Стефка Оникян

Стефка Оникян е родена на 10 август 1951 в Пловдив. Завършва ВМПИ – Пловдив - 1981. Солистка на Естрадата на БА - 1972-1978 и вокален педагог на група “Магистрали” - 1985-1986. Започва концертната си дейност още като ученичка в музикалното училище в Пловдив, когато е солистка на Биг-бенда при Профсъюзния дом на културата “Стефан Кираджиев” с диригент Ст. Пехливанов. През 1969 печели златен медал на III републикански фестивал на художествената самодейност (“Човекът, когото обичам” - м.Джордж Гершуин). През 1971-1972 е в състава на вокално трио “Обектив”, а от 1973 работи като солистка. Представя се на фестивала “Братиславска лира” - 1974, печели първа награда на фестивала в Колобжег, Полша и втора награда на фестивала “Златният Орфей” - 1975. Има концертни изяви с ЕО на КТР, оркестър “София” и “Стакато”. Песента “В утринта”, изп. с Мими Иванова и оркестър “Стакато” (м.Развигор Попов), печели трета награда на фестивала “Златният Орфей” - 1974. През 80-те, успоредно със самостоятелната си концертна и записна дейност, участвува в дует “Оникс” със сестра си Виолета Оникян. Има успешни изяви като джазова певица. Представя се на националните джаз-срещи в София, Русе и Габрово с ЕО на КТР, оркестър “Русе”, “Софийски диксиленд”, “Суинг дикси бенд Габрово”. Участвува в концертите на “Олег Лундстрем биг-бенд” в България - 1986 и в програмата на Международния диксиленд-фестивал в Дрезден - 1987. Осъществила е концертни турнета и изяви в Русия, Полша, Германия, Румъния, Чехия, Куба. Сред песните, които изпълнява, получават първи награди на радиоконкурса Пролет “Нещо се случи” (м.Вячеслав Кушев) и “Тийнейджърска песен” (м.Хайгашод Агасян) – 1997 . Последната е включена в сборен компактдиск, продуциран от мисията на ООН в България. През 1997 е поканена да изпълни една от соловите партии на джаз-кантата на Милчо Левиев “Зелената къща”, чиято европейска премиера е в зала “България”. Година по-късно заедно с Камелия Тодорова, Васил Петров и Людмил Георгиев, създават концертна програма, посветена на 100-годишнината на Джордж Гершуин. През 1999 четирмата доразвиват идеята и правят концерт по случай 100-годишнината от рождението на Дюг Елингтън. През 90-те се утвърждава като вокален педагог, предавайки богатия си опит на студентите в Музикалната академия, Софийския университет и Центъра за работа с деца към община Връбница. Синът й Митко Рупчев следва нейния път и вече има издаден албум.