Синът Роро: Вили Кавалджиев почти не вижда вече

Вили Кавалджиев- Роро, какво става с баща ти?
- Ампутираха палеца на левия му крак, защото имаше гангрена, но не се знае дали всичко е преодоляно, защото е събрал много гной.

- Кога започна да се влошава?
- Една нощ баща ми получи много тежка хипогликемия. Сестра ми звънна на пожар. Отидох вкъщи и го заварих абсолютно неадекватен. Когато ти падне много захарта, те удря в мозъка и започва буквално да го изпържва. Извикахме “Бърза помощ”, позакрепиха го, сложиха му система с гликоза...

- Кога получи гангрената?
- При гангрената всичко тръгна от една раничка на палеца, свързана с диабета. На сутринта сестра ми се обади: “Ела тук, палецът му е син!” За няколко часа пръстът му започна да почернява. Гангрената много бързо се разпространява... Трябваше да го откараме в болница, но от бившата правителствена ни казаха, че нямат линейка. Звъннахме на “Бърза помощ”, казаха: “Качете го на кола!” Обяснихме: “Не може, има нужда от носилка!” А те: “Ние не сме безплатен превоз, трябва да си заплатите!” Но се отзоваха. Закараха го първо в бившата правителствена болница, но се оказа, че в там няма ендокринолог. Оттам го транспортираха в Гнойно-септична хирургия на “Пирогов”. Точно в този ден, когато се случиха тези неща, никой от нас нямаше пари в себе си. Останахме с вързани ръце.

- Ти казваш, че той от 2-3 години е в много тежко състояние, почти не е излизал от вкъщи?
- Да, всичко започна преди 2-3 години. Гледахме да държим нещата вътре в семейството, защото много хора се нуждаят от помощ и не сме искали да се стига до такава гласност. Баща ми си счупи много сериозно левия крак. Като малък е боледувал от детски паралич, опериран е и левият му крак е по-къс. Сложиха му някакви железа, обездвижи се.  Същият крак през последните две години го счупи три пъти. Блъсна го кола, след това се подхлъзна в банята... Положението стана много сериозно. Заедно с това му се стовари един тежък диабет, който започна да поразява доста от органите му. Баща ми изгуби голяма част от зрението си – почти не вижда в момента. Това страшно го притеснява! През същото това време прекара и два инсулта, вследствие на които лявата му ръка се парализира. Карах го да свири на синтезатора преди време - не може, трудно му е. Наложи му се да се затвори вкъщи и това го докара до срив. За един артист като него, който е свикнал да бъде сред хора, да ходи по участия, да организира прояви, е много трудно да остане сам. Колеги и приятели малко го позабравиха последните години.

- Как се придвижваше?
- До влизането в болницата баща ми се придвижваше много трудно – подпираше се със стол в едната ръка и с бастун в другата. Извеждахме го пред блока на слънце по този начин. Надявам се кракът му да се стабилизира, за да ходи поне с проходилка. Слаб е, не може да ходи с патерици. Отслабнал му е организмът... Мечтата му беше да види морето тази година. Вика: “Искам само да погледна морето за 1-2 дни!” Много искам това да стане, но не знам как ще го заведа. Той не може дори да се качи в кола. Трябва да му намерим инвалидна количка.

- Търсили ли сте финансова помощ досега?
- Досега не, освен от СДС - те платиха някъде към 50-100 лв., за да си прегледа очите преди време. Баща ми не получава пенсия. Беше без здравни осигуровки и се наложи да платим някъде около 500 лв. за четири години назад. В един момент баща ми каза: “Обади се на моите приятели, те ще ми помогнат!” Тогава аз пуснах в профила си във Фейсбук съобщението. Не сме искали да занимаваме държавните институции, защото знаем, че има хора, които са много по-крайнонуждаещи се; че има и деца, чакащи трансплантации, лечение в чужбина... До последния момент мислехме, че ще можем сами да се справим със ситуацията. Трябват ни някъде около 5 хиляди лева. Искаме да има един фонд, за да тече спокойно лечението и възстановяването му. Като му казах, че след като съм разпространил съобщението за помощ във Фейсбук, са се обадили много хора, той се разплака...

- Кого би искал да види?
- Още в линейката ми каза: “Кажи на Гонзо да ми дойде на свиждане!” Баща ми е много голям левскар. Луд левскар, ходеше по стадионите години наред. Той много ще се радва да чуе приятелите си, да му дадат малко кураж – композитора Сашо Савелиев, Кирил Маричков, Богдана Карадочева му е близка приятелка... Успокоих го: “Като те изпишат, ще направим голямо събиране, ще поканим всичките ти приятели! Ще отпразнуваме и рождения ти ден!”

- Обиден ли е баща ти на някого?
- Обиден, не. Баща ми е много наранен от това, че не се сбъднаха мечтите му. Още преди 20 години му предлагаха за цялото семейство хубава работа в Америка, но той не се съгласи, каза: “Не, оставаме тук да се борим за демокрацията!” Обикаляше страната по митинги, по съвещания и даваше всичко от себе си. Баща ми дълги години движеше културната работа на СДС, уреждаше участия на много изпълнители и го правеше от сърце. Преживя много тежко и разцеплението в СДС.

- Къде е останалата част от семейството?
- Брат ми Александър е актьор. Мъжът на сестра ми Кристина е етиопец. Казва се Бисрат, също е музикант. Когато се появи преди 12 години, баща ми го прие с отворени обятия. Синът им е мулат и се казва Мартин, стана вече на 10 години. Те живеят с баща ми. Понякога се събираме на вечеря на вкусни африкански гозби.

- А сестра ти и майка ти?
- Сестра ми си гледа сина. Героиня е - стои неотлъчно и до баща ни и му помага. Тя пътува 2-3 години през 90-те на туристически кораб. Прави опит за бизнес в корабостроителницата във Варна, но нищо не се получи, дори ги завлякоха с пари. Майка ни Светлана е иконом на туристически кораб. Прибира се за месец-два всяка година, колкото да си поеме въздух. Това е много трудна работа.

- Знаеш ли баща ти да е работил за Комсомола преди промените? Във форумите се появиха такива злобни подмятания...
- Това е супер смешно... Той не е могъл да ги понася, задушаваше се в тази държава, оградена от стени. Пееше много на английски с “Викингите”, често са го викали в милицията. Дори е лежал в ареста. Идваха и вкъщи да правят някакви проверки.

- А семейството ви имало ли е бизнес с недвижими имоти? И това се споменава от доброжелатели...
- Единственият апартамент, който има баща ми, е в жк “Лагера”, наследствен. Дори го ипотекирахме преди време, защото пак трябваха пари за здравето на татко. Никога не сме били богати, никога не сме имали кола например. Аз отдавна живея самостоятелно, в апартамент, който изплащам. Всички други живеят с баща ми в хол, кухня и две спални. Там е целият отбор. Никога не сме искали много. Вкъщи винаги е имало топла супа, винаги е било хубаво и приятно. Живели сме нормално, добре. В никой случай не сме изпаднали. Всички са така днес. След като сме се обърнали за помощ, значи семейството не разполага със средства, то е ясно. Но в никой случай не искаме да будим съжаление. Баща ми винаги е бил борец и борец ще си остане! До края на живота си.

Банковата сметка, на която могат да се привеждат пари за лечението на Вили Кавалджиев:
IBAN:BG08FINV91501003707288, Радослав Велизаров Кавалджиев, Първа инвестиционна банка - клон Витоша

Интервю на Валерия Калчева за BLITZ