Теди Кацарова: Имах 3 гаджета след развода, но едно от тях почина

Теди Кацарова- Теди, успявате ли да се идържате от музика?
- Определено. Сега много колеги се оплакват, но аз имам работа. 

- Може би връзките на родителите ви помагат?
- Те ми отвориха доста врати, но и много се затвориха, дори имаше някакво предубеждение към мен. Ако не бях дъщеря на известни музиканти и работех по същия начин, може би щеше да ми е по-лесно. Аз съм много дисиплинирана. Когато работех в Швеция, ми избираха песен, пускаха ми я в студиото и веднага трябваше да я запиша без репетиции. Не е както тук, където си губим времето със седмици.

- В чужбина повече пари ли се изкарват?
- Честно казано не. А и стандартите ни са доста различни и като теглиш чертата, сметките пак са същите, след като платиш разходи, кредити и т.н. В Швеция е много трудно да си купиш апартамент в центъра на града, а аз успях да си го позволя в София. Имах възможност да остана в чужбина и след като се разведох, но не мога да живея сама, зависима съм от приятелите, с които правим кулинарни оргии вкъщи. До гуша вече ми е дошло от чужбина без хората, които обичам.

- Апартаментът в София кой ви го купи?
- Теглих кредит. Тъй като започнах от нула, след като се разведох, имах финансовата подкрепа на родителите ми.  Един развод наистина е много болезнен. В такъв момент се чувстваш като след катастрофа. Да забравиш навика е много сложно, защото си дишал чрез другия. С бившия ми съпруг Макс имахме много общи интереси. В един момент обаче започнаха да се усещат културните различия. Вижда пълната със смет кофа вкъщи и казва: „Това е като в България!” Всеки има национална гордост, аз не съм била пръв патриот, но подобни неща ме стресират. От друга страна, приех всичко тяхно за нормално - безпаметните им напивания, с които скандинавците са известни. Основният ни проблем беше, че когато работя, съм отдадена на пеенето. А той искаше постоянно да му обръщам внимание. Усещах професионалната му ревност, обичаше да ми диктува. Макс беше доста избухлив, нагрубяваше хората около себе си, дори и баща ми. Не тая лоши чувства към него. Обажда ми се понякога.

- Защо за това време нямахте деца?
- Страхувах се да не се наложи някой друг да гледа детето ми. Аз самата започнах да живея с родителите ми, когато станах на 12. Това много ме стресира и не исках да се получи така и с моето дете, а тогава постоянно пътувах между двете държави. Макс искаше да имаме дете, но никога не сме го обсъждали сериозно. Естествено е, че всяка жена желае да бъде майка. Някои писаха, че не мога да имам деца, което е много грозно.

- Вярно ли е, че сте изневерявали на Макс?
- В процеса на развода имаше много гнусни писания за мен. Страшно ме наранява това. Аз съм безкрайно отдадена на работата си, няма как да съм му изневерявала. Сега живея друг живот и се наслаждавам на всичко.

- Познавали сте Иво Карамански.
- Не съм имала нищо с Иво в любовен план, тогава беше с много красива жена. Той идваше да записва с Грета Ганчева в нашето студио, а едни огромни мъже заставаха отпред. Донасяха огромни кофи с KFC, уискита, преграждаха цялата улица в „Лозенец”. Пееше руски романси по цял ден. Канеше ни навсякъде. Даде ми своя джип за абитуриентския ми бал. Когато влязох в двора на училището, съучениците ми гледаха с отворени усти. Отзад пишеше „Корона Инс”, а аз слизам цялата облечена в леопардово, на плитки. Кавалерът ми беше с такова сако и леопардова глава.

 - С доста любовници ви свързват след развода.
- Така е, да. Сега ме спргаят с Бупи, с Жоро Любенов, който ми е много близък приятел. С Мистър Турция също. С него се запознахме случайно, аз слабо говоря турски. Турският, който се говори във висшите среди там, е много красив. Те говорят само в учтива форма и се обръщат на вие дори вкъщи.

- Имали ли сте гадже след развода?
- Имах няколко връзки. Имах и сериозни намерения в едната от тях, но за съжаление, момчето, с което бях, почина. Не искам да говоря много за това, защото беше много тежко.

- Как попаднахте във Виетнам?
- Отидох като вокален треньор в „Мюзик айдъл” за няколко месеца. Навсякъде ме питаха приятели, след като се върнах, дали съм яла кучешко. Не съм, защото не можах да понеса гледката от одрани кучета, които висяха навсякъде. Иначе ядох много други неща - крокодилско, анаконда, игуана, която беше ужасна, всички възможни морски дарове, екзотични плодове. На ден изяждах по няколко драковови плода. Нищо не научих на виетнамски, защото всичко ми звучеше еднакво.

Интервю на Владимир Николов за „Галерия”