Стефан Димитров: Евровизия е готова за фолкпевица

Стефан Димитров- Г-н Димитров, какво става с „Евровизия”?
- Казано честно, всичко е наред. Вече има имена, участници, песни, които тепърва ще бъдат оценени от същото жури. Така, че ще стане един хубав концерт, както е планиран, на 23 февруари, в зала 1 на НДК. Тогава ще бъде избрана песента, която ще отиде на Евровизия.

- Чухте ли вече песните? Срокът за тяхното подаване изтече в четвъртък.
- Още не съм. Ще ги чуем тези дни. Предполагам, че има десетина песни, които са наистина добри. Повечето от тях сигурно са направени специално за Евровизия. Може да има хубави песни, които изобщо да не стават за такъв фестивал. Трябва специална песен. Разчитам, че ще се появи някакво балканско етно, което да направи впечатление. Спомняте си преди години Елица и Стунджи – явиха се с много яка песен, направиха впечатление. Гледам по някакъв начин да се случи същото тая година. Не казвам, че България трябва да е №1 в класацията, да става национална кауза едва ли не на всяка цена, защото знаеш как на този фестивал се гласува. За нас гласуват македонци, гърци и турци, ние – за тях.

- Най-важното обаче е да имаме хубава песен.
- Да, така е. От там нататък на кое място ще бъде класирана тази песен вече зависи от самата песен и от представянето й от участниците.

- Готова ли е Евровизия да бъде представена най-после от фолкизпълнител? Беше поканена Деси Слава, но тя отказа. Това означа ли, че за догодина БНТ може да се ангажира с фолкпевец и то да се почне по-отрано подготовката?
- Защо не? Не виждам причина да не стане. Ако е смислен текста, ако е хубава песента.

- Преди години участваха фолкизпълнители, но бяха посрещани на нож обикновено.
- Защо? Между тях има момичета, които пеят хубаво. Въпросът е какво точно пеят. Ако направят смислена песен, нещо, което е качествено, защо не.

- Като музикант, поканихте ли специално да се включат музиканти, които знаете, че са кадърни?
- Не. Самият регламент беше измислен, когато мен ме поканиха. Аз само отворих една вратичка за българските композитори да напишат специално песни и до четвъртък беше този срок. Мисля, че е по-удачно. Пък в края на краищата ще видим какво ще се случи.

- Имаше скандал, че в журито са включени музиканти, които не са били питани дали искат да участват...
- Не мога да кажа за подбора, защото когато аз се заех с тая задача, всичко беше готово.

- Тази година голяма част от музикантите са настроени доста негативно към Евровизия. Защо така се получи?
- Това, което се случва след конкурса, е по-страшното. Стоварва му се целия негативизъм, почват да го плюят, а в някои от случаите изобщо не е виновен. Така, че затова имаше и отказ от различни участници, които поканихме. Казаха: „Защо да представям България, като ако не се класираме, както трябва, ще започнат да ме плюят”.

- Това нормално ли е?
- За мен не е нормално. След като така или иначе един човек е избран. Както беше Човека глас, както беше Миро. Какво да направим? Това е нашето ниво, това е песента, която е избрана по някакъв начин на финала. Защо трябва след това върху него да се струпва всичко? Мисля, че заради това имаше известен негативизъм и нерешителност на някои от певците да участват.

- Кои отказаха?
- Мария Илиева, Нора Караиванова, Любомир Киров.

- Интересното е, че те са и в журито. Да не би заради това да са отказали?
- Мисля, че не.

- Защото нали не е морално хем да си в журито, хем да си сред участниците.
- Не вярвам, че човек, който е в журито, е попълнил в анкетната карта собственото си име. Така че не е фатално, че са в журито и са предложени за участници.

- Защо толкова много от утвърдените певци и композитори не намериха място в журито, а само от по-младите изпълнители?
- Пак казвам, че журито беше съставено преди да ме поканят. Това е решение на БНТ. Не го коментирам. Защо трябва винаги да се търсят скандали и конфликти? Не виждам да се е случило нещо фатално. По-важното е да има наистина една хубава песен и един добър изпълнител или група, да сме убедени, че това е песента и да се представим достойно. Не съм голям фен на Евровизия, нито искам да пробутвам някого, нито да пиша песен за конкурса. Мъча се да бъде абслютно безкомпромисно и обективно.

