Синът на певеца: На Емил Димитров му липсваше дисциплината на Лили Иванова

Емил ДимитровСедмица за размисъл беше нужна на Емил Димитров-син, за да се съгласи да разкаже неизвестни подробности от живота на прочутия си баща. Колебанията си обясни сам: "Имаше период, в който се изписа какво ли не за личния и професионалния живот на най-голямата ни естрадна звезда. Дори продавачките в плод-зеленчук знаеха повече за него, отколкото самият той. Емил никога не е обръщал внимание на тези писания, но голяма част от хората им вярваха. Затова искам да разкажа истината", заяви единственият наследник на легендарния певец.

- Г-н Димитров, знаете ли историята на най-известните песни на вашия баща?
- Много фрапиращо беше, когато написаха, че Емил е откраднал "Моя страна, моя България" от френската песен "Моника". Много интересна е истинската история на тази песен. През 1970 година, когато се раждам аз, баща ми е на гастроли в Париж и тогава композира сам музиката на една песен по текст на Васил Андреев, която е озаглавена "Песен за моята страна". Тя е посветена на мен, в припева й се казва: "Там под родното небе, чака моето дете да се върна". Но по време на този престой един френски текстописец се наема със задачата да придаде френско звучене на текста и заменя "Моя страна" като припев с женското име Моника. Така всъщност песента, която познаваме днес, за първи път е изпята и записана от Емил в Париж на френски под заглавието "Моника". Едва след година, през 1971-ва, я изпява у нас на български език и излиза на дългосвиреща плоча. Благодарение на френския вариант обаче песента се харесва в цяла Западна Европа и излиза в немски, италиански, испански, латвийски и японски вариант и всички под името "Моника". Не знам дали има друга толкова превеждана и пята от чужди изпълнители българска песен. Съществува дори и американска версия, в която се пее "Аз искам да се върна в Калифорния". Припевът е такъв, че, общо взето, можеш да се върнеш, където искаш и където си заслужава.

- Защо баща ви не е завършил Консерваторията?
- Цялата работа е, че Емил още в много ранна възраст започва да рисува, има запазени много хубави ескизи, а първият инструмент, който овладява, при това виртуозно, е акордеонът. Той е лауреат на няколко международни награди. Дори четох коментар в интернет, явно от негов връстник, че като го е чул да свири на акордеона "Танц със саби", заобичал класическата музика. Понеже е бил много артистичен, влиза във ВИТИЗ да учи актьорско майсторство, но едвам издържа година, защото там не може да пее, и напуска. Дълги години не се признаваше неговото авторство на песни, защото няма музикално образование. Така и не можа да стане член на Съюза на българските композитори, въпреки че е член на Съюза на френските композитори. Във Франция той е бил много по-известен като композитор, отколкото като изпълнител. Макар да има няколко плочи, издадени на френски, и е бил наричан Елвис на Изтока.

- Какви са детските ви спомени от баба ви, дядо ви и чичо ви?
- Цялата фамилия е силно артистична. Неговият баща и мой дядо факира Мити е бил много интересна личност. На 14 години той бяга от къщи, за да стане чирак на един френски илюзионист и го преследва 6 месеца, докато го вземе на работа. От него реално научава първите стъпки в този занаят. Сега се навършват 100 години от рождението иа факира Мити. В подготовка е книга по дневника му, който е водил ден по ден от 1938 година до смъртта си през 1986 - цялата история на нова България през призмата на артист, който е обикалял села и паланки със занаята си. По-късно го предава на чичо ми Мити-младши. Баба ми е Мадам Сизи - една очарователна жена с невероятно фин характер и много етичен човек. Живееха в къщата си в "Лозенец", имаха и апартамент, но редовно ни идваха на гости от обяд до вечеря.

- Баща ви имаше ли време за вас?
- Винаги. Първата ръка, която сложи моята на пианото, беше неговата. Слушахме заедно много филмова музика, разказваше ми истории, показваше ми рисунки. Не мога да кажа, че не ми е обръщал внимание.

- Всъщност колко време сте живели заедно, преди да се раздели с майка ви?
- Аз съм израснал с него. Живяхме заедно, докато влязох в казармата. По това време, 1987 година, когато са започнали проблемите, започна и разводът. Той също е много показателен за любовта и необходимостта между двама души. Те бяха женени 11 години, още 10 почти се съдеха и развеждаха, цялата преса живееше покрай тяхната раздяла. И след всичко това се ожениха отново. Държаха го в тайна и ме изненадаха. Питам го какво ще прави утре, а той смутолевя, че май е зает. Питам го с какво, а той казва: "А, на нашата сватба ще ходим". Но втория път живяха кратко - една година, и майка ми почина.

