Страстите Христови с Данчето, Лили и Любо

Йорданка Христова 2010Абсолютната звезда на поп сцената Йорданка Христова се покланя на Божи гроб в Ерусалим през 1996. По това време тя е на турне в Израел и просто е невъзможно да види всичко, за което е чела и гледала. Домакините я развеждат навсякъде. Данчето отива на Стената на плача, минава по прословутия път на Голгота, докосва се до свещените места. "Уникално и особено чувство, доста странно, не може да се обясни. Душевните трепети не могат да се обяснят. Чувстваш се приповдигнат, олекотен. Сега, като се връщам назад, си мисля какво е това чувство - не е еуфория, а по-скоро радост." Като всички, които стигат до това място, и тя си купува кръстче, светена вода, миро, свещи. На всичките си близки и приятели прави подобни подаръци. И досега пали божигробските свещи по големи празници - на рожден ден, на Богоявление, на Ивановден, на Гергьовден, или когато нещо хубаво се случи в семейството. И сега във фамилията я закачат, че е Йорданка хаджи Христова. "Баба ми също е хаджийка, а тя беше много религиозна жена. Дори при социализма с нея ходехме на църква по Коледа, Великден, Богоявление. Живеехме до "Света Троица" в македонската махала и обикновено там се черкувахме. Така че вярата е в мен от малка, а ходенето до Божи гроб просто е трябвало да се случи. За което съм благодарна на съдбата."

Фенове чакат Лили Иванова в Тел Авив
Лили ИвановаПримата на родния поп Лили Иванова се покланя за първи път на Божия гроб през 1988, най-вълнуващото преживяване за нея и досега. Тя заминава за Израел на концерти и там я посрещат с възторг. По това време Лили пее с група "Бутик". На летище "Бен Гурион" в Тел Авив я чакат фенове с огромни букети. Голямата певица обаче мечтае задължително да се поклони на Божи гроб в Ерусалим. Там тя се моли смирено като всеки, който е стигнал до Свещените земи. И ако е вярно, че всеки е дошъл с мисия на този свят, тя знае отлично своята. Примата запалва свещичка за здраве и да пее още дълго. Още повече че българските евреи вече я носят на ръце. Известен е лафът, че със заминаването на евреите от България операта и футболистите на "Славия" остават без публика. Но всичките 50 хиляди преселници, които животът е отвял далеч от родното място, пазят най-красивите си спомени за България. Лили Иванова успява да пренесе феновете в детството и младостта. Всеки се връща там, където му е сърцето - морето, планината или ширналото се равно поле. Лили Иванова изнася три големи концерта в Яфа, най-българския град в Израел.

Любомир Киров си направил равносметка на Божи гроб
Любомир КировЛюбомир Киров, бившият фронтмен на група "Те", се докосва до гроба на Христос през 2008. Като всички емоционални личности той твърди, че оттогава е променен тотално. "Вярвам, че Христос е бил на земята. В Йерусалим не бях само турист, тръгнал за документ. Водеше ме вярата ми, която няма нищо общо с политически или рекламни съображения. Невероятно бе усещането да ходя по места от историята, в които вярвам. Тайнството се е настанило в камъните. Витае във въздуха. Рефлектира в теб. И най-важното - усещането да минеш по Виа Долороса, да видиш къде е забит кръстът, на който е разпнат Сина Господен, където след това е построена църквата! Духовното и материалното се смесват. Тук човек си прави равносметка - кое е важно и кое не в живота. Аз също. Онова, с което се занимавам, като повечето хора, е суета. Най-същественото е да обичаш и да бъдеш обичан." Малко след като се връща от Йерусалим, си отива баща му. И той трябва да успее да го понесе. "Случи се почти изведнъж. Някой сякаш ме подготвяше да бъда силен. И да продължа." Никой не може да знае, преди да му се случи, как ще понесе огромната мъка. "Пътуването до Божи гроб укрепи духа ми. Разбрах защо заминах едва когато се върнах. Животът не свършва със смъртта, а започва с нея. И така доста по-лесно се справяш с тази мисъл, тя улеснява емоционалното състояние, пък и всичко придобива смисъл, иначе е безсмислено. Духът е първи, а след това идва материята." Любо обича да цитира текст от Евангелието, в който Възкръсналият Христос се обръща към Тома Неверни: "Блажени онези, които, без да видят, са повярвали." Това са едни от последните думи, които Христос произнася на земята - към скептиците, съмняващите се, не искащите да вярват, и към всички, които искат да основат своята вяра на рационално усещане. Той се обръща с тези думи и към всички, които са повярвали в него и са го приели за свой Бог и Спасител. От тази реплика идва и познатата фраза - Блажени вярващите!

Люсиена Крумова за вестник “Стандарт”