Стефан Димитров: „Болката отляво” ми е най-скъпата песен

Стефан Димитров - афиш за юбилейния концерт 2009- Акад. Димитров, идния петък, 11 декември, правите грандиозен концерт в зала 1 на НДК по случай 60-годишния юбилей, наречен Baby Blue. Какво да очакват в него почитателите на хубавата българска музика?
- Очаквам всички да пеем заедно и да плачем за миналото. Това са много популярни песни, предполагам, че всички ще ги знаят и ще им бъде приятно. Оказа се, че всяка песен е един спомен, едно преживяване – дали се е запознал със сегашната си жена, дали се е разделил, но тези песни са това, което всички сме преживели. И понеже станах на 60 години, реших да направя един-единствен концерт в моя живот - повече няма да правя, заклевам се. В него ще участват някои от най-любимите певци на България – Богдана Карадочева, Васил Найденов, Йорданка Христова, Фамилия Тоника, Михаил Белчев, НЛО, Тони Димитрова, Ваня Костова, дует Шик, Благовест Аргиров, Трамвай №5. Страхотен купон ще стане, защото наистина е замислен като мега спектакъл. Ще свири Симфоничния оркестър на Държавното музикално училище и техния хор, които са много талантливи деца -  следващото поколение, което ще свири и пее тези песни. Това е най-важното за един композитор - да бъде оценявано творчеството му през годините. “Сбогом, моя любов”, “Дано”, “Иване”, “Казано честно всичко ми е наред”, “Тежък характер”, “Ето го лятото”, на НЛО песни ще прозвучат. Съжалявам, че Велко Кънев няма да бъде, но аз ще го замествам – Мамалев и Попандов ще бъдат, това е първото НЛО, което съм създал.

- Толкова много имена и песни… колко време ще продължи?
- Ще започне в петък и ще свърши в неделя! Ако трябва да съм сериозен, около 3 часа ще продължи. Няколко мои симфонични неща също ще прозвучат. Много искам да благодаря на Недялко Йорданов, който ще дойде специално да участва и той. Искам да стане един празник по случай Коледа и това, че сме в криза. Надявам се всички мои приятели да дойдат и по този начин да благодаря на всички изпълнители, затова че са изпели моите песни, защото една песен е общо дело – поет, изпълнител, аранжор. На всички хора, с които съм работил през годините, искам да им благодаря.

- Има ли още билети?
- Това е толкова разностранна дейност да организираш концерти. Доколкото знам все още има билети, но ако искат хората да седнат по-напред, за да ме виждат по-добре, да побързат към касите.

- Толкова песни сте написал, а почти всички са хитове. Има ли една, която да ви е най-скъпа?
- “Болката отляво” е една от песните, които най-много си харесвам, изпълнява я Васил Найденов. Ако ме питаш коя песен коя година съм написал, не знам. Имам няколко, с които съм участвал на “Златният Орфей” и съм ги запомнил като години, защото беше като дебют – “Ладо ле”, “Нека да е лято”, “Моя любов” и “По първи петли”. Това са песните които са взели някаква награда, иначе аз нямам “Златен Орфей”. Знам ги по години, но всичко останало ми е мъгла.

- Това ли са наистина първите ви песни?
- “Ладо ле” ми е първата отличена песен – 1976 г. Преди това имам няколко композиции, но бяха страхотно несполучливи. И в един момент Господ ми каза: “Пиши “Ладо ле”. Шегувам се. Просто не ги помня тези първите преди “Ладо ле”, но това е знаковата ми песен, от която тръгна кариерата ми. Тоника вече 33 години я пеят вече. Опитах се да направят няколко симфонични неща, да сменя малко жанра, не знам колко е успешно - публиката ще каже. “Реката” е заглавието на една от композициите, по страхотно стихотворение на Миряна Башева, изпълняват я оперни певци. “Слушай вечния зов, нека бъде любов, чуй вселенския ек и бъди човек” – мисля, че такова послание е много необходимо в момента.

- Обикновено хората на изкуството имат творби, които са много лично изстрадани. Имате ли такива?
- Много от песните са свързани с особени периоди в моя живот. Вдъхновяван съм от всичко – ако видя нещо обикновено, изведнъж може да почувствам някаква сила и да напиша нещо. Доста голяма част от популярните песни са от филми, което хората не знаят. “Сбогом, моя любов” в тв сериала я пее Богдана, “Дано” е от “Спас и Нели” на Джеки Стоев. Десетина песни някъде са от филми.

