Филип Киркоров: Песните на Тончо Русев са 70 процента от успеха ми, идеите за спектаклите ми се раждат насън

Филип КиркоровФилип Киркоров е мегазвезда в Русия, а и по целия свят. Разбира се, масов любимец е и в първата си родина - България. Нашенският му произход предизвиква цунами от патриотична гордост в тукашните меломани. Тези дни Киркоров стартира поредното си българско турне. Първият му спектакъл ще е на 28 юни в Бургас. После ще има концерти и във Варна (30 юни), Велико Търново (3 юли) и София (5 юли). В навечерието на турнето Цветана Пешунова от “Уикенд” се свърза с Филип в Москва, благодарение на неговите най-добри приятели – Катя и Здравко от легендарния ни естраден дует “Ритон”. В обширния разговор с Киркоров се убедихме, че той е изключително чист и откровен човек, който не се притеснява да изкаже на глас мислите и чувствата си.

- Г-н Киркоров, как минава обикновено един ваш ден?
- От 25 години всеки ден е събитие за мен в творчески и личен план. Животът ми е интересен и за нищо не бих го заменил. Макар, че понякога се изморявам. Например днес съм се върнал в 7 часа сутринта. Малко поспах и макар, че е неделя, имам час в студио. След това - парти на мой приятел рожденик, ще се събираме на кораб. Имам изява в 23 часа. За мен няма ден през седмицата, в който да не работя. Това прави животът ми толкова интересен.

- Понякога остава ли ви време за вас самия и за семейството ви?
- Това е друга тема. Старая се на 3-4 месеца да отделям време за почивка. Тогава съм с децата. Преди раждането на дъщеря ми и сина ми понятията почивка и Филип Киркоров бяха несъвместими. На рождени дни и Нова година винаги намирах поводи да работя. Звучи малко егоистично, но беше така. Сега намирам време за децата си. Време, което е най-важно за мен.

- Предстои ви турне в България: на 28 юни в Бургас, 30 юни - Варна, 3 юли - Велико Търново и 5 юли – София. Ще вземете ли и децата си с вас?
- Искам вниманието на пресата и хората да не е насочено към тях. Не желая те да се чувстват като деца на звезда. Нека си пораснат, да имат нормално детство. Виждам как е при някои мои колеги – децата им вече са малки артисти. Не ми се ще и с моите да става така. Ако искат да са артисти, сами да си го изберат. А не детството им да премине под прожекторите. Може децата ми и да дойдат с мен в България, но няма да присъстват на концертите. Все пак това е едно голямо турне. То ще е изпитание за тях - стрес, много хора, осветление, декори… Малки са още за такова напрежение. Нека тяхното внимание да бъде насочено към някое детско шоу и „Дисниленд”, има време за другото.

- Колко често посещавате България?
- Често я посещавам. Имам апартамент във Варна, чичо ми и леля живеят в морската столица. Изпитвам дълбоко чувство на любов и желание да ги виждам. Те са на доста сериозна възраст, старая се да им отделям време и внимание. Чичо е на над 80, но е много жизнен. Бих искал на неговите години да се чувствам така. Взимам пример.

- Кои са българските ви приятели?
- Дует „Ритон” - Катя и Здравко. Ние сме като семейство с тях. Те са и причината да получа първото си мнение за естрадата и музиката. Като малък ходих на концертите им в Летния театър във Варна. Още тогава се влюбих в музиката, в българската песен и в Катя, която ми е като сестра.

- Вие сте кралят на руската поп музика. Какво ви взе славата?
- Вие казвате, че съм крал… Имах всичко в живота си, от нищо не съм се лишавал - любов, хубаво прекарване на времето. Славата ми взе желанието да седна в метрото или трамвая, да се возя като обикновен човек, да се разходя в Москва или София без никой да ме разпознава. Единственото, което загубих, е да бъда сам насред един голям град. Има много малко места по света, където мога да бъда сам. Например Тоскана - там мога да легна дори на площада.

