговете: Няма да се отказвам.

- Защо Георги Парцалев ви е казал да не си вирите носа?
- Беше на първото ми турне. От Консерваторията имаха договор с Концертна дирекция. Пратиха ни четирима млади певци в Пиринска Македония. И се провалихме: 2-3 спектакъла по 50 души публика. Всички сме млади, едва прохождащи, никой не ни познава. Какво значехме 1971 г. Христо Кидиков, Маргарита Хранова, Мишо Йончев? После ни научиха и пълнехме зали, но ни върнаха тогава. След пет дена казаха: „Тръгвате с Парцалев и Мутафова на турне.” Само големи градове, летни театри. Публиката се тълпеше заради тях, но така се запозна и с нас. Между музикантите се говореше, че който има добър аплауз във Варна, значи ще му тръгне, защото там публиката била специална, трудно приемала нови хора. И аз, като излезах, даже имах бис, за „О, Шан’з’елизе”. Първият ми бис. Излязох, но нямах други песни. Знаех само три. Като свърши концерта, млади девойки се тълпяха, идваха за автографи. И аз вече раздавах, със самочувствие... Парцалев ме забелязал, минава и вика: „Млади момко, не си вири носа, защото тази професия е трудна и има много хляб да ядеш! Да не мислиш, че от един мимолетен успех си научил тънкостите му и си станал голямата работа!” Оказа се прав – с годините го разбрах. Бих могъл сега аз да давам съвети на младите, но явно нямат нужда, щом не се интересуват. Пък и за съжаление нашата естрада – аз така си я наричам – беше умишлено ограбена в прехода. Умишлено се насади тази бездуховна музика. Още тогава знаех, че ще дойде момент, когато ще има цяло чалга поколение. Айде, тази тема да не я зачекваме.

- Защо? Чувствате ли се изтласкани?
- Не, никой не може да ни изтласка. Вярно, участията ни значително намаляха, но актуалните певци не могат да се похвалят с концертна дейност, каквато ние имахме някога. И най-големите звезди сега правят национално турне само в 2-3 града. Или клубно и – дотам. Да имат от 30 дена 25, в които да са на турне, по 2 концерта на ден, че и по 3, могат само да мечтаят. Ние продължаваме да си имаме нашите почитатели и приятели, които ни канят. Знаят и че нашите хонорари са съвсем нормални. Впрочем убеден съм, че повечето надути хонорари на певци от другия жанр се пишат за реклама. Не виждам кой може да дава по 5 и 10 хиляди лева.

- Бизнеса с прахосмукачки сте го оставил...
- Да, оставих го преди три години. Като станах на 60, се отказах. Трудни са времената, не всеки може да си позволи скъпа система, макар и луксозна. Доста хора си понакупиха. Но пък има и доста нови богаташи...

- Мечтаехте за джип...
- Не съм се отказал. Хубаво е човек да мечтае. Ако имам възможност, ще си направя и собствено заведение. Работя по него в момента. Може и да стане за догодина. Помагам и на децата.

- Чувате ли се вече със синовете от втория ви брак?
- От една година нямаме проблем. Най-големият Ники, от първия ми брак, строи в момента къща – помагаме всички, с колкото можем. Той работи с ансамбъл „Българе”. Казвам му: „Млад си още, на 35, светът е пред теб.” Помагам и на средния син, който е безработен – кризата удари и него, макар че е с две висши образования. Най-малкият – Сашко, се занимава с дистрибуция на консумативи за фризьорски салони. По цял ден – борба. Но се справят момчетата. Добри са ми и тримата. Днес пак бяхме заедно.

- След развода си загубихте ли общи приятели?
- Не, учудващо не. Канят ме на събирания. Виждаме се. Тази зима не бях в София. Повече съм на вилата, но зимата я изкарах на друго място - в Търново, където мисля, че може да направя нещо.

- Изоставяте ли пеенето?
- Не, не, не. Извънземните казаха - 10 години да не се притеснявам. Пък и пее ми се, вярвай ми. Но е друго, когато си в концертна зала. Какво нещо е с жив оркестър, както пях наскоро на 75-ия юбилей на БНР! Публиката е най-големият критерий можеш ли или не можеш. Ако си тръгнеш само под звуците на собствените си стъпки, значи е страшно и повече не се показвай. Изчезни и не казвай, че си в тоя бранш. Ако хората реагират на песните, душите им се изпълват и ръкопляскат, какво по-хубаво за един певец.