Спомен за Илия Кънчев - от Кичка Бодурова

Кичка Бодурова и Илия КънчевИлия Кънчев ми се обади през април и ми каза - "Сестра ми (така ме наричаше той) умирам от болки в коляното, моля ти се помогни ми. Намери ми доктор в България - ще отида там да си направя изследвания." По време на нашия разговор  аз веднага се обадих на доцент Кехайов в Ортопедична болница в Горна баня - Илия даже слушаше разговора. Бяхме уговорили дори среща, но Илийката ми се обажда след няколко дена пак и ми казва - "сестра ми, аз имам рак." Онемаях... Ходил на изследвания и ми разказва, че всъщност рака му толкова много се е разпространил, че го е ударил в коляното. И са му казали, че му дават само 3 месеца. Не ми се искаше да вярвям, но... Той ме помоли да не казвам на никого нищо. Това и направих. Това беше неговото желание. Каза ми, че иска да замине за Испания при децата си. Звънях там през лятото да ги чуя. Жена му ми каза, че е много зле и не може да говори. През лятото даже ме попита журналистка как да се свърже с него за интервю, но след като говорих с Испания и казах, че не мога да го открия.
Илийката беше мъжко момче, роден на датата на Левски. С това много се гордееше. Няма да забравя, когато работихме по албума "Това съм аз". Аз бях му поръчала песни, но му казах: "Аз патриотични песни за бащината стряха не пея". А той: "Ти като ме гледаш, рокаджия, мислиш, че ще ти напиша песен за бащината стряха ли?" Записвахме няколко дни. Той ми написа прекрасни песни - текст и музика. Само за мен написани. Например песента "Това съм аз" -заглавиято и на самия албум... невероятен текст - цитирам рефрена:
"Аз огън съм - стрелец родена. Не ме навеждат ветрове. Оставам тук на тази сцена. И песента ми няма да умре" - невероятно описание на мен.
Един ден пием кафе и гледам един лист с напечатан текст сложен на масата. Заглеждам се. Започвам бавно да чета...
"Обичам те, майко Българийо, изстрадала горда столетнице".
О-о! Питам го: Абе, Илийка, какво е това?
- А, ами нищо... Написах един текст, ама не знам дали ще ти хареса.
Продължавам аз да чета... А той нарочно го оставил - ако го забележа.
- Абе, ти знаеш ли какво си написал? Това е химн! Правиме го.
- Ами, ти нали ми каза – не, не искаш патриотични песни.
- Абе, ти знаеш какво си написал. Let's do it!
И така се роди тази песен. Аз сложих доста и от себе си в мелодията, защото текста ми казваше как да изпея тази песен. Но текста и хармонията, която звучеше.... О, Боже! Всеки път, когато пея тази песен, имам чувството се животът ми се съкращава поне с един месец.
След 2 години, когато трябваше да имам концерт в Сизарс Палас в Лас Вегас, аз му изпратих билета и му казах: "Каня те да дойдеш и бъдеш на моята сцена на Сизарс Палас". Той беше много щастлив! Много!