Тони Димитрова: Песента е ласка, изповед, надежда и крило

Тони Димитрова- Какво е днес времето вътре в теб, Тони?
- Като слънце зад облак. Около мен е голямо напрежение - много работа, дооформяне на нещата около албума ми, подготовка на концертите в София, Варна и Бургас, отделно грижите у дома. И понеже всичко минава през мен до най- малкия детайл, знам, че облакът е временен - ще е мрачно, ще повали, погърми и ще изгрее Слънцето.

- Разговорът ни преминава на „ти”, защото самата вие скъсявате дистанцията. Заучено ли е?
- Ако беше заучено, в някой момент щях да се издъня. То поза, поза, ама и тя има давност. Не винаги я скъсявам дистанцията, но в повечето случаи си става от само себе си. А скъсяването на дистанция не означава изпростяване.

- Не убиваш ли звездата в себе си със своята непринуденост?
- Знаеш ли, на звезди си играят други хора - аз съм нормален човек. По-хубаво ли е да съсипеш нервите на хората с пазарлъци, изисквания и да пееш с единствената мисъл да им вземеш парите. Виждала съм хора с претенции на огромни звезди, как зад завесите са псували толкова грозно публиката си, същите хора, които им пляскат и де факто ги хранят. Ако това е звездност - мерси! Не е за мен!

- Кой те научи да бъдеш такава?
- Нямам учители за поведение - аз си поемам цялата отговорност. Така ми диктува сърцето. Аз пея на хората като мен и съм им благодарна за обичта, която ми дават. Как да им отвърна с надменност и фасони!

- Защо всъщност си израснала в Сливен?
- Татко беше военен и след първите ми 7 години в с. Звездец се преместихме в Сливен. Там изкарахме малко повече от 7 години. След това се установихме окончателно в Бургас. До днес всяка година се събираме с моите съученици от Сливен и ни е много хубаво. Преди дни пях пък на празника на града - беше прекрасно. Изобщо, скъп ми е Сливен! Обичам го!

- Гласува ли?

- Аз винаги гласувам. Това не подлежи на коментар и изобщо не разбирам тези, които не го правят. С безразличие нищо добро не ни очаква, най-много - безличие.

- Самата ти влезе и бързо излезе от политиката? Защо?
- Боже, каква грешка допуснах тогава! Тази моя неоправдана наивност и идеализъм ми докараха разочарования и донякъде основателни плювни. Кой да ми повярва в тези времена, че наистина го направих в името на обичта си към Бургас. Но не и хората, които използваха този мой идеализъм. Сигурно съм най-кратко пребивавалият общински съветник в Общината. Най-смешното е, че тази година отново получих предложение. Никога!

- В музикалния бранш кое е последното ти разочарование?

- Няма да изпадам в подробности. Скоро мой много близък човек - Драгомир Драганов ме упрекна, че идеализмът ми вече е непростим. И тая моя пуста наивност. Може би това често ме кара да се разочаровам от какво ли не и кой ли не. Много са ме наранявали и думи, и подмолности разни, ама гледам да отговарям с добро. Понякога се сърдя, но гледам да не съм съдник на хората. За една слава и пари и от суета стават големи излагации. А иначе правим песни с възвишени думи.

- А най-голямото разочарование?

- Винаги предателството е това, което много ме е ранявало. Пак няма да конкретизирам, достатъчно ми е минало през главата, но пък това ме научи аз да не предавам.

- Как съвместяваш публичния си образ с личния живот?
- Те нямат разлика - просто дрехите са различни. Нямам лице за пред хората и за друго за в къщи. Може би отликата е в това, че в къщи съм по-мълчалива. Справям се. Явно такава  ми е съдбата - да се боря и да разчитам на себе си и на труда си.

- Как се чувстваш в програмите за отслабване. Неприятно ли ти е, че те разпознават?
- Както се чувствам и в басейна, в който плувам всяка сутрин. Не се крия, не се превземам: просто се боря с килограмите си като много хора по света. Да, това ми е проблем и не се срамувам. Аз си знам на какво се подлагам. Всъщност не съм дебела - ниска съм! (Това е шега.)

- Кога за последно мъж се уплаши от това, че си Тони Димитрова?
- Май, миналата пролет. Никого не обвинявам в страхливост - това е вече клише. Който обича, просто обича! Това за силните жени и слабите мъже явно е измислено от много по-сами жени. А аз изобщо не се имам за самотна.

- Какво не би простила на един мъж?
- Не понасям шушумигите и хлъзгавите поплювковци. Както и дървените философи. Ама и не съм се влюбвала в такива. Всъщност май само един път.

- Последния, който е до теб, с какво е различен?
- Наистина има един мъж, който много харесвам, защото е от рядко срещаната порода на мъжкарите във всяко отношение. Запознах се с него в едно шоу. И до тук ще спра...

- Добре ли го криеш?
- Панаирите и сеирите са ми чужди. И любовният ми живот е за мен, моето сърце и човека, който касае.

