Стефан Димитров с орден Стара планина

Стефан ДимитровЗа композитора Стефан Димитров 2010 година дойде с новина за орден. В последния работен ден на 2009-а правителството го предложи за носител на “Стара планина” – първа степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството. Церемонията предстои в Президентството. Димитров сигурно се ласкае от факта, че ще се нареди сред кавалерите на най-високото държавно отличие. Но понеже е кавалер в живота не демонстрира шумно задоволство, а само пуска аристократична усмивка и дава друга посока на разговора – към България като отново цитира своя песен. Този път е “Молитва за България”. "Думите от тази песен "Господи, дай на България път, светлина, свобода", ще важат винаги. Но вече в голяма степен тези неща сме ги получили - цитатът си е изиграл ролята. Имаме свобода и светлина, на правилен път сме, вървим във вярната посока", коментира пред “Монитор” музикантът. Питат ли го за кой политик би направил песен, Димитров отговаря: "Може би за Берлускони - скандален е, стана екшън герой! Никога не съм писал песен за политик и не бих направил такава и сега. Достатъчно са правени и за Сталин, и за Ленин, и за Георги Димитров. За идея да, но за конкретна личност - не. Ето разни каки направиха сега за Бойко Борисов няколко песни. Бетовен е написал за Наполеон, после го е задраскал, защото се е разочаровал. Помни ли някой името на министъра, когато слуша някоя симфония от същото време? Или докато гледа дадена картина? Това са различни стойности", разсъждава композиторът.
Стефан Димитров може да говори за музика с часове. За него тя е архитектура и се изгражда по някакви принципи. "В музиката има математика, има архитектура. Както една сграда може да изглежда много лека, може да изглежда и много тежка; може да е функционална, а може и да не е функционална", разказва авторът на шлагера "Остаряваме бавно". Десетилетната му любов с нотите е родила над 250 песни. Обича всички, но най-много харесва музиката, която написал за филма на Иван Ничев "След края на света" - песента на Васил Найденов по текст на Богдана Карадочева "Там преди 100 лета".
Има много фенове, приятно му е когато върви по улиците и хората го спират с поздрав. Няма да забрави никога случка в Пловдив. "Седяхме с Богдана в пловдивския хотел "Тримонциум". Имаше сватба в ресторанта. Един от сватбарите дойде на масата ни и каза: "Елате при нас, толко ви обичаме!". Обясних му, че тъкмо си тръгваме за София. След това се приближи възрастен мъж и ме попита: "Ти ли си Стефан Димитров?". "Да, аз съм", отговорих му. Човекът се наведе и ми целуна ръката. Смутих се, а той ми рече: "Песента "Там преди 100 лета" ти е достатъчна! Може и да не пишеш повече!". Е, това е признание, а не разни грамоти, категоричен е Стефан. Мимоходом през смях дава и друго определение на думата признание – признава, че на младини е смъркал кокаин. Било еднократно и то в Америка – колкото да пробва.
Готин и модерен Стефан е скаран с глобалната мрежа и има чувството, че там е непрекъснато следен и на показ. "Интернетът сигурно е голяма придобивка за човечеството, но минусите са, че през него могат да ти откраднат диска и да го прекопират. Има ли защита срещу това - няма! Могат да напишат за теб каквото си искат, но ти можеш ли да се защитиш? Не! Значи в интернет има огромна възможност за анонимки. Колкото е полезна тази глобална мрежа, толкова е и вредна", категоричен е композиторът.
Освен музиката любов в живота му носят и две принцеси – дъщеря му Миряна и певицата Богдана Карадочева. Щерката, кръстена на поетесата Миряна Башева, е от първия му брак с балерината Радостина Найденова. Миряна Димитрова завършва драматургия в Лондон и с колеги основава сдружението "Драмаекспорт", което работи по проекти за културната интеграция на България с Европа.
Стане ли дума за страстта му към Богдана, композиторът е лаконичен. "Работя и живея отдавна с Богдана", казва той. Стефан е наясно, че зад паденията и възходите на всеки мъж стои по една жена. Когато Богдана разплаква със стиховете си за "След края на света" всичко живо, Стефан има чувството, че е писал текста. Сякаш двамата се молят на Бога да докаже, че го има, като ги върне в детството им. Защото изключителните артисти се познават тъкмо от училище - от 127-то, именно от квартала - на пъпа на столицата. От епохата на някогашната София - чиста, зелена, без трафик и орди простаци. Версиите са две - Богдана твърди, че са близки от трети клас, Стефан - че е от пети. После обаче всеки хваща пътя си. Докато през 1976 г. на "Златният Орфей" не става ясно, че онзи прочут композитор е нейният съученик. Първо възстановяват отношенията си на хора с еднакво възпитание, обща култура и претенции към света, а след това между тях избухва страстта. Голямата певица е категорична - това, че са заедно, им помага да оцелеят в грубиянската ни реалност. Но не допускат нито за миг битът да убие любовта им. За тандема духът и удоволствието от живота са над всичко. Шегуват се, че не биха били двойка без брак - граждански и църковен. Всеки трепери над детето, родено от другия и обикнато от него - Миряна и Лъчко е синът на Богдана от предишния й мъж. Вече Богдана има внук и е много горда с него. Тя е не само спътница  в живота на композитора, но и негов редактор. Богдана казва, че тя и Стефан опровергават твърденията, че зодиите Близнаци и Рак са несъвместими. "При нас всичко е стихиите са премерени. Стефан и Близнак, аз съм Рак и стихийно вървим напред. Дано само сме здрави, за да мога да готвя на съпруга ми, любимата му мусака от патладжани". Има още две дами, на които композитора се прекланя - поетесите Маргарита Петкова и Миряна Башева, автори на текста на много от шлагерите му.

Блиц интервю на Валя Топалова

- Колко любови може да има човек в живота си?
- Зависи от капацитета. Някои издържат на болка, други - по-малко, трети рухват и са изпепелени. Аз принадлежа към онези, които издържат. Не мога да обработя информацията, че не бива да се облягам с длан на котлона, когато той е включен на четири.

- От самотата ли се страхуваш?
- Всеки се страхува от нея. Тя е разрушителна. Можеш да приспиш страха, да го поставиш в изкуствена кома, но все някога ще се събуди. И ще е много гладен.

- Дали мъжът и жената могат да бъдат "сродни души"?
- Могат, но не е за препоръчване. Скот Фитцджералд и Зелда са сродни души. Жорж Санд и Шопен - също. Сродни души са впрочем и мутрата, и мутресата. Катастрофа. Познавам куп диригенти, на които куп певици превърнаха живота в ад и обратното. Те могат да се привличат и да са дълбоко свързани, без да са сродни.

- Тежък характер ли си?
- Да, понякога съм много тежък характер.

- В какво се изразява?
- Има дни, в които не ми се говори с никого и не говоря, това е тежък характер. От друга страна, ако ме обидиш или се скараме с теб, на втория час ще ми е минало. Не помня зло.

- С Богдана сте добър дует в професията, помага ли ви да сте добър дует и в живота?
- Разбира се. Изкуството е навсякъде, то е и в живота. При такъв тип семейства като нашето, е важно да се радваш на успехите на другия. Ние двамата се радваме взаимно на постиженията.