Тончо Русев: За “Евровизия” трябва попфолк песен

Тончо Русев- Маестро, предложихте Деси Слава да бъде представител на България в “Евровизия”, но журито избра Миро. Доволен ли сте от резултата?
- За мен Деси Слава е изключително талантлива певица, владее до съвършенство занаята си и смятам, че ще може да ни представи добре. Също смятам, че в основата на песента, с която ще се представим на “Евровизия”, трябва да има някакъв фолклорен елемент. Като казвам всички тия неща, нямам предвид разни чалги, а истински попфолк. Миро също е добър певец, има и песни с фолклорни мотиви, тъй че очаквам да ни представи достойно в Норвегия.

- Защо вие не напишете песен, която да ни представя? Доказал сте през годините, че сте “машина за хитове”.
- Този конкурс е за млади композитори и не смятам въобще да кандидатствам да пиша песен. Трябва млад надежден композитор и млада надеждна солистка. Но продължавам да твърдя, че трябва да има отношение към попфолка и към популярната музика. Деси Слава е именно най-подходящата за мене в това отношение. Познавам я още като самодейка, когато се явяваше по фестивали, правеше изключително впечатление. С Евтим Евтимов написахме една от първите й песни, които тя записа – “Синята птица”. Изпя е превъзходно, но от тогава не съм й писал нови песни. Пътищата ни са различни. Аз много малко попадам под прожекторите на попфолка, повече се занимавам с типичния поп стил. Но с удоволствие бих й написал нова песен.

- Млад композитор искате, а песните, които ни предлагат новите автори през последните години, нещо не се отличават с някакви музикални качества. Да не говорим, че не става любима и на хората.
- Това е големият проблем, че ние нямаме няколко талантливи композитора, както в миналото имахме в областта на естрадната музика – имена, които още със споменаването им будеха възторг – и Митко Щерев, и Стефан Димитров, и Морис Аладжем, и Борето Карадимчев, и Стефан Диомов. Да се надяваме, че и от младото поколение ще се утвърдят някои автори. Ние още не ги познаваме фактически и затова не можем да кажем какво е точно положението. Вярно е, че хубава нова песен и аз се съм чувал от години, а може би вкуса се е променил до толкова много, че не кореспондира с нашите възможности да усещам тези песни.

- Къде се скъса нишката между поколенията при изпълнителите? Като че ли има една пропаст между тях и затова ги делят на старите и на новите…
- Покрай демократичните промени се скъса тая нишка и покрай поведението на редакторите по радиостанциите, които обърнаха гръб на старото поколение, започнаха да се пускат “съвременни” изпълнители, в което няма нищо лошо, но по такъв начин игнорираха това, което бяхме направили до този момент. И сега вече възстановяването е трудно, да не кажа невъзможно. Наблюденията ми са по концертна дейност, че народа ни обича старите изпълнители и песни. Новите песни са незапеваеми.

- Защо се получи така? Изведнъж се опитахме да се правим на американци?
- Причините са много – започнахме да се правим на американци, започнахме да слушаме само MTV, да пеем само на английски, групите всичките са с английски имена - няма нито една с българско, като “Сигнал”, “Диана експрес”, “Тангра” и т.н. Чуждеят, правят се на американци в собствената си страна и всичко това се отразява зле.

- Журирате на много конкурси. Предполагам следите и телевизионните формати като “Мюзик айдъл”. Какво е вашето отношение към тях?
- Лошото е че след свършването на състезанието, след като 5-6 млади певци са направили хубаво впечатление, няма машина, която да ги подхване и да започне да ги прави популярни. Липсва това звено на продуцента, на импресариото, което да заложи на тях. Защото колко състезания минаха? Излязоха много талантливи певци, обаче нито един от тях не успя да направят кариера. Започват да им се лансират някои незапеваеми песни, на чужд език пак. И няма синхрон между тези хора и публиката.

- Когато вие започвахте и се утвърждавахте като композитор и музикант, по-лесно ли беше?
- Не, тогава нищо нямаше, нямаше и такава музика. Имаше един Петър Ступел и един Атанас Бояджиев - и с това се изчерпваха авторите. От певците имаше само Маргрет Николова, Георги Кордов и Ирина Чмихова. Това бяха певците, с които започнахме. Беше много трудно. Трудно ни даваха път. Сега е по-лесно да направиш кариера, защото има много фестивали, много телевизионни форуми, но нямаме това звено, за което ви говорех. Навремето държавата вършеше тази работа и беше лесно да стане. Радио София провеждаше тая политика на пропагандиране на песните, а сега няма такова нещо – сега всеки е оставен на собствените си крила да свърши и резултатите са на лице. Тогава имаше и комисии, които утвърждаваха песните, но не по идеологически причини, а по художествени. Беше трудно да минеш през тая комисия. Сега също смятам, че трябва да има художествени комисии, защо това на нищо не прилича – всеки, които написал няколко такта, ги представя вече за завършено произведение и се смята за композитор, при това за най-добър.

- Сигурно са ви смешни и жалки такива хора, гледайки ги отстрани?
- Жалки може да ги смятаме ние, но те се чувстват доста стабилни и със самочувствие. При все че от младите композитори почти никой не познавам. А и те не са ме търсили.

- Не споменахте Лили Иванова?
- Тя се появи заедно с мен и с други някои композитори. Написал съм й много песни, хубаво изпълнени от нея, но повече с нея не желая да имам никакви творчески контакти.

- Само творчески?
- Аз други не съм имал с нея. И човешки контакти не искам да имам с нея вече. Не съм й забравил да ми пее песните, защото те не са виновни затова, че ние нямаме добри отношения с нея. Те са си самостоятелни птици и трябва да летят непрекъснато. А и те са на публиката, а не на композитора или на певеца.

- Защо прекъснахте отношенията си с нея?
- Това, което е написала в биографичната си книга за мен, е пълна лъжа. И се чудя за какво го е написала, но няма нищо по-лошо от остаряващ естраден певец, особено ако е решил да се прави на тийнейджър. Но вече въобще ни й обръщам внимание, нито й отговорям по интервютата. Смятам, че е достойна позиция.

- Има ли други, които са ви обидили така?
- Обиди има много в нашия занаят. Но трябва да ги подминаваме, защото иначе няма как да се върви напред.

- Наскоро ви направиха академик. Това донесе ли удоволетворение?
- БАНИ ми даде това звание, ще видим доколко ще просъществува тая академия, как ще се приеме от обществото. Доволен съм, защото това едно признание към мен. Само морално е, няма финансово изражение.

- Какво бихте казали днес на младите?
- Да чувстват едно уважение към творците преди тях, защото отникъде другаде не могат да се учат, освен от опита на по-старите си колеги, да поддържат връзка с предишните поколения.

Интервю на Лео Богдановски за вестник “Телеграф”