Силвия Кацарова: Много хубаво си изкарах в болницата – глезеха ме със сьомга и скариди

Силвия и Милчо Кацарови- Силвия, как си?
- Много съм добре. След малко ще ти демонстрирам, че вече ставам и ходя. Знаеш ли, имам позната със същата операция в чужбина - в Германия, половин година вече не може да ходи. И отоци имат, и не знам какво си, а при мен - един почти незабележим прорез има. Е, много са добри нашите лекари!

- Много се радвам, защото разбрах, че дълго време си отлагала операцията...
- Много време наистина я отлагах. От страх. Обиколих много лечители - изръсих се със сума пари за различни илачи, но безрезултатно. Не че ги плюя хората - един от многото - Зайков, е помагал на мнозина, но всичко е много индивидуално. И при един много известен лекар бях - много пишат за него, снимат го много известни водещи. Той ходи по Тибет, по Китай - минава за голям корифей - вдигаше много хора на крака, но на мен не можа да ми помогне човекът. Сега, пак ти казвам - никой не ни кара да търсим алтернативи - ние доброволно си даваме парите навсякъде, където ходим. Това си е наш избор, наша грешка. Допуснах и много груба друга грешка. Послушах моя приятелка и, без да се консултирам с гинеколога си, спрях хормони, които ми бяха назначени. А това имало значение за ставите. Внезапно се появиха болки и в двете бедрени стави. За десния крак да не говорим! Диагнозата беше, че съм започнала да развивам коксартроза на хормонална основа. Адски ме болеше. Болките бяха толкова непоносими, че преди да изляза на сцена, бях на болкоуспокояващи. Само с лекарства живеех, за да бъда пред публика танцуваща и весела. А пък колко инжекции! Пет години се трових с лекарства. И след като отлагах радикалното решение и изхарчих сума пари, накрая вече се разбра, че операцията е неизбежна. Моя приятелка - лекарка в Четвърта градска - Стела Станкова, ме вразуми: "Знам, вика, че искаш да избегнеш операцията, но това си е "инфаркт на ставата" - тя не се кръвоснабдява. Процесът е необратим, няма да избягаш от операцията. Просто се подготви психически!" И наистина така стана. Тръгнах по частни клиники да разузная какво-що. Накрая избрах държавната - "Пирогов". Чудели се разни хора: "Как може Силвия Кацарова да отиде в "Пирогов", при положение, че има толкова частни клиники!" Е, ей-така! Мен не ме интересуваше лукса, а кой ще ме оперира. Най-важно е в чии ръце ще попаднеш. Търсех лекар, на който да се доверя. А тоя лекар - д-р Тифчев, спаси моя позната, на която гръбнакът й беше пострадал много сериозно при катастрофа. За него говорят, че е "царя на гръбнаците". Един познат - Иван, нотариус, също беше сега в болницата заедно с мен и също ми каза, че никой не му е давал такива гаранции като Тифчев, че на третия ден ще стане и ще ходи. А мен още на втория ден ме накараха да стана и да ходя с проходилка.

- Очевидно си много доволна от хирурга...
- Ами, това е професионализъм! Викали го на работа, както разбрах там от персонала, в много чужбински клиники, обаче той явно е от ония редки птици, които не искат да превърнат медицината в бизнес. Пътува по света, научава най-новите методики, но си работи тук и разправят, че със самото кацване от летището, ако е пътувал някъде, първо отивал да си види пациентите. Направо не е за вярване. Какво да ти кажа - много съм доволна от всички хора там, в това отделение на 10-ия етаж, където бях. Бедничко в болницата иначе, а там спасяват човешки живот. Нямаш представа колко хора карат, помляни от катастрофи. И тоя - Галев по същото време попадна в "Пирогов".

- Към теб не се ли отнасяха по-специално?
- Толкова хора карат непрекъснато, че няма място да се глезиш и да капризничиш. Каквото за другите, това и за теб. Но много мило се държаха всички с мен. За мой късмет настаниха една жена от Русе - 65-годишна жена, Мария, в стаята ми. Нейният син всеки ден ни ухажваше с деликатеси - сьомги, скариди, абе - луксозни глезотии! Много хубаво си изкарах в болницата...

- Какво мислиш за това, че много певци напоследък боледуват и се нуждаят от събиране на помощи? Хората ги обичат и в крайна сметка пари се намират. Но ето че и Гого, и Пепи Гюзелев се върнаха от чужбина