- А как се навихте да оглавите тая академия?
- Чудя се и аз как се навих. Заради Вяра Анкова, защото сме приятели. Когато тя ми се обади да ме покани, мислех малко и си казах „Защо пък не”. Не мога да кажа, че Евровизия е любимият ми фестивал. Пък и това не е Евровизията, която беше едно време, когато изгряваха АББА например. Ако има хубава песен, тези изпълнители наистина получават някакъв шанс. Ето – Елица и Стунджи преди да се появят на Евровизия, много малко хора ги знаеха, предимно в музикантските среди. Изведнъж след участието им, всички заговориха за тях, видя се, че са ярко петно в нашата музика. Това е конкурс за млади хора – така го усещам и възприемам. По-добре да са млади и неизвестни хора, които да получат някаква популярност, при положение, че се представят достойно.

- То реално няма друг конкурс освен Евровизия, където младите таланти да покажат какво могат.
- Не обсъждам регламента на Евровизия, защото явно е, че най-малко внимание се отделя на музиката. Търси се ефектното участие, затова се появяват травестити, чудовища... Явно, че атракцията е по-важна в случая. Но ако има и хубав шлагер към атракцията, е по-добре. Иначе в България няма друг конкурс, да. Няма „Златен Орфей”, няма „Мелодия на годината”...

- Радиоконкурсът „Пролет” пък е доста затворен, сякаш няма никаква гласност извън радиото... Преди години се раждаха доста хитове от него, докато сега няма такива...
- Не мога да кажа, че сега не се получава, защото тази година пък може да се получи. На периоди е някакси това, което се случва с популярната музика. Има години, които се създават много хитове, има и такива, в които – не. Нямам обяснение защо е така.

- Имах предвид, че на Евровизия, каквото и да се покаже, хората го виждат и запомнят. Докато песните от пролетния конкурс, сякаш и не се чуват...
- Радиото не е виновно, че не се раждат хитове. Когато се поръчват песните и се селектират, се надяват от тях да се пръкнат хитове.

- Минахме и на другата тема – вашата нова длъжност е програмен директор на Христо Ботев на БНР. Успяхте ли да промените нещо вече?
- Тази година ми върви на неочаквани решения. Но съм приятно изненадан от програмата, от хората, които работят тук. Много интелигентни и ерудирани са. За съжаление й трябва малко повече автореклама – да знаят софиянци, че на 92,9 съществува една културна програма, в която няма пошлост и простотия, няма чалга, има хубава музика. Един оазис за хората, които се интересуват от култура. Постепенно ще правя промените, ще стане по-динамична програмата. Сутрешната линия ще бъде по-информационна. Ще има нови сигнали.

- Вие ли ще ги пишете?
- Не, аз повече музика няма да пиша. Засега. Имам чувството, че нещо не съм в такъв период да творя. Не че административната работа пречи на творческата, но не съм такъв тип, че всеки ден да седя на пианото и да пиша. То не е като готвенето. Пък даже и за готвенето трябва вдъхновение и настроение. А какво да говорим за музиката...

- Вече е готова колекцията ви от 14 диска. Поздравления. Представете си я с няколко изречения.
- 14 са буквите в името ми и затова толкова дискове. Съдържат общо 168 песни. На всеки от тях водещата песен е сред най-популярните ми. Те ще бъдат опаковани в комплект, който ще струва някъде около 50 лв., което е равно на 10 кутии цигари. „Мъжът на 60”, „Иване”, „Ракия гроздова”, „Всичко ми е наред”, „И замирисва на море”, „Нека да е лято”, „Нова година” – досадната песен, „Безнадежден случай”, „Сбогом, моя любов”, „Мъжът на 50”, „Дано” и „Ех, Канада”. Повечето песни вътре аз поне ги харесвам. Не всичките, но все пак. Гледам го от историческа гледна точка. Все пак след 50 години може би на някой ще му бъде интересно как се е писала музика. В дисковете участват хора, които вече ги няма – като Гошо Минчев, Чочо Владовски, Вили Кавалджиев, Петър Чернев. Това е история вече. А част от тези песни също са история, защото са писани преди 20 години, преди 30. Функцията на тези песни е да те връщат в спомените. Преди 20 години абитуриентите вървяха по улицата и пееха „Казано честно всичко ми е наред”. Сега като я чуят тази песен ще се върнат в онази вечер и ще им стане приятно. На част от тези песни има хора, които са се събирали или са се разделяли и ги знаят.

- Пишехте и книга. С нея какво стана?
- Готова е, до месец някъде трябва да излезе. „Мъжът на 60 – интимно” се казва. Вътре има доста интересни случки от моя живот от срещите ми с много хора като Емил Димитров, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Васил Найденов, от пътуванията ми по света. Мисля, че ще бъде забавно.

- И след него концерт Baby Blue 2?
- Това вече е много трудно. Имам идея да направя един диск ънплъгт, на живо изсвирен, изпят, с 12 песни – и нови, и стари преаранжирани. Дано да се случи.

Интервю на Лео Богдановски за „Телеграф”