ФСБ: Пак да се срещнем след 10 години

ФСБ 2010 НДКПак да се срещнем след 10 години! Сбъдна се желанието на тези, които по разни обстоятелства през 2000 г. се бяха оказали извън родните географски предели и не бяха успели да видят ФСБ по време на националното им турне по повод 25-годишнината от създаването на групата. Както признава самият Румен Бояджиев „българите в чужбина са от нашата много привързана публика”. Нека заповядат! Музикантите от ФСБ направиха невероятен коледен подарък на почитателите на висококачествения прогресиврок, версия българска и затоплиха студената атмосфера на измръзналата и заскрежена българска столица.  
С много майсторство и класа, на 13 декември 2010 Румен Бояджиев, Иван Лечев, Константин Цеков и компания представиха на софийска сцена новия си албум „ФСБ.”. След 22-годишно мълчание стиловата им концепция си остава по своему неподменена и неподражаема, носеща интелектуалния заряд на марката „ФСБ”. Марката на характерните извисени тоналности на „Пак ще се прегърнем”, „Не така”… които ни отнесоха високо, високо чак до звездите, „над завист и обида, над дребните сплетни”. Емблемата на нежната и абстрактна лирика от новите „Параграф”, „Нищо не взимай с теб”, „Сам съм с вятъра” и фолклорната приказка „Не бързай, Слънчо”, която погали в захлас дългоочакващата публика. И финалната … „не, те не могат да си тръгнат, без да направят онази песен”! Онази неизмерима „След десет години”. След като ги беше извикала един път на „бис”, наелектризираната публика продължаваше с „още, още!...”
Събитието оставя историческа диря не само за българския рок, а въобще и за българската форма за възприятие на света. Това е първият концерт на ФСБ в емблематичната зала 1 на НДК, както призна пред публиката самият Иван Лечев. Представянето на новия им албум и срещата на музикантите в студиото слагат край на дългогодишното им отсъствие, белязано от времето на промените и откриват нови хоризонти за креативността на българската арт култура. Добавяме и отличието на министър – председателя за особен принос в развитието на българската култура, което позапълва и така „претъпкания Пантеон” на техните досегашни награди.
И тогава вярно е, че дори и „най-невероятните неща, най-непредвидимите неща, най-парадоксалните неща, просто се случват” ей така.

Калоян Димитров
Снимка: Булфото