Тодор Върбанов: Заради Волен Сидеров не ме допускат в големите концертни зали

Тодор ВърбановПевецът Тодор Върбанов е познат с разностранно амплоа. За зрителите на телевизия СКАТ той е водещият на предаване за стари градски песни „Ако зажалиш някой ден”, което пламенно реализира с колежката си Бони Милчева. Почитателите на естрадната песен пък го свързват с шлагери от края на 80-те като „Миг като вечност”, който наскоро префасонира и запя дори фолкпевицата Ивана. А оределите фенове на рока си го спомнят като пеещия басист на групата на Емил Димитров „Синьо-белите”. Освен това в миналото Върбанов е забивал с Веско Маринов в „Импулс”, а е бил и част от „Диана Експрес”. През годините е издал 8 албума, 7 от които – със стари градски песни. От месец-два насам около Тодор Върбанов изненадващо се създава голяма истерия по друг повод. Зрителите на турски сапунки го спират по улиците като двойник на актьора Халил Ергюн, изпълняващ в „Листопад” ролята на Али Ръза.

- Как разбрахте, че сте двойник на Али Ръза?
- По време на запис в Българското радио единият от техниците ме пита гледам ли „Листопад”. А аз не съм гледал нито минутка и го питам защо. „Ами същия си бе, Върбане, като Али Ръза!” Брех, да му се не знае. После и други взеха да ми го казват. Позвъних на мама, която имаше и рожден ден. Питам я какво прави. Гледала „Листопад”. Питам я дали не й приличам на някого. Няма такъв. Викам, а какво ще каже за Али Ръза. „О, само по мустачките си приличате, мамо!” За да се уверя, звъннах и на тъщата, която – така ми се случи – ми е също като майка, син да й бях, сигурно нямаше толкова да ме обича. Тя ме довърши: „Тошко, избий си го от главата! Ти си по-красив от Али Ръза.” Чудя се сега на кого да вярвам.

- Как навремето станахте любимият певец на Емил Димитров?
- Чу ме в Бяла Слатина. Вечеряше след концерт в заведението, където свирех, и веднага ми каза: „Каня те в моя съпровождащ състав „Синьо-белите”. Точно такъв ми трябва – басист, който пее!”. Беше 1981 г. Дойдох в София с една китара, два чифта чорапи и два чифта слипове. Догодина ще се навършат 30 години оттогава и дори смятам да направя юбилеен концерт. Вече съм наел залата на Сатиричния театър. Приеха да участват Таня Лолова и Христо Гърбов – с тях сме се изявявали на „Златния кос”. Ще дойде и ансамбъл „Филип Кутев”, с който напоследък записах две песни, ще участва и Теодоси Спасов. Ще поканя и Веско Маринов. С него сме свирили заедно в „Импулс”. От доста време искам да направя по-голям концерт, но навсякъде ми отказват зала, щом разберат, че съм от СКАТ.

- Защо?
- Казват: „СКАТ? Волен Сидеров? Трябва да помислим, да го решим на управителен съвет!” Един по един салоните ми отказваха, макар че носех пари за наема – и „Сълза и смях”, и Операта, и Военния клуб. Това беше при предишното управление на страната. А с Волен Сидеров нямам нищо общо, освен че сме си казвали „Добър ден” в телевизията, преди да я напусне.

- Как се работеше с Емил?
- Професионално. И той, и Мариета знаеха какво искат, дори да изглеждаше странно. Например, като пееше Емил балади, по настояване на Мариета китаристите трябваше да гледаме само и единствено в земята, да се правим на тъжни. Това на мен пък хич не ми харесваше... Рокаджията, ако не е импулсивен, не е рокаджия. Като подгряваща група ние пеехме дори повече песни от звездата Емил. Той пееше около 8, ние – 13. Забивал съм и парчета на „AC/DC”, колкото и странно да изглежда. Но това няма как да го обясня на моите любими зрителки от „Ако зажалиш някой ден”.

- Със скандал ли се разделихте с Емил?
- Не, макар че го напуснах точно преди турне. Останахме си приятели до края на живота му. Дори направих някои негови песни като „Акордеон” и той много ги хареса. След раздялата ни направих една група „Халоген” – работехме с Васил Найденов, но юнаците край мен прекалиха с пиенето и се разпаднахме. Постъпих в „Импулс”. С Веско Маринов сме спали в обща стая по хотелите.

- Защо са ви арестували заради „Бийтълс”?
- О, не се изкарвам дисидент. Бях в VІ клас. Дрънках с китара в парка едно тяхно парче „Лейди Мадона”, пееше се: „Лейди Мадона, честна ли си ти?” Нямах и представа, че честна освен морална, добронамерена е синоним на девствена. Един милиционер мина и ме пита каква е тая песен. Аз отговорих, че е на „Бийтълс”. „За тази певица „Бийтълс” сега ще дойдеш в съвета на обяснение!”, каза и ме отведе.

- Как се открихте с партньорката ви в „Ако зажалиш някой ден” Бони Милчева?
- Съвсем случайно. И двамата бяхме на предаване в „СКАТ”. Заради неумела водеща ни връщаха непрекъснато и снимките продължиха 4 часа. Казах на собственика: „Вижте, по-добре ние да си го бяхме заснели!” Неочаквано ми се обадиха след няколко дена с покана да бъдем водещи. На 3 юли предаването ще направи 7 години. С Бони имаме 15 дуета. Случки в СКАТ имаме много. Две госпожи се сбиха пред мен коя да бъде повече в кадър – понеже едната попречила на другата да й се виждат хубаво гърдите. Други пък ми правят специални предложения, пускат ми езици. Има си палави жени и в напреднала възраст.

- Как се роди най-големия ви хит „Миг като вечност”?
- Елвира Георгиева се отдели с Владко Наумов, с когото още бяха гаджета, от Ансамбъла на армията и тръгна по самостоятелни участия. В началото аз им помогнах да направят няколко изяви вече на частна практика. В знак на благодарност Влади написа тази песен. Пеехме я в дует с Елвира. Текстът е на Георги Константинов, много въздействащи думички, като самата мелодия. После Елвира продължи по своя път – не пътувахме заедно, а Влади ми разреши да я запиша сам.

- Дразни ли ви, че фолкпевицата Ивана я направи по свой начин?
- Много хора ме питат защо съм се продал. Нито съм я давал, нито съм я продавал. Права за това имат авторите – за добро или лошо. До ден-днешен не минава участие без нея, дори съм имал случаи, в които хората се питат кой я пееше. Аз им казвам – ами, един имаше, Тодор Върбанов. Те се сбутват и после ме попитат: „Че това не си ли ти?”

- Какви са отношенията ви с Митко Щерев, който ви е бил шеф в „Диана експрес”?
- Отлични. Той е много добър и доверчив човек, затова си има главоболия. Дори когато се разделихме, той ме извика да му свиря в песента „Скъпа моя, скъпи мой” от едноименния филм, която изпяха Милица Божинова и Илия Ангелов.

- Разкажете за семейството си?
- Женен съм, при това щастливо. Имам две дъщери. Голямата завърши психология в САЩ – тъкмо се връщаме от гостуване при нея. Малката тръгна по моите пътеки. Пее в група „Аудиовижън”, басистка е във формацията на Нора Караиванова. За да няма нищо общо с моето име, се представя като Полина Петрова.

Интервю на Иван Георгиев за вестник „Уикенд“