Тангра

Рокгрупа Тангра е създадена през 1976 в София от Константин Марков - бас, вокал; Борислав Панов - клавишни, цигулка (до 1979); Николай Бусеров - китара (1976); Александър Петрунов - вокал (до 1978); Марсел Барух - ударни (1976); Борислав Цонев - китара (1977-1982); Антон Бубев - ударни (1977-1981); Цветан Владовски - вокал (1979-1984); Людмил Христов - клавишни (1981); Емил Герасимов - ударни (от 1981); Валентин Пападопулос - клавишни (1982-1983); Йордан Ганчев - клавишни, бас, вокал (от 1984); Валери Миловански - китара (от 1984); Станислав Сланев - вокал (1984-1986); Светослав Славев - вокал (от 1987). За 10 години Тангра попада няколко пъти в “лъча на прожектора” и макар че проявленията са твърде различни, те неизменно имат висока стойност. Групата съществува благодарение на непрестанните усилия на Константин Марков и на неговата удивителна способност да привлича нови и нови музиканти. Освен изброените членове на състава в Тангра по различно време са участвали: Васил Найденов, Вили Кавалджиев; китаристите Илия Караянев, Тенко Славов и Константин Атанасов. Тангра се появява през есента на 1976 като съпровождаща група на концертите на Йорданка Христова и Богдана Карадочева. В първия период (до края на 70-те) предпочитаният стил е хардрок, а в състава участвуват музиканти от почти всички известни български рокгрупи до това време: “Сребърните гривни”, “Щурците”, “Диана експрес”, “Чанове”, “Славяни”... Успехите са свързани с Младежкия конкурс за забавна песен, където Тангра представя няколко ярки песни: “Ако имаш време” (м.Тенко Славов, солист Александър Петрунов) - I награда - 1978, “Пътища” (м.Константин Атанасов) - наградата на публиката - 1978, “Очакване” (м.Константин Атанасов, солист Вили Кавалджиев) - I награда - 1979. През 1977 осъществяват първото си турне в Русия, а през 1978 участва в културната програма на България на Световното изложение в Монреал, Канада. Вторият период започва в началото на 80-те. Сътрудничеството с композитора Борис Карадимчев и автора на текстове Александър Петров (Петров създава почти всички бъдещи текстове на Тангра) води до появата на песни като “Нашият град”, “Богатство”, “Любовта, без която не можем”. Стилът е мелодичен рок, а солист - Цветан Владовски. През 1983 участвуват на “Шлагерфестивал”, Дрезден. С новата формация от 1984 за първи път успяват да постигнат цялостен собствен облик. Ориентират се към направленията ню-романтикс и ню-уейв, а направените смени в състава се отразяват благотворно (Йордан Ганчев-Дани се завръща от Словения, където в продължение на няколко години свири във водещи сръбски рокгрупи, а Валери Миловански е участвал в джазрокформацията на Р. Иванов и квартет “Монтуно”). Сред най-сполучливите песни от този период са (повечето са авторски композиции): “Оловният войник” - I награда на Младежкия конкурс за забавна песен - 1985, “Жулиета”, “Бъди какъвто си”, “До последен дъх”, “Цирк” и др. През 1986 групата участвува в роксрещата “E.S.T. Rock” в Швейцария. След разпадането на групата Константин Марков се завръща в България и през 1992 основава заедно с Кирил Маричков радио Тангра. Останалите музиканти от последната формация остават в чужбина, а Стенли продължава като солист в България още от 1986.