- Вярно ли е, че името на шоуто ви „ДруGOY” се е явило в съня ви?
- Да, така стана. Много пъти нещата в живота ми са идвали насън, като идея, песни… Последната ми музикална тема също дойде в съня ми и аз я реализирах на последната „Евровизия” в Москва. Сънувах шоуто „ДруGOY”, но имах чувството, че е действително. Яви ми се човек, който ме насочваше, какво да правя. Получи се и много се радвам, че за втори път вече имам възможност да докарам в България един великолепен и невиждан досега спектакъл. Дори постановките на танците ми идваха насън, защото съм и хореограф.

- Песните на Тончо Русев ви правят известен. Все още ли поддържате връзка с композитора?
- Те ме направиха, правят ме и ще ме правят известен. Той е единственият композитор, песните на който съм пял къде ли не. Неговите мелодии са 70% от моя успех. Има и други композитори - Александър Йосифов, автор на една от първите ми песни, Зорница Попова. Животът ми се разделя на срещите с големи автори и на след това. Има, уви, и композитори пиявици, които когато станах много популярен, ме атакуваха в гримьорната с желанието да им пея песните. Те искаха чрез мен да станат известни.

- Кои са те?
- Такива бяха Иван Пеев, Александър Бръзицов, Диомов, Найден Андреев… Още веднъж казвам - животът ми се раздели на срещи с композитори, които ми донесоха успех, и такива, които искаха да материализират творчеството си чрез мен. Вторите не успяха и се озлобиха доста. Чувам за разни действия срещу мен, играят… Опитват се да искат това, което не заслужават, което не им се полага. Другите, които наистина имат заслуга, скромно и благочестиво се отнасят към мен. Те ме провокират да отида при тях и да ги попитам, какво им дължа. Не мога да забравя тяхното отношение и любов.

- България или Русия чувствате като ваша родина?
- Не мога да ги разделя. Аз съм дете на смесен брак, баща ми винаги се шегуваше, че съм създание на Българо-съветската дружба. За мен България и Русия са едно цяло. Изпитвам особено чувство, когато пристигам във Варна и изнасям концерт в града, в който съм израснал до 10-годишна възраст. Навремето всяко лято съм идвал и съм си играел в махалата с децата. Не, не мога да разделя двете страни. Слава Богу, никой не ме и кара да го правя.

- Притеснен ли бяхте, когато за първи път се качихте на сцената?
- Бях толкова сигурен, че избрах професия, която дава смисъл в живота ми. Не съм усетил притеснение при първото качване на сцената. Имаше обаче вълнение. То продължава и до днес. Минават 10 секунди във вълнение и след това се чувствам като у дома на сцената. Не си представям живота ми без нея.

- Някога имал ли сте проблеми с гласа?
- Да чукна на дърво, никога. Надявам се и да нямам. Получих много добра вокална школовка в Русия. Пет години съм се учил при изключителен педагог. Учителката ми показа как да използвам гласа си дори когато не съм здрав, а хремав например. Ако нещо ми стане - все пак съм жив човек, ще отменя концерта за друга дата. Но засега не ми се е случвало.

- Имате ли травми?
- Целият съм в травми. Нараняват ме човешката злоба, завист и жестокост.

- Кой е най-трудният ви момент в професията?
- Създаването на шоу е трудно и сложно нещо. Ако го правиш в Америка, то е една голяма индустрия, зад теб работи силен финансов апарат. Тогава шоуто ти струва 100 милиона долара, а после имаш възможност да го представяш в цял свят и да си връщаш парите. При мен няма такова нещо, разчита се на мен и моята финансова възможност. Не умея да ходя по спонсори и да се моля, това не е в стила ми. На никого никога не съм се молил. Богатите и успели хора смятат, че мога сам да отделя тези средства. Нека си мислят, че съм милионер, макар да не е така. Избрах си професия, където мога да играя на такъв, и се справям с тази задача успешно. Сметката ми в банката обаче е много по-далеч от представите за състоянието ми.

- Чувствал ли сте се някога безпомощен?
- Не ми се иска да ми се случва такова нещо. При мен граница между истинския и реален живот няма. Понякога дори не осъзнавам кога започва играта и кога съм истински. Може би вкъщи сред близките си хора съм най-реален.