- Дали Васил Андреев не е бил неговият зъл демон. Мислите ли, че ако Емил беше имал друг импресарио, щеше да постигне повече?
- Васил Андреев е един от най-талантливите текстописци, които съм срещал, и те работеха в невероятен тандем. Личните им отношения, както и професионалните, са си тяхна работа. Васил не носи някаква негативна енергия. Не смятам, че ако друг беше седял до него, Емил щеше да спечели повече. Васил много го обичаше, имаха силна духовна връзка и в резултат на нея са стотиците прекрасни песни.

- Преди години като че ли не мислехте така?
- Най-вероятно аз съм по-мъдрял и гледам на отминалите събития по друг начин. По-хубаво е да оставиш нещата да говорят сами за себе си и понякога да не бъдеш егоист. Не мога да ревнувам, че нечие внимание не е било насочено само към мен. Днес се радвам, защото, ако имах цялата любов на света пък, нямаше да остане нищо за публиката. Емил беше такъв тип човек, че някой друг трябваше да се занимава с ежедневието му. Дали е била майка ми Мариета, или Васил, няма значение. Той мислеше само за музиката. За времето си, а и до ден-днешен, е може би единствената българска звезда от шоубизнеса, която живееше като звезда в холивудски смисъл. Той никога не пазаруваше, не караше кола, имаше няколко души, които се грижеха за него, и единствената му работа беше да твори и да радва публиката си. Никога не търсеше публичност или реклама, живееше си в неговия си свят. И, между другото, любовта му към България беше много силна, защото е имал хиляди възможности да остане навън и да продължи по друг начин, но винаги се връщаше.

- Как стои въпросът с вечния спор - кой е по-голям - Емил или Лили Иванова?
- Не може да има такъв спор поради няколко причини. Първо в пеенето - женският и мъжкият глас са много различни и не могат да се сравняват. Лили е певица, той е композитор, автор и певец - актьор. Аз никога не съм ги сравнявал. Лили Иванова я обожавам безкрайно. Не съм виждал по-силен и дисциплиниран човек от нея. Доколкото си спомням, винаги са били в приятелски отношения, не са имали повод за караници. Когато Емил се разболя, Лили дойде първа, без да са имали особено близко приятелство, хвана му ръката и мълчаливо му даде своята подкрепа. Беше много силен момент. Според мен тя много го уважаваше и оценяваше неговия талант. На Емил му липсваше дисциплината, която има тя. Но той беше съвсем друг човек.

- Алла Пугачова скоро дойде да се прости с българската публика и каза, че Емил е единственият човек, който би искала да види. Обиден ли сте, че не ви покани?
- Не съм ходил на концерта, не съм бил потърсен. Но какво значи обиден? Така е преценила, а може би не се е сетила. Те имаха дългогодишно приятелство. Алла няколко пъти е идвала вкъщи, последният беше малко преди той да почине. Видяха се за кратко но, общо взето, се разстроиха и двамата, защото той беше вече на количка и тя не го прие по този начин, различен от образа, който помни. Но въпреки това той до последно имаше чувство за хумор. Винаги много философски е приемал живота.

- Жив ли е споменът за Емил днес?
- Улицата в Плевен, на която е роден, сега се нарича Емил Димитров. Къщата, в която е живял, е продадена много отдавна от дядо ми, още преди да се прехвърлят в София, но на ъгъла й има един паметен барелеф. В Плевен има и негов паметник, но аз никак не го харесвам - такъв един опулен, изобщо не е моят баща. Сигурно е правен по снимка, но никой не ме е питал. А къщата му в Княжево е такава, каквато я е оставил. Само я ремонтирахме и поддържаме. Живеем в нея със съпругата ми Жаклин и сина ни Мартин, но каквото и да се опитвах да размествам, го връщах на старото място. Емил имаше невероятно чувство за пространство и хармония.

- Какво прави фондацията, която носи името на баща ви?
- Целта й е да възроди творчеството му по всякакъв начин. То да бъде преработено, да има ново звучене, защото посланието на неговите песни е много силно.

- Вие с какво се занимавате?
- Дълги години съм се занимавал с различни неща. Завърших консерватория, ударни инструменти и работех в чужбина. Сега имам частен бизнес за консултантски услуги.

- Може би печелите и от авторски права?
- Авторските права си вървят, но сумите са много смешни. За излъчена песен по радиото - 1,20 лева, за песен, записана на диск - 56 лева.

- Смятате ли, че баща ви е оценен достатъчно?
- Ако говорим за оценки на институциите, Боже Господи, това са преходни неща. Изкуството остава и това е неговата сила. Другото няма значение - например каква е била пенсията му, с кого се е карал...

Интервю на Людмила Първанова за вестник „Галерия”