Стефан Димитров: Спирам да пиша, тази държава е обречена

Стефан Димитров- Г-н Димитров, защо се съгласихте да оглавите Академията, която ще избира песен за Евровизия? Съзнавате ли, че на вашия гръб ще тежи и успехът, и неуспехът на представянето ни?
- Винаги има скандали около конкурса. Когато ме покани Вяра Анкова, регламентът вече беше готов. Внесох само малка поправка - всички, които искат да напишат песен за фестивала, да я представят до 10 февруари. Те бяха определили срок за песните до 1 септември. Така се дава възможност на хора, които се занимават с този бизнес и са чакали конкурса, да участват. Аз нито ще пиша песен,нито ще карам Богдана да пее, затова искам да има обективност и всички да са убедени, че ще изберем точната песен.

- Какъв ще е съставът на Академията, какви хора ще влязат в нея?
- Имаме вече примерен състав - Хайгашод Агасян, Кристиян Бояджиев, Любо Денев, Борис Карадимчев, Момчил Колев, Михаил Белчев, Мария Илиева, Кирил Маричков, Камелия Тодорова, Васил Найденов, Белослава, Любо от Те" - те са поканени от БНТ в Академията.

- Това означава ли, че тези изпълнители няма да участват?
- Не би трябвало, когато си жури, не е редно да участваш.

- В академията ще има представители и на другите национални телевизии и медии, означава ли това, че конкурсът ще излезе от кухнята на БНТ и ще се търси консенсус?
- Да, трябва да включим представители и на "24 часа" и други всекидневници, защото вие също отразявате конкурса. Да сложим черта на задкулисните игрички, за да се види наистина какви сили има България, за да се представи добре. Казваме всички: "Окей, това е песента", и спираме. Оттам нататък дали ще гласува за нас Азербайджан, или не няма никакво значение. По принцип в т.нар. Евровизия най-малкото нещо е музиката от значение...

- Вие сте казвали, че изборът е политически.
- Политически и по-скоро комшийски. Най-важното е да има достойна класация. За малка, комплексирана държава като нас не бива Евровизия да е като "Опълченците на Шипка". Хубаво е да имаме амбицията да се класираме добре. Но всичко трябва да е прозрачно, да е отворено, да имат достъп всички, които се занимават с музика, и да изпратим точната песен с точния изпълнител. Решението ни трябва да е единодушно.

- Доколко ще влияе Академията, накрая пак ще има гласуване със есемеси?
- Академията ще избере песните, за които хората да гласуват.

- Но при есемесите пак ще зависим от активизирането на феновете на изпълнителите.
- Това е неизбежно, но все пак това е гласът на народа. И феновете са част от народа.

- Каква трябва да е песента, която да ни представи достойно?
- Ще дам пример - издадох диск "Бейби блу", много хора го харесват, слушат си го в колата, но нито една песен оттам не става за Евровизия. Песента трябва да е съобразена с изискванията на фестивала - да са млади хора, да имат енергията на младото поколение, да са атрактивни. Защото то е ЕвроВИЗИЯ - не можем да изпратим Лили Иванова, с цялото ми уважение към нея, или трио "БоБоБо". Друга е стилистиката на фестивала - трябва да има екшън, може да е етнобалканска, както Гърция спечели преди време с диско кючек, трябва да има атракция. Няма да шашнем света с рап и джаз.

- Ще успеете ли да съберете пари, за да се рекламира песента по държавите?
- Това е проблем на БНТ, аз съм по творческата част и съм сложен да има някаква справедливост. Нито ще пиша песен, нито ще пробутвам някого. А освен всичко друго мисля повече да не пиша музика, така че ще съм абсолютно обективен оценител.

- Как така да не пишете? Завинаги?
- Стига толкова. Много се отчаях от държавата, особено с последните скандали. Имам чувството, че сме затънали в някакво блато, което е адски лепкаво и не може да направиш крачка напред - краката са ти вързани и ти се движиш в тъмнина. Не може 21 години след демокрацията да се случват такива неща. Бил съм на първите митинги, когато още имаше милиция, хората се страхуваха да викат СДС и го мълвяха без глас. Сега 22 години след т.нар. демокрация пак същото - СРС-та, досиета, всичко е обрасло в тежка корупция. Един от изразите, които съм запомнил и важи за държавата ни и днес, е на Ренета Инджова. Тя каза: Тази държава е обречена. В този момент си мисля, че тази държава наистина е обречена, и това не може да ме мотивира за творчество. Лошото е, че няма изход, въртим се в някакъв кръг. Не съм голям фен на правителството, но сега започнаха пак да клатят лодката, иска се вот на доверие. Но ако не го получат? Какво става - временно правителство, предсрочни избори?

