Стефан Диомов: Открих новите Ева и Гого в Петте сезона

Стефан Диомов- Г-н Диомов, ето че и най новата ви група - “Петте сезона”, жъне успехи. Повтаря ли стъпките на легендарната ви “Тоника”?
- Направих новата група като на шега. Но Краси, Цани, Миро и Мина най-неочаквано повярваха в моите песни. Аз съм на 65, а те на 20. Но ние погледнахме в една посока. Това е най- важното в нашето изкуство. Когато съм с тях, се чувствам младеж.

- В Бургас казват, че и едно магаре да вземете, ще го направите певец...
- Не е така. Трябва да има качества човекът... Но истината е, че аз съм като шивач, който скроява дрехата така, че да прикрива недостатъците и да изтъква достойнствата на фигурата. Същото правя с гласовете. “Петте сезона” е петата група, която правя след “Тоника”, “Тоника СВ”, “Горещ пясък” и “Фамилия Тоника”.

- Кой е петият сезон?
- Приехме, че петият сезон е сезонът на сърцето, сезонът на любовта. Най-непреходният сезон, в който се ражда всичко красиво на този свят. Между другото в новата група има двойка и аз много им се радвам...

- Като Ева и Гого?
- Да, те радват всички ни. Обичат се много чисто, красиво...

- Да се върнем на “Тоника”. Тази история с групата не е ли историята на човешкия живот, с големите любови и раздели?
- Да, точно така е. Аз продължавам да обичам “Тоника”, продължавам да обичам тези хора. И сега, когато покрай Гого се събрахме, разбрах много неща. Ние направихме истинско безумие, когато се разделихме...

- Кой беше виновен за това?
- За една раздяла винаги има двама виновни. Като гледам сега, от дистанцията на времето това, което стана, разбирам, че всички бяхме виновни за тази нелепа история.

- Пари, слава или учениците искаха да се откъснат от учителя?
- Последното е най-вярно. Тогава много се обидих. Бях засегнат. За този състав бях дал най-ценното, което имам - таланта си, времето си, нервите си. “Тоника” ми костват повече от 30 години творческа активна дейност. Сега разбирам, че те са искали да излязат от моята сянка, да станат по-самостоятелни.

- С последната група дали няма да се случи същото? Или надеждата ви е в петия сезон?
- Няма нищо невъзможно. Тайничко си мисля, че когато, дай Боже, Гого се оправи..., дай Боже, толкова много се моля за неговото оздравяване... нищо чудно след време да направим нов бенефис. И в този концерт да пеят всички състави, които съм създал. Вероятно тогава ще бъда най-щастливият човек на земята.

- Болестта на Гого беше причина да се съберете пак. Това ли трябва да се случи - да се разболее някой и тогава да дойде мъдростта....
- За съжаление е така.... Болестта на Гого беше за мен знак колко ни обичат и специално него колко го обичат хората. Колко обичат музиката, която сме създавали през годините. Концертите в негова подкрепа бяха невероятни. Видях хиляди разплакани хора. Бяха препълнили залите не само с присъствието, но и с любовта си към Гого. Казах си - Господи, какво направихме ние? Защо постъпихме толкова необмислено и разочаровахме толкова много хора? С Гого се чувахме много често, докато бе в Израел, има невероятно бодър дух. Дай Боже, всичко да е наред, да оздравее.

- Има ли според вас в последните 20 години достатъчно добри млади изпълнители, или липсват таланти и затова чалгата просперира?
- Не е вярно, че вече не се правят успешни песни, които публиката да хареса. Но не се създават онези сериозни художествени произведения с изящна мелодия и текст. Пожелавам на младите хора да напишат песни, които да се пеят през следващите 30-50 години

- Чалга слушали ли сте някога?
- Не, никога.

- Минавате за ценител на хубавите жени. Поне някоя от фолк звездите не ви ли харесва?
- Не може да ме развълнува показността. Аз слушам музика със сърцето си, не с очите. Чалга певиците при мен нямат никакъв шанс.

- А с Тони Димитрова в какви отношения сте?
- Тони е голяма моя приятелка и голям мой поддръжник. Що се отнася за писания през годините, че ми била повече от приятелка - с ръка на сърцето искам да заявя: за Тони съм готов да направя всичко, което е по силите ми, ако тя има нужда от мен. Но не съм и помислял да бъда неин интимен приятел. Тя продължава да ми говори на вие, въпреки моите непрекъснати молби да престане.

Интервю на Мария Кехайова за вестник „Труд“