Стенли: Изморен съм след 30 години на сцената

Стенли- Изгладихте ли си отношенията с Наталия Симеонова? До неотдавна разменяхте остри изказвания един за друг в медиите?
- Сега вече не. Сега сме в прекрасни отношения и трябва да ти кажа, че тази истерия беше донякъде изкуствено медийно раздухана. Каквото е било между мен и Наталия, то ще си остане и не може да се промени, но днес аз не воювам с нея. Пък с Денис винаги, през всички години сме били приятели. Той е много готин пич, съвсем открито го казвам и такъв е бил винаги. Една жена не може да развали приятелство между мъже.

- Казвате, че най-голямата ви радост с днешна дата е дъщеря ви Никол. На колко години е, обича ли музиката на татко си?
- Никол ще тръгне във втори клас тази есен. Пее от много малка и съвършено, но още е рано да кажа дали ще стане от нея певица. Тя и майка й са най-любимите ми хора на този свят. Това лято я заведох на къмпинг на морето на едно почти девствено място и се чувствахме като първите хора. Изкарахме едно от най-хубавите си морета тази година.

- Пак ли дивеете като по-рано по морето?
- Ако това, че се разхождаме голи, се приема така... Изкарахме десет дена на Карадере, край Бяла, без ток и вода. Абсолютно диво място, където по целия бряг не може да срещнеш човек, ходехме и се печахме съвършено голи. Сега сме в Тетевен, откъдето е жена ми Людмила, и ще изкараме до края на лятото. Ходя за риба, почиваме, въобще и рождения си ден ще посрещна на риболов (смее се).

- И друг път сте казвали, че с Людмила-Локо сте намерили щастието най-после след толкова години. Къде я срещнахте?
- О, запознахме се още през 1994 година в Тетевен. Тя беше доброволец в местната предизборна кампания същата година, аз пък имах там предизборно участие и така се запознахме. После тя дойде в София, отначало да учи културология, но на втората година я приеха в НАТФИЗ, в класа на покойния Крикор Азарян. Тогава се и оженихме, но изчакахме да имаме дете. Никол се роди чак Людмила като стана ІV курс.

- Един шеговит въпрос - вече стана примерен съпруг. Кой готви вкъщи?
- Ами и двамата, обаче повече аз готвя, признавам си.

- Тя също пее, записа и албум. Извини ме за въпроса, но нейната музикална кариера сега е по-важна за теб, отколкото твоята собствена?
- Вярно е, че аз от две-три години не съм записвал нови неща. Но наесен предстои голяма изненада. А Людмила е пеела още в Тетевен, имала е група с брат си и аз случайно попаднах на техни записи с 4-5 парчета, които ме изненадаха. Не мога да кажа, че нейната музикална кариера е по-важна за мен. Все пак малко или много човек е егоист... Но самият факт, че аз й написах почти всички песни за нейния албум, който даже влезе в класацията за 5-те най-добри албуми на годината, говори за отношението ми към нея. И аз самият тази есен ще чествам 30 години на сцена, подготвям сборен албум с най-доброто от годините и се надявам, че съвсем скоро ще мога да ви кажа още добри новини.

- Помъдря ли за тези 30 години, или още носиш бунтарския дух? Би ли поел по същия път отново, ако можеше да промениш нещо?
- Немислимо е!!! Тези години, когато записвахме с "Тангра" и направихме песни като "Оловният войник", не мога да се повторят! Няма как да стане, ние живеехме тогава в друга система! Бунтарският дух не ме е напуснал, но се чувствам изморен с годините. Обезверен, тази криза обезвери хората, не само мене. Вкусовете се промениха. Тогава правехме големи концерти, пълнехме зали в цялата страна. Сега са на мода участия по заведения, което си е жива халтура за мене. Аз в заведение не мога да пея!

Интервю на Антония Стойнова за BLITZ