- Но въпреки скандалите социолозите отчитат, че хората харесват Борисов.
- Той има харизма.

- Вие сте част от дясно мислещите, десницата в момента подкрепя Борисов, дори Иван Костов твърди, че с Бойко е зле, но без него е още по-зле. Оправдавате ли позицията им?
- Този път съм съгласен с Иван Костов. Наистина е така, иначе ще стане анархия. Никой не знае докъде може да стигне една криза, може дори до гражданска война.

- Но вече сме в НАТО и в ЕС, няма да ни оставят чак дотам?
- Да, но сме на Балканите. Изумих се от една анкета по телевизията, че 60% от българите не знаят какво значи Шенген и не ги интересува.Тази държава не може да завърти колелото на цял оборот. Против съм да падне правителството, защото, като си гласувал доверие на някого, остави го да си свърши мандата и да направи това, което е замислил. Същото беше и в БНТ, избраха ме за генерален директор, седях 8 месеца и точно бяхме планирали някакви неща и - опа! - довиждане, дойде друг. Затова тъпчем на едно място.

- В творческата гилдия вълнувате ли се от досиета и СРС-та 22 години по-късно? Много от вас пострадаха от това?
- Мен ме вълнуват, макар да не съм от много пострадалите. Моите дядовци се казват братя Андрееви, а аз се казвам Димитров и това го разбрах от леля ми, която, като стана на 100 години, ми го каза. Едно време ДС сменила имената им и баща ми трябваше да се казва Михаил Илков Андреев, а аз - Стефан Михайлов Андреев. Това говори, че е имало възродителен процес и за българите след 9 септември. Били са търговци, дядо ми е имал щанд за лютеница в халите в Будапеща, не са били "Андрееви брадърс" или някакви крупни бизнесмени. Говорим за началото на миналия век, започнали да правят някакъв бизнес, били предприемчиви. Ето това е убито у българина.

- Някои ваши колеги се ласкаят от близостта си с властта, пеят химни за полицията. Вие сте писали химн за "Левски", бихте ли написал химн за някаква гилдия?
- В Щатите пишат химни за Шести флот, за авиацията, аз съм написал за "Левски", щото съм левскар и бях приятел с Владо Грашнов. Може би по същия начин и Веселин Маринов е седнал с Цветанов и се разбрали да напише химна. Смешно е, защото песента е смешна. Иначе що да няма пък химн за полицията?Но това не е страшно, страшното в изкуството е автоцензурата, както и в медиите. Какво стана за тези години? Има свобода на словото. Аз сега мога да изляза на площада и да кажа: "Долу Бойко Борисов, да живее Яне Янев!" И никой нищо няма да ми направи.

- Свободен ли се чувствате като шеф на програма "Хр. Ботев"?
- Това е нещото, което ти напомня едни добри времена, музиката е истинска, хората са истински, ерудирани, професионалисти, може би са малко затворени, няма я авторекламата, това не е нахалното радио. Сега се мъча да му вдигна малко гребена и самочувствието на хората.

- Звучи ли повече българска музика, откакто сте шеф?
- Мисля, че да. Звучи много съвременна класическа и симфонична музика. Ако искаш нещо свястно да чуеш, би трябвало да слушаш "Хр. Ботев".

- Ваши колеги се оплакват, че създават песни, но няма кой да ги чуе, защото не ги пускат.
- Едно време, в най-тежките комунистически години, беше забранена западната музика, след което се отприщи цялата работа и започнаха да пускат само западна музика. Така е и с американските бози, които гледаме по телевизията. Не мисля, че трябва да има някакви тежки ограничения. Но ако пътуваш с кола в Италия, ще слушаш италианска музика, в Гърция - гръцка.Последните години има хубави песни, има млади хора, които успяват, но не могат да влязат в сърцата на хората. И си мисля защо. Нямам отговор. Всичко, което са създали Тончо Русев, "Щурците", Стефан Диомов, аз и сигурно още 20 имена, хората го знаят, пеят си го. А сега не знам дали има такъв вид песни.

- А как гледате на тези риалита "Пей с мен", "Мюзик айдъл", те не стимулират ли търсенето на нови таланти?
- За търсенето на таланти - да, но после какво става? Спечелила си конкурса, но това не може да накара хората да те обичат. Трябва да имаш песни, които, като седнеш на маса, и да ти е кеф да ги пееш.Силата на това изкуство е, че то ти създава спомени. Иначе е еднодневка. Да измислиш хит, това е равно да измислиш виц. Спомням си месец май, през нощта вървят абитуриенти по улицата и пеят "Казано честно, всичко ми е наред". Това беше преди 20 години, онези деца са вече на 40 г. и сигурно като чуят тази песен, се сещат за този момент.

Интервю на Диана Кънчева за 24 часа