- Защо искате да смените жанра? Естрадата вече ви е тясна?
- Де да знам. Не ми е тясна. По-хубаво е човек да опита и от други жанрове. Аз не се съобразявам с модата – и като дрехи и като мислене. Ходя така, както искам да съм облечен и не ме интересува кое е модерно в момента. По същия начин пиша музика, която не се мъча да е комерсиална, а тя става така или иначе такава след това. Така се получи и с новия ми албум Baby Blue, който си го направих за рождения ден през май. Но хората го харесаха. А и това, че има една носталгия към тези песни, показва че в момента не се прави такава музика за съжаление. Където и да отидем, започват да пеят: “Ех, момичета - и на 20, и на 30, по две”, “Иване, Иване”, “Нова годино, добре си дошла”. Това са песни, които надхвърлиха поколението. Концертът ми всъщност е част от цикъла “Златните български композитори”. Вече минаха няколко такива с Тончо Русев, Митко Щерев и Диомов и аз. Предполагам, че и те ще направят самостоятелни рецитали.

- Станахте академик. Как се чувствате – стъпвате ли по-тежко на земята вече?
- Възстановиха една академия, която през 1945 г. е била закрита БАНИ – Българска академия на науката и изкуствата. Тя е абсолютно независима организация от държавата. Това е едно почитно звание, без да носи нищо друго, както е по света. Оценявам го това нещо като все едно, че някой ми е казал: “Много ти харесвам песните”. Често ме спират по улиците и ми казват, че ми обичат песните. Това ми е наградата най-вече.

- Музата? През годините една и съща ли е била?
- Без муза не може. През годините не е една и съща, но по принцип музата е тази, която напоследък усещам, че съм отговорен пред нея. Отговорен съм затова, което правя като музика. Това го осъзнах едва сега, като станах на 60 години, че човек трябва да е перфектен в това, което прави, естествено по своите възможности.

- Най-странното място, на което ви е връхлитала?
- На едно заседание в СЕМ. Тогава написах една тема, която ще чуете в изпълнение на симфоничен оркестър на концерта на 11-ти.

- Ще участва и Мариана Росмис, която преди беше Трайчева?
- Точно така. Много я обичам, за мен тя е голям боец в живота. Ще дойде от Италия, където живее в момента, за да изпее “Седем пъти молих се на Бога” на английски. Тя ми е безкрайно добър приятел и продължава да се занимава с музика, не се отказва. В Америка направи много добри концерти.

- Подавате ръка и на младите изпълнители на този концерт?
- Да, Любо Киров, Поли Генова, Боян Михайлов. Трябва да има връзка между старото поколение и по-младите. Има много талантливи млади изпълнители, а и композитори – даже към тях бих дал един съвет да се откажат от западните клишета и да намерят себе си.

- Дъщеря ви Миряна също си идва…
- Но тя няма да пее, иначе е музикална. Учи в Лондон философия и драма, завърши и отиде на среща с професорите си. Свиреше на пиано като малка, но реши да се занимава с писане и литература, което ме радва защото наистина е много умна.

- Покрай юбилея направихте ли си равносметка?
- Естествено. Философски си направих равносметка на всичко в живота ми и на това, което съм написал. Реших, че повече грешки не мога да правя в изкуството. За този концерт като се замислих колко песни съм написал, останаха и много други песни и изпълнители, които няма как да бъдат включени, защото наистина ще свърши в неделя концерта. Та ще прозвучат около 40 парчета.

- Коя е най-голямата ви грешка?
- “Мойта любима грешка” – “Безнадежден случай”. (Запява – б.а.) Някой път наистина не се е получавало това, което искам в музикално отношение. Защото в житейски план всеки прави грешки и то много. Но тях не ги коментирам. Няколко пъти по небрежност или недостиг на време, технически съм ги правил. Например чак сега направихме за първи път песента “По първи петли” с Васил Найденов така, както искам да звучи. Навремето направихме записа за една нощ в радиото и така го оставихме. Години наред си вървеше така. Сега решихме, че дължиме на тая песен да я направим както трябва, защото тогавашният запис беше почти криминален, набързо – с една китара. Ще звучи даже по-добре и от юбилейния концерт на БНТ.
Интервю на Лео Богдановски за вестник "Телеграф"