- Има ли жена до вас в момента?
- Съвсем не е необходимо да конкретизирам коя е и дали има. Моята философия е, че колкото си по-самотен в съзнанието на хората, песните за любов, които изпълняваш, достигат до сърцата им. Доста години виждах как Алла Пугачова пее своите песни и никога не афишира своя личен живот. Хората сами си представяха. Колкото по-малко знаят, толкова по-интересен е артистът. Предпочитам да поддържам пълно инкогнито по отношение на моя личен живот. Кой е до мен? Има ли такъв човек?

- С Алла Пугачова все още ли сте в добри приятелски отношения?
- Двамата с нея сме цивилизовани хора и си спомняме само доброто помежду ни. Много се радвам, че децата ни поддържат връзка. Преди месец дори ходиха заедно в Израел на почивка. Мога спокойно да поверя децата си на Алла, защото съм сигурен в нея.

- Най-трудният ви момент в личен план?
- Нямам такъв. Доста съм щастлив. Нямам съмнение относно това дали нещата които правя, ми доставят удоволствие. Не съм на 20 години, дори не на 30 и 40. Научих се от всеки мой ден да изкарвам позитивното, живее ми се още. Дори и нищо интересно да не се случва в живота ми, аз си го измислям.

- Как сте със здравето?
- Едва ли може да се намери по-здрав от мен. Имаше разни клюки и измислици, но в тях няма и доза истина. Тиражират се, за да продават вестниците и списанията. Не съветвам журналистите да пишат така. За радост на моите почитатели и близки хора, съм много здрав. Не съм болен и на легло, подобни твърдения са нечистоплътни, плод на нечия болна фантазия и мерак да се изкарат 500 рубли хонорар за минути. Навремето съм влизал в болница, но не е било нищо сериозно. От години предпочитам лекар да дойде при мен, ако се наложи, а не аз да ходя в медицинско заведение.

- Спазвате ли диети?
- Налага се с напредването на възрастта ми. Когато си на 16 години метаболизмът ти е друг, но с напредването на възрастта нещата се променят. Пробвал съм и специални хапчета за отслабване от Тайланд, но вече от дълго време спазвам диети. Сега консумирам подходяща храна и спортувам. В разкошна форма съм. Взимам пример от Майкъл Джексън за много неща.

- Искало ли ви се е понякога да влезете в политиката?
- Не. Преди десетина години дойдоха хора от България с идеята да ме правят президент на страната, искаха да оглавя партия.

- Сериозно ли говорите?
- Да, много странно. Твърдяха, че това е постижимо, защото много ме обичат хората в страната. Трябваше да се направи партия. Отказах, защото смятам, че всеки трябва да се занимава с онова, което умее и прави най-добре. Беше ми приятна офертата, но президентстването не е за мен. Впрочем аз съм искрен и честен човек, което е хубаво качество за един държавен глава. Общувам по три часа от сцената със зрителите и се чувствам добре. Моето послание е към публиката. Това качество трябва да бъде притежавано и от големия лидер. Но аз не мога да поема отговорност да бъда политик. Старая се да използвам времето си като артист, така съм нужен на хората.

- Кои са страховете ви?
- Страхувам се от тъмнината в пряк и преносен смисъл. Тъмнината в хората. От дете не мога да заспя, ако не свети нещо. В живота се боя от прикритите личности, които правят спектакли за дружбата, любовта и живота. Старая се неискрените да ги държа далеч от мен. Тъмнината в човека води до големи престъпления и трагедии. Колкото си по-светъл и чист, толкова повече имаш възможност да живееш такъв живот и да го даваш на хората, с които общуваш.

- Някога животът ви бил ли е излаган на риск?

- Професията ми не е свързана с рискове за живота. Има единствено опасност да остана сам, но това не е съдбата ми. Бог ми е спестил големите емоции в негативен план.

- Каква е тайната на успеха?
- Ще ви отговоря с цитат на любимия ми поет Борис Пастернак:
Цель творчества  самоотдача,
А не шумиха, не успех.
Позорно ничего не знача,
Быть притчей на устах у всех.

(Целта на творчеството е самоотдаване, не шумотивица или успех – б. р.)
Вече не съм на възраст да преживявам, какво мислят хората за мен. Нека другите да преживяват, какво мисля аз за тях.