- Какво си свършила сама в живота, без помощта на нечие рамо?
- Ами, май всичко е моя грижа, освен създаването на песните ми. А моите рамене са най-широкото нещо от тялото ми и те често приютяват грижите и на мои близки хора. Нищо не получавам даром, никой нищо не ми а дал - всичко си е от моя огромен труд. Аз затова съм и спокойна и независима. Пък и кой ми е длъжен?

- Истина ли е, че изплащаш сериозни кредити?
- Имам единствено кредитна карта, която редовно ползвам и редовно възстановявам. Никога не съм, теглила кредит - това сега го разбирам. Не дължа стотинка никому. Достатъчно работя и умея да си движа финансите.

- Кое още не е истина от говореното за теб?
- По-правилният въпрос е „Кое е истина?”. Аз живея доста събрано и тихо, че направо се чудя с какво провокирам тези глупости, които чета за себе си и за разни „любови”. Никога не уцелиха истината авторите на тези лъжи. Чак съседните ми им се смеят. То такъв вървеж от мъже няма пред никоя къща! Зимата, след последното плюене по моите килограми, бяха оплюли и „обичайното ми бяло палтенце”- трябва ли да казвам, че това е норка, истинска и скъпа? Ето, за първи път изпадам в снобизъм, ама то вече не се трае! Цитират ме редовно, без да съм казвала каквото и да било: „Търся спешно мъж!”, „Ние дебеланките сме огън в леглото!”- не съм казвала и сричка от тези неща. Това дълбоко ме засяга и ме кара да се срамувам, без да имам и грам вина за това. Ако за някой това е криворазбран ПР, за мен е долнопробна лъжа.

- Каква е истината за Гого от „Тоника” в момента?
- Огромна борба от страна на Ева и Гого. Не съм ги виждала скоро, но с Ева се чуваме и знам, че битката е ежеминутна. Свалям им шапка за мъжеството.

- Питаш ли се защо се получи така с Гого, защо животът е толкова превратен?
- Всеки се пита навярно. Какво да се питам: цял живот е пял, радвал е народа, бил е добър и свестен човек и изведнъж, изпълнен с планове и надежди, е сполетян от болест, която го прави безсилен. Толкова е жестоко, че няма как да направя праволинеен и мъдър анализ - просто сърцето ми плаче!Никой не заслужава тези мъки, боли ме, много ме боли за Гого. Моля се да стане чудо и да се оправи!

- Как си почиваш?
- Най- често у дома с Магдалена. Обичам да се грижа за уюта ни, много чета и гледам филми, плувам и ходя на кафе с приятели.

- Любимият ти аромат?
- Обичам у дома да мирише на хубаво, на закуската на детето, на кафе, на чистота, а за парфюми – „Le Parfum” на Ели Сааб и „Soir de lune” на Sisley.

- Любимите ти четива?
- Много любими автори имам, които не пропускам - Лий Чайлд, Джефри Арчър, Саймън Карник, Карлан Коубън, а най-любимият ми е Чудомир. Аз чета непрекъснато, на всяко място, винаги нося книги, купувам - не мога да си представя живота без книги.

- Новите ти песни в каква аудитория ще се целят?
- Моите песни са за хората, които обичат песните ми. Тези, които обичат красивите мелодии и красивите думи. Аз не съм тинейджърска и младежка певица, но пък често имам и такива хора на концертите си. Въобще, който припознава своите мисли и чувства, изпети от мен, е моят човек.

- Ще избягаш ли от романтиката – тя и без това много-много не се котира?

- Няма начин да избягам от романтиката. Да, тя не е за всеки, но достатъчно на брой хора са й подвластни. Ако избягам от нея, значи да избягам от себе си. Не карам никой да слуша моите песни насила, но пък се радвам на всеки, който се е развълнувал от тях.

- Какво ще е мотото на предстоящия ти голям концерт в НДК?
- „Добър вечер, добър ден”- така ще се и нарича албумът ми по едноименната песен на Руслан Карагьозов и Гриша Трифонов - една светла песен за радостта, любовта и добрата дума. Песента е ласка, изповед, надежда и крило. Поне за мен е така. Ще изпея новите и част от предишните ми песни от Стефан Диомов, Митко Щерев, Росен Сеновски, Дони, Сашо Кипров, Димитър Керелезов, Гриша Трифонов, Валя Костадинова, Михаил Белчев. Ще съм заедно със скъпи  за мен хора - група „Те”, „5- те сезона”, Виктор Калев, Пламен Ставрев, Митко Щерев, Стефан Диомов, които обичам и се радвам, че сме заедно. Надявам се да стане един добър и усмихнат концерт.

- Гладуваш ли за този концерт?
- Готвя се по всякакъв начин: и спортувам, и гладувам, и си уча песните. Хората заслужават уважение и обич. И ще направя всичко, за да ги усмихна и да ги направя по- щастливи.

Интервю на Иван Георгиев за вестник „Уикенд“