Стефан Димитров

Стефан Димитров е роден на 28 май 1949 в София. Завършва Теоретичния факултет при БДК - 1972. Член на СБК. Първата му композиция е за театралната група “4+4”, на която е музикален ръководител: “Пея защото искам, ако не искате не слушайте” (по стихове на Блага Димитрова). От 1972 пее във вокална група “Студио В”. От същата година датира и първият запис на негова песен – “Тайни” (изп.Емилия Маркова). След 1976 се утвърждава между водещите композитори в българската забавна музика с мелодични, актуални песни, които имат национален облик. Активно работи и като аранжьор за ЕО на БТР и различни групи. Популярни са и дуетите му с Богдана Карадочева (“Остаряваме бавно”, “Следобедна песничка”, “Безнадежден случай”). За текстовете на своите песни сътрудничи с Михаил Белчев, Миряна Башева, Маргарита Петкова. Между наградените му песни са: “Ладо ле” (т. Захари Петров, изп.”Тоника”) - I награда - 1976, “Нека да е лято” (т. Миряна Башева, изп.”Тоника”) - II награда - 1977; “По първи петли” - (т. Михаил Белчев, изп. Васил Найденов) - II награда - 1980; “Моя любов” (т. Михаил Белчев, изп. “Домино”) - I награда - 1985 - всички на фестивала “Златният Орфей”. На радиоконкурса “Пролет” I награда печели “Пролетна умора” (т. Миряна Башева, изп. Братя Аргирови). Автор е на песента “Да бъде ден” (т. Михаил Белчев, изп. сборна формация), с която е ознаменувано основаването на Дружеството на българските естрадни изпълнители през 1985. За музиката на тази песен е удостоен със специалната награда на ЦК на ДКМС - 1986. Работи като щатен аранжор в Биг бенда на БНР, композира оркестрови пиеси (“Подарък за оркестър”), музика за тв спектакли (“Рожденият ден на инфантата”), театрална и филмова музика (“Зелените поля”, “От другата страна на слънцето”, “Патилата на Стас и Нели”, “След края на света”). През 80-те работи с група “Вариант Бе” и “Домино”. Създава почти всички песни за популярното актьорско шоу “НЛО” от неговото създаване. През 90-те в истински химни на новото време се превръщат “Молитва за България” и “Дано, дано”. През 1992 е назначен за директор на Канал 1, а през 1997 – за генерален директор на БНТ. Директор на Нова телевизия през 1996-1997.