Христо Кидиков: Вече не съм онзи веселяк. На 65 ме потиска бездушието

Христо КидиковСамо преди 4 години певецът Христо Кидиков разсмя цяла България, публикувайки мемоарите си. Вместо с присъщата за жанра помпозност и себеизтъкване те звучаха като приключенията на Мюнхаузен. Естрадната легенда бе насърчен от самия Стефан Цанев да не се разделя с белия лист. В юбилейната за Кидика година, когато навършва 65, той звучи тъжно в новите си разкази. Обяснимо е – преди основната му тема бе младостта, а сега пише предимно за днешното време. Което не е по-леко и за хората на изкуството. „Писмо до всички българи” озаглави именитият пловдивчанин новата си изповед. „Уикенд” я публикува с незначителни съкращения.

Израснах в семейство на обикновени хора. Трима братя сме и затова родителите ни бачкаха яко, за да могат да ни изучат и възпитат като достойни граждани на майка България. И успяха. Не успяха обаче да ни научат на мързел, меркантилност, просташко лицемерие и злоезичие, за което сме им благодарни. Детството ми премина с игри на Бунарджика, като ученик обичах да се разхождам из стария Пловдив, а като младеж спомените ми са свързани с тегелите по главната улица.След това студентство, кариера, семейство, деца, отговорност. „Това е толкоз просто и логично” - Вапцаров… После сменихме „социализъма” с демокрация с надежда за по добро, ако не за нас, то поне за нашите деца. Знаех, че преходът ще бъде труден и дълъг, но си мислех, че ако бъдем по-добри, по-малко враждебни един към друг, ако всеки си гледа съвестно работата, непременно ще успеем. И ако днес, след 65 години ползотворен живот, ме потиска бездушието на хората, то е защото младите са отчаяни и повечето от тях не проявяват интерес към нищо. Всичко се свързва с пари и далавери. Колкото си по нечестен, по-лош, по-недоверчив, толкова повече печелиш различни позиции, които ти носят материални блага. Слава Богу, че не всички хора в България са такива, макар,че простащината се е ширнала навсякъде и духовната нищета е в апогея си. А иначе, живеем в прекрасна страна, с прекрасни планини и поля, с гальовно топло море, реки, езера... И какво от това, като ние и пет пари не даваме за тази природа. Отнасяме се към нея с такова пренебрежение, сякаш тя е длъжна безкрайно и безнаказано да търпи издевателствата и простотиите, с които ежедневно я заливаме. Но колко още дълго ще продължи това? Ако не се вземем в ръце, един ден тя така ще ни фрасне по тиквите, че ще ни се завие свят. Въобще мислим ли с нашите промити чалгаджийско-силиконови мозъци за това, което се случва извън нашето полезрение? Слепи ли сме за знаците, които тя все по-често ни оставя? Май да. А защо е така? В края на краищата какво очаква тя от нас? Нищо - ще отговори всеки втори от нас. Караме си колите, хвърляме си боклуците извън личната ни територия, любим жената или любовницата, а завистта се е увила като змия около сърцата ни. Ако си силен, мачкаш! Ако си слаб се свиваш и изливаш злобата си върху още по слабите, като по този начин онанираш върху достойнството си. Около теб убиват човек, а ти не реагираш. Някой вика за помощ, виждаш, че можеш да помогнеш, но подминаваш, защото си убеден, че лошият ще бъде пуснат, а ти ще изпишеш една кофа  мастило с обяснение, защо точно в този момент си бил на това място. А бе, шантава работа. Добре, че природата сама се чисти от лошото, независимо, че се задъхва от глупостите ни. Да кажем, че един ден се почувстваме не само свободни, но и готови да променим статуквото. Само свободният човек може да създава блага за себе си и за другите. До тук добре! Но какво ще стане, ако в този светъл ден се окаже, че не сме подготвени за това? Че си искаме доброто старо време! Че искаме отново някой да ни дава тон за песен! Е,тогава май ще бъдем яко прецакани. И за да не стане това, по-добре да си извадим главите от пясъка и да си почистим къщичката, наречена България! Е, какво, май не ви  харесва това, а? Мислите, че съм запалил бушоните, че съм изкрейзил? Няма такова нещо…Стига сме се правили на улави. Стига сме хленчили: „Ние не..., те другите!” Стига сме заравяли главите си в пясъка. Това, че сме грешни - едно на ръка. В крайна сметка, човек не би бил човек, ако не е грешен. И знайте, че това което би предизвикало гняв у мен, е да не се уважаваш и да не си честен спрямо себе си. Защото, ако притежаваш тези два недостатъка, то как би могъл да уважаваш другите, да бъдеш честен с тях? Но стига съм се правил на отворко. Оставам ви сами да решите тази дилема. Защо мислите, че създателят ни е поставил на най-високото стъпало в йерархията на живите твари по нашата планета? Защо се наричаме хомо сапиенс? Защото можем да мислим! Защото възможността да се променим към по-добро е напълно реална. За доброто на нашите деца, за доброто на нашата прекрасна страна. Другият вариант е да не мислим и мечтите ни да атрофират, но това не ви го препоръчвам. И за да покажем, че сме мислещи същества, нека се включим в прекрасната инициатива на bTV “Да изчистим България”. Искрено се надявам, че на 9 април ще бъдем заедно с общата си цел да почистим не само столицата, но и страната си. Ако пък почистим и душите си, които не по-малко се нуждаят от това, то настоящите празници ще бъдат не само светли, но и чисти. Пишейки тези редове на вилата си, поглеждам навън и виждам колко е красиво. Пролет е! Всяка живинка навън се старае да живее в синхрон с природата. С любов. С много любов! И си мисля, че колкото и да сме различни по достойнства и пороци, по интереси и възгледи, по възраст и образование, то винаги в един момент любовта идва при нас. И когато тя ни връхлети със силата си, то ние на свой ред искаме да я обладаем. И затова има различни определения за нея - романтични, скептични, оптимистични и песимистични. Затова и често ни заварва неподготвени или пък самата ТЯ не е подготвена за нас. Любовта е химически процес, в който с пълна сила горят две сърца и две души. И двете страни знаят, че огънят не само топли, но и много пари. Но пък ако искаш да усетиш топлината, трябва да са готов и да се опариш. При мен любовта винаги е била с приоритет пред всичко останало. Любовта към публиката си, децата, роднините и приятелите си. Любовта към жената до мен, към светлите и усмихнати хора с чувство за хумор и фантазия. Въобще обичам да обичам. Това е! Любов! По време на хипи-революцията в Америка,младите хора издигнаха един прекрасен лозунг - "Make love - no war” (Правете любов, а не война)…