Хайгашод Агасян с юбилеен концерт и нови песни за Тони Димитрова и Дует Шик

Хайгашод Агасян в студиото на Шоуто на Иван и Андрей-Хайго, в понеделник, 28 януари 2013 г., ставате на 60 години. Как ще празнувате?
-С приятели ще вдигнем по един тост за здраве в столичен ресторант. Ще си попеем, ще си направим малко шоу, защото музиката е тази, която ни обединява.

-Тържеството ще бъде ли репетиция за предстоящия ви юбилеен концерт?
-На 20 март 2013 г. в зала „България” ще бъде този юбилеен концерт. Голяма част от изпълнителите, които ще пеят в него, съм ги поканил и на тържеството. Няма да е репетиция, защото обикновено така се поздравяваме на рождените си дни – всеки изпява нещо. И на концерта, и на купона съм поканил Ваня Костова, Роси Кирилова, Дует Шик, Джина и Джон.

-Какво ще представлява този рецитал?
-Правя една равносметка. В едната част ще бъде с камерен ансамбъл „Оркестрал” с диригент Бедрос Папазян. Ще участват акапелна вокална група „Окта войс”, в която пее и синът ми – те ще изпеят една моя песен, ще ме поздравят с друга. Ще участват много деца – 11-годишният Мартин Йорданов от Бургас, 15-годишната Пламена Петрова ще изпее новата ми песен на концерта, Ани Стайкова, която като дете изпя най-хубавите ми детски песни, вече е студентка в Лондон, детски вокални групи - „Пеещите кенгура” и „Пламъче” с ръководител Пламена Златева. Написал съм няколко нови песни, които ще имат премиера на концерта - за Тони Димитрова - „Любовна магия”, по стихове на Татяна Йотова – поетеса от Айтос, „Такава любов” за Дует Шик по стихотворение на Георги Константинов, „Искам да ти кажа” написах за съпругата си Мари, стиховете са на Александър Петров. Имам и песен за сина ми - „Вина” по Надежда Захариева, за вината на родителите, които са хора на изкуството и много пътуват, и не са много пълноценни в семейството си в един период. „Мечта” е по стихове на Недялко Йорданов. „Ноктюрно” по Дамян Дамянов – отдавна съм я писал, но досега не е стигала до хората. „Все по-добре” е една песен, която я пробвам като терапия върху публиката на концерти, защото тя дава добро настроение и кураж. Малко да променим гледната си точка. Ясно е, че не сме добре и че имаме проблеми, но защо да не си кажем „Ще бъда по-добре, напук на всичко”. Стиховете са на Мая Дългъчева.

-А песен, с която правите житейската си равносметка?

-Имам и такава песен „Молба”, писана преди няколко години, по стихове на Александър Петров. В нея се казва „Дано след време, след години, когато все пак дойде зима, един приятел до мен да има, поне един за цял живот”. Казвали са ми, че едно от качествата на водолеите е да цени приятелството, не знам дали е от зодията, но аз наистина си ценя приятелите, затова ще се обърна с тази песен към тях. Постигнал съм много свещен за мен баланс между изкуството и семейството, защото има хора, които развалят семейството си в името на реализацията, но пък има и хора, които държат на семейството и традициите и занемаряват това, което Господ им е дал. Този баланс е много труден.

-Каква е тайната да го постигнете?
-Човек трябва да си даде сметка какво печели и губи. Животът не е само пари и гонене на успех. Трябва да оставиш и нещо след себе си. При мен музиката се лее и не е мъка писането на песни, защото има хора, които много се мъчат. Е, имал съм моменти, когато една фраза не се получава и съм работил по-дълго време, но като цяло музиката при мен е в изобилие и непрекъснато ми се подава – в трамвай, във влак, нотите ми се подреждат без никой отстрани да разбира какво ми се случва в главата.

-Кой хит написахте на необичайно място?

-Една песен по стихове на Виктор Самуилов, която е много скъпа за мен - „Нотната стълбица”. В джоба си винаги нося стихове и като имам възможност – чета. Във влака за Свищов си седях сам в едно купе. По едно време седна срещу мен една дама и може би очакваше като кавалер да поема разговор, но си казах, че вместо празни приказки, по-добре да си чета стихове. Така четейки, тази песен беше готова до Свищов и я подарих на свищовските деца. С нея получих две изключително престижни награди, тя влезе в учебника за 6 клас. Виктор Самуилов много майсторски е преплел сюжет с имената на нотите. Голямо майсторство беше и да вържа нотите - казвайки ги, да ги изпееш на естествената си височина. Във влака това нещо се роди и тази жена разочарована стана, тресна вратата и си тръгна, че не й обърнах внимание.

-Какво спечелихте и загубихте за 60 години?
-Най-страшното е, когато човек загуби близките си, защото за едно дете родителите никога нямат възраст. На 16 години бях, когато баща ми почина. Бях много добре отгледан от майка ми, баба ми и леля ми, която е негова сестра. Но присъствието на баща е важно за един син. Големият шок беше, когато през 1996 г. и майка ми си отиде. Най-щастливият момент е, когато се роди синът ми през март 1989 г. Искаше ми се още едно дете. Рано си отидоха и мойте родители, и на жена ми, а тя нямаше куража... не можахме да се убедим някак си, защото и двамата сме сами и винаги сме страдали от това, че нямаме братя и сестри. Единствените ми живи роднини от 30 години са в Америка.

