Христо Кидиков: Може би никога няма да се разкрие причината за катастрофата с Паша Христова

Христо КидиковОще в началото на кариерата си като певец имах щастието да пътувам с артисти от Сатиричния театър. Оттогава съм запазил прекрасни спомени за мнозина от тях, но най-вече за Георги Парцалев. Когато за пръв път трябваше да пея във Варна, не можете да си представите какъв страх брах, понеже бях чувал, че публиката там е много критична и морската столица въобще не е място за дебюти. Ако не й харесаш, освирква те и те гони от сцената. Когато излязох пред трихилядната зала, най-напред си глътнах езика, краката ми се схванаха, но като типичен пловдивчанин си казах: Абе, Кидик, какво става бе, майна? Я се вземи в ръце и им направи густо на тия варненци. Че като се развихрих, обрах им точките. Но като отидохме в ресторанта, Парцалев, като ме видя как преливам от щастие, ми каза в типично неговия си стил: Виж какво, малкият! Още си много малък ти да черпиш. Не се главозамайвай, не си вири носа, има още много хляб да ядеш, докато станеш стабилен на сцената. Чак когато станеш такъв, ще черпиш. Но да знаеш от мен: когато започнеш да черпиш, половината пари от хонорара заделяй за себе си, а другите давай за приятели. Самият той, когато влизаше с компания в ресторант, не позволяваше друг да плаща, всички пиеха и се веселяха за негова сметка, разказва Кидиков и веднага допълва: Двамата със Стоянка Мутафова бяха велики на сцената!

- Как стартира в естрадата?
- За начало на моята кариера смятам февруари 1972 г., когато бях назначен за солист на оркестър “София”. И друг път съм го казвал, че за съжаление моето попадане в този оркестър се дължи на едно нещастие. Три месеца преди това, на 21 декември 1971-ва, стана самолетната катастрофа, в която загинаха диригентът на оркестър “София” Николай Арабаджиев - Фучо, Паша Христова и други мои приятели. Аз бях стажант в оркестъра и също трябваше да пътувам с тях за Алжир за Дни на българската култура. В последния момент обаче повикали Фучо и му казали да вземе някой друг, по-популярен солист. Така на мое място замина Борето Гуджунов.

- Излезе книга за Паша Христова, направен беше и документален филм за нея и по този повод отново бяха припомнени най-различни версии за причината за катастрофата. Каква е тя според теб?
- Все още нищо не е доказано и може би никога няма да се разкрие. Димитър Симеонов ми е разказвал, разбрал го от негови източници, че в този самолет е трябвало да пътуват хора от политбюро начело с Тодор Живков. Разговарял съм и с останалите четирима живи от катастрофата. Месец преди това самолетът е излязъл от много щателен ремонт, а после изведнъж се оказва, че въжетата на елероните са разместени и това е причинило катастрофата. Странното обаче е, че нито един от хората, които са правили ремонта, не беше наказан.

- Доколкото знам обаче, ти и преди това си пял?
- Още от 1964-та, преди да вляза в казармата, работих пет години в квинтет “Пловдив”, с който обикаляхме из областта. В ония години хората понякога нямаха пари да си купят билетче за концерта и плащаха в натура - носеха яйца, пилета, кокошки…

- Мъжете от пловдивската фамилия Кидикови - певецът Христо, съдията Станко и фотографът Емил, са известни с това, че имат еднакви гласове. Всички са тенори, всички пеят и можеш да ги объркаш, ако ги слушаш. Пеят ли понякога заедно тримата тенори?
- Само на маса. Тогава запяваме стари градски песни, които знаем още от баща ни. Двама наши братовчеди, с които живеехме и растяхме в една къща, също бяха певци - Данаил Николов и Стефан Николов. Данаил от доста време е извън страната - най-напред 10 години беше в Германия, а от 25 е в Париж. Там пееше в едно от най-скъпите и най-луксозни заведения - бар “Распутин”. Стефан, който вече е покойник, пък беше първи солист на Пловдивската опера през 50-те и 60-те години.

- Навремето са те наричали българският Робертино Лорети. Когато световноизвестният италиански певец дойде в България, запозна ли се с него?
- Навремето пеех неговата песен “Мама” и моите съграждани ме кръстиха българския Робертино Лорети. Тогава бях на 17 години, но бях толкова младолик, че ме смятаха за 10-12-годишен и много се ядосвах, че момичетата не ми обръщаха внимание. Чак след доста години присъствах на концерта на Робертино в Пловдив. А на “Орфея” имах щастието да се запозная с Джани Моранди.

- Като говорим за известни личности, с които си работил, нека те върна към 1976 г., когато печелиш голямата награда на “Златният Орфей”. Защо според теб беше вкаран в затвора дългогодишният артистичен директор на феста Генко Генков?
- Генко беше човек, който много си разбираше от работата и по негово време “Орфеят” наистина заблестя като злато. Той даваше път на младите и даже молеше композиторите да пишат за нас. Освен това ни даваше възможност да пътуваме и настояваше пред своите колеги от други фестивали да ни канят. Представяш ли си, аз, току-що започналият кариерата си, бях поканен на неговата сватба в най-големия хотел на Слънчев бряг - “Кубан”. Кум беше Емил Димитров, присъстваха много естрадни звезди. Тогава Генко ме представяше с думите: “Това е един млад талант, който само след 1-2 години ще жъне успехи !” Имаше доста интересни планове за мен, но много бързо му отрязаха крилете. В очите на някои хора Генко, изглежда, е бил неудобен човек. В ония години си знаехме, че на всеки втори - трети има по един, който е натоварен от службите да подслушва и доносничи. Предполагам, че са карали Генко да донася на ДС. За всички тези звезди, които канеше от чужбина, но той вероятно не е бил съгласен и затова са му скроили тази шапка, за да го тикнат в затвора. Наскоро прочетох, че когато през 1992 г. Генко излиза от затвора и е възстановен като директор на "Златният Орфей", той пише мемоари. В скандалния текст посочва клеветниците си, разбулва тайните на естрадните звезди и мистериите на българското изкуство от времето на социализма. Четивото излиза в ограничен тираж и ден по-късно е... изкупено до последната бройка. От известен наш естраден изпълнител. Той обаче не е почитател на Генко, а притежател на гузна съвест. Един от свидетелите в процеса срещу него.

- С други думи, мемоарите са били унищожени, за да не стигнат до широката публика. И кой е бил този естраден певец?
- В книгата си "Тайните на естрадата", за чието преиздаване е дала съгласието си вдовицата на Генко - Дариана Генова, твърди, че е бил тикнат в затвора по донос на Бисер Киров и че Маргрет Николова също е оклеветила създателя на най-известния ни фестивал. Лили Иванова обаче го защитила. (Когато съдията отбеляза, че в делото става дума за подкупи, давани от Лили, тя възрази: "Подкупи на Генко? Много пъти с мои колеги сме разговаряли как да му се отблагодарим за всичко, което прави за нас. Никога не е искал процент или подаръци. И на сватбата си отказа каквито и да е подаръци!", четем в книгата на Генко.) И по-нататък: "Не направи компромис със съвестта си и Тончо Русев, най-добрият наш естраден композитор. Когато се опита да обясни с какво уважение са се отнасяли към мен в Токио, прокурорката Пенка Енчева го прекъсна с думите, че не ме съдят за доброто, което съм направил, а за лошото. Тончо й отвърна, че не знае да съм вършил нещо лошо, и добави: "Ако всички у нас си вършеха работата като Генко, България щеше да цъфти! Тя допълни иронично: "И да върже." И го изгони от залата.”

Интервю на Венелин Митев за BLITZ