Синът на Ева и Гого - Димитър Найденов: Дано диагнозата е грешна и татко да дари парите за нечия кауза

Ева и Гого Найденови- За часове кампанията за подпомагане лечението на баща ви стана национална.
- Втрещени сме от това, което се случва. Баща ми наистина го заслужава. Първоначалната ни идея беше съвсем друга - да потърсим помощ от тесен кръг. От година, може и повече, той ходи по различни лекари, абсолютно всички спестявания се стопиха. Опитахме най-различни варианти - да продадем едната кола, да заложим апартамента или да го продадем. В момента пазарите са свити. Затова написахме писмото с идеята да го разнесем на приятели, на бизнесмени от Бургас, които го познават, за които е пял. Първо се спряхме на 6-7 човека, после разширихме кръга до 15. Със съпругата ми Маргарита разнесохме молбата, подписана от баща ми. Вероятно някой е пратил писмото на медиите.

- Как започна всичко?
- Със схващане и замятане на крака. В началото не му обърна внимание. Беше устремен в концерта за 60-годишнината си и в нов проект. Но всичко е замряло. Когато проблемите започнаха по-силно да се чувстват, отиде на изследвания. Беше през лятото. Тогава му взеха и костен мозък. Имаха някакви съмнения, но не казаха нищо. Стреснахме се, защото костен мозък се изследва при съмнения за тумор. Това обаче не се потвърди.
Баща ми си каза: “Уж всичко е наред, а не мога да ходя.” Той е невероятно борбен. Обърна се и към екстрасенси. Опита всичко възможно. В началото на годината направи изследвания при проф. Миланов, едно от най-големите светила. Както мога най-просто да обясня - с електрически ток проверяват как реагира мускулът. Изключително болезнено! След това проф. Миланов е казал заключението си. Диагнозата означава бърза атрофия на всички мускули, която стига и до дихателните пътища. Прогнозата е от 3 до 5 г. живот. Първо не искахме да приемем това. Никой не иска да повярва, че най-близкият му човек е болен от такова нещо.

- Това еднозначна диагноза ли е?
- Тази болест не може да се диагностицира на 100%. Тя е толкова сложна, че и най-големите светила рискуват да се издънят. Според проф. Миланов единствената възможна алтернатива е присаждане на стволови клетки. Неговото мнение е, че трябва да се търси западна клиника. Офертите там са космически - от 100 000 евро нагоре.

- С какво се промени животът ви през тези месеци?
- Нищо не е същото. Пълно нарушение на хармонията. Може би съм станал малко по-добър. Започваш да цениш нещата, на които не си обръщал внимание. Наистина не очаквахме такава подкрепа. В рамките само на ден коренно преразгледах моето поведение към много хора. Даже ми се иска да се извиня на всеки, когото съм засегнал или нагрубил по някакъв начин. Но аз дълбоко вярвам, че баща ми ще се оправи. Моята мечта е нещо в диагнозата да не е точно. Надявам се, много се надявам някой да е объркал и всички тези средства, които се съберат, да ги дари за някаква кауза. Не сме загубили надежда. Продължаваме да опитваме различни терапии. Дори в момента е в Пловдив на терапия при човек, който не желае да му се знае името, не нарича себе си екстрасенс. Успял е да помогне на момче с множествена склероза. Заявил е, че може да помогне на баща ми, за 4-5 дни да го вдигне на крака.

- Бихте ли искали да кажете нещо на Гого, което досега сте спестявали?
- С изпълненията си той одухотворява Бургас, до голяма стенен начинът, по който се възприема градът ни, особено от хората от другите краища на страната, е свързан с първите тонове на “Бургаски вечери”. Много бургазлии познавам, но по-голям от баща ми не съм виждал. Никога не сме били бедни, живеели сме добре. Но никога не сме били и богати. Това, което не съм казвал на баща ми досега, и се надявам да му кажа в по-добър момент, е, че неговото богатство е по-голямо от това, което имат много хора. Има такива, които могат да си позволят при нужда да извадят пари за лечение. Но той има нещо повече. Да имаш любовта на хората, е много по-голямо богатство. Надявам се, че нещата ще се развият така, че да може да го осъзнае. Надявам се на тези, които се отзоваха и ни помагат, някой ден да им се отблагодарим. Не знам как.

- За какво си говорите с баща ви, как се опитвате да му дадете надежда?
- Последния разговор го проведохме преди малко (вчера следобед - б.а.). Трябва да ви кажа, че баща ми се уплаши от това, което се случва. Още вечерта в сряда беше стресиран. Нито той, нито майка ми очакваха такова нещо. Не знаеха как да го тълкуват. Обясних му, че всичко това показва колко много хората държат на тях. За мен това означава много. Може би ще го осъзнае с времето. В сряда се беше хванал за главата и казваше: “Докъде стигнах, да съм в новините с молба за помощ!”

- Окончателно ли е взето решението за лечение в Русия?
- Може би в зависимост от събраните средства ще разгледаме и други оферти за лечение. От разменената документация с московската клиника стана ясно, че парите са за 2 вливания и 20-дневен престой. Няма гаранция, че 2 вливания ще са достатъчни.

- Вашата дъщеря участва в юбилейния концерт на дядо си. Успяхте ли да й обясните пред какво изпитание е семейството?
- Знае само, че дядо й е болен. В момента е на детска градина и много се опасявам да не й задават въпроси, които да я объркат и разстроят.

Интервю на Диана Саватева за вестник “24 часа”