Христо Кидиков: Ако разчитам само на пенсията си, ще умра от глад

Христо Кидиков с жената, която го разведеПевецът Христо Кидиков клекна пред журналистическото любопитство и показа жената, с която дели дом и постеля близо 5 години. И заради която се разведе. Името на дамата на сърцето си той все още ревниво пази в тайна, както и подробностите как са се запознали и открили за себе си. Тези дни обаче в личен имейл до наш колега певецът се предовери и изпрати снимки с половинката си, само за наша информация. Нека ни прости, но ние разкриваме, а не укриваме от читателите си всичко най-интересно, с което разполагаме. Публикуваме личните снимки, както и едно към едно разказа на изгрелия през 70-те години поппевец, който има дар словото и на разказвач, проявявайки се такъв в мемоарите си. Писмото по-долу също го доказва.

Имах невероятно 10-дневно прекарване в един от най прекрасните градове курорти в Турция - Мармарис. И тъй като все още съм настроен на отпускарска вълна, ще започна с това райско кътче, което с пълно право наричат бисера на Средиземноморието. А той се намира там, където се сливат Средиземно и Егейско море, в невероятен залив, обграден от елови гори, които съществено допринасят за мекия климат. Когато се разхождахме с автобус из града, нашият гид ни разказа, че дишаме същия въздух, който е дишал и Омир - роден близо до Измир, въздуха на Херодот - историк и велик писател, Александър Велики - покорител на много градове в Азия. Пък и ако добавя, че и Свети Павел е родом от Тарс, ще се окаже, че се намираме на земя, благословена от богове и богини. Погледнах любовта на сърцето ми, която стоеше до мен и скромно попитах: Приличам ли ти на Бог? - А аз на богиня? - контрира ме тя, после кокетно завъртя очи и нежно ме целуна. Затворих очи, зареях се в пространството и се замечтах. Представих си как след много години един гид, разхождайки поредната си група, след споменаването на гореизброените велики имена тържествено съобщи, че този въздух е дишал и големия български естраден певец Христо Кидиков. Леко докосване, дискретен парфюм и мирис на жена. - Скъпи! Пристигнахме пред фабриката за кожи. Обещал си ми кожено палто! Какво да ви разказвам! Да бях големия Радичков, да възкликна, „Мамка му и прасе!” Ама не съм. Това, действителността, е голяма работа. Връща те на мястото, като зелева чорба след запой. Сега у нас се води дебат да подкрепим ли Турция за Европейския съюз. Че и референдум искат да има! Не знам. Не му разбирам на политиката, но знам, че това е най-мръсната дума. Навремето големият Тодор Колев правеше шоу, наречено,,Как ще ги стигнем американците” А бе, мани ги американците. Те са много далече. По-добре да помислим как да ги стигнем турците, защото са ни комшии. И не само да си помислим, но и да се научим как се прави туризъм, как се подържа чистота, как се търгува и всеки търговец говори няколко езика, как за едни и същи пари от наша страна получаваш едно, а от другата - десетократно по-добро обслужване! А иначе живеем в прекрасна страна, с фантастична природа, но хората ни нещо... бамбашка. „Социализъма” ни направи калпазани направи ни мързеливи и просташки тарикати, доносници и ментарджии, а и винаги сме на първа линия, ако някъде има сеир или кютек. А в парламента - голяма гюрултия. Дебатират някакви бабаити, ама манджата им все загоряла. Дотук с отпуските. Да се захващаме за работа, защото ако разчитам на пенсията си, съм жив умрял. Тази седмица започвам репетиции с Биг Бенда на радиото под ръководството на Янко Миладинов по две причини. Първо, на 18 октомври - концерт в Перник по случай празника на града, а през ноември - концерт в София по случай 50 години от създаването на бенда. Освен това ще репетирам и с Мими Иванова във връзка с нейния юбилеен концерт на 26 октомври в зала номер 1 на НДК. На 6 ноември ще пея във Военния клуб на хора от индийското посолство, дипломати и бизнесмени по случай настъпването на индийската Нова година. Сърдечно благодаря на моя индийски приятел и бизнесмен Нирач за поканата да пея на това тяхно тържество. След това започвам усилени репетиции с Доника Венкова за концерта, посветен на голямата наша певица и приятелка - Мария Нейкова, който ще бъде на 23 ноември отново в НДК. През 70-те години с Доника Венкова бяхме водещи солисти на оркестър „София” и с тях обиколихме цялата страна, знаеха ни и кучетата. С нея не сме пели заедно 25 години и вълнението ми е огромно – дали ще се получи същата магия. Паралелно с това започвам усилена подготовка и организация за осъществяване на новия ми проект по случай 40 години творческа кариера и 65-я ми рожден ден. Роден съм на 16 октомври. и догодина по това време ще се постарая да задоволя моята публика с нов албум, нова книга с интересни истории и с няколко прощални концерта, заслужено да се оттегля от голямата сцена. До скоро виждане!