-Тази година празнувате двоен юбилей – освен житейския, и 30 години от създаването на най-популярната ви песен „Не остарявай любов”. Как се роди тя?
-През лятото на 1983 г. прочетох стихотворението на Недялко Йорданов, току-що написано, работих доста докато извая достойна музика. Има песни, които се изливат от раз и не можеш да обясниш как, докато при тази доста време ми отне. През есента с Младежкия театър бяхме на турне в Москва и Ленинград за 2 седмици. Там посрещат с огромни маси ядене и пиене, но аз си седях в хотелската стая и работех по тази песен. Недялко много държеше на тези три думи – „гола, нахална и млада” и често му се обаждах да го питам дали му харесва мелодията. Така се случи, че в 2 държави я писах тая песен. Благодарен съм на Михаил Белчев, че по този начин я поднесе и я направи популярна.

-Малко хора знаят, че първото изпълнение е на Аня Пенчева. Тя обаче май нещо е сърдита, затова, че й е изтрит записът. Каква е драмата?
-На една новогодишна програма „Съзвездия '83” с режисьор Хачо Бояджиев Аня я изпя. Тази песен я пее и Искра Радева, много актьори я пеят, защото я усещат като послание, стиховете са много силни и могат да ги изиграят. Аз също я пея на концерти, както и Недялко. Една песен има свой живот – ако се хареса, не можеш да я спреш. А колкото за записа на Аня, нямам никаква представа къде е. Вероятно в архива на телевизията го има. Ако е изтрито, не е злонамерено.

-Скоро в YouTube се появи на видео и изпълнение на Ирина Чмихова на „Не остарявай, любов”.

-Преди години се видяхме с нея в Консерваторията, където преподаваше, и тя ми каза: „Имаш една много хубава песен. Имаш ли нещо против да я пея?”. Казах й, че за мен ще бъде чест, но никога не съм я чувал в нейно изпълнение. Наскоро видях във фейсбук, че я пее и Магърдич Халваджиян, но никой не ме е питал за това. Не бих забранил на никой да я пее, защото това е добронамерено и щом тази песен го е докоснала и би искал да изрази с нея някакви чувства и емоции – разбира се.

-А каква е историята на другата ви най-популярна песен „Добри познати”?
-Това стихотворение чух в един спектакъл на Йорданка Кузманова в театър 199 през 1980 г. Тя го рецитираше, а след това я попитах дали мога да си го препиша, защото много ме впечатли и ако мога да облека тези прекрасни стихове в музика. Тя каза „Вземи разрешение от Блага Димитрова”. Не я познавах, отидох и тя каза: „Да, опитай и като си готов, ела ми я изпей”. Мелодията ми се изля изведнъж – с китарата, дори на пиано не съм сядал. Отидох, изпях  я на Блага Димитрова и много я хареса. С нея участвах за първи път в конкурс – Младежкия за забавна песен през 1983 г. Тогава я пяха Мариана и Тодор Трайчеви, спечелихме наградата за дебют. Те я пееха на всичките си концерти, отидохме да я запишем и точно тогава те заминаха за САЩ и не се върнаха. Тогава моята скъпа приятелка Искра Радева, която всеки ден я слушаше в театъра, вика: „Айде, ще я изпея”. После я записаха в дует с Михаил Белчев и тя излезе на малка плоча в „Балкантон”. Аз я пея по моите концерти, Мишо я пее с Кристина. Хората я харесват, защото всеки е преживял някакво любовно разочарование и го чувства по свой начин.

-Кога се отключи музата ви да пишете детски песни?
-Когато се роди синът ми. Тъй като много плачеше – бързо огладняваше, викахме му „лакомо арменче”, не спираше да реве, започнах да му тананикам нещо и той спираше. В мига, в който аз спирах, той пак почваше. Ужас! В един момент си казах, защо да не му напиша някакви песнички да го занимавам. Една от първите песни беше „Светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от моята песен”. Тя е от мюзикъла „Приключения опасни с герои сладкогласни” по Недялко Йорданов и заедно с друга песен от него „Хей, приятелю, здравей” заживяха свой собствен живот извън мюзикъла. Тогава си казах - защо тази музикалност, която имам да не я пренасоча към детската публика. И започнах да получавам много награди за тези детски песни.

-По-лесно ли се пишат?

-Еднакво трудно е, защото е голяма отговорност. Имам възможността да пробвам на концерти песните, които пиша и се радвам, че те се харесват. А чрез тях уча децата на прекрасни добродетели, на вълшебни думи като „моля”, „благодаря”, „извинете”. Всички детски градини са влюбени в песента ми за крокодила. Сега написах една песен „Българийо, обичам те” - да възпитаме децата на родолюбие и патриотизъм. Тя стана химн на фестивала „Родолюбие” в Панагюрище. Преди 3 дни излезе най-новия ми диск с песни за деца „Планета на мечтите” с 12 нови песни с инструменталите, за да могат да ги ползват читалища и детски градини.

Интервю на Лео Богдановски за в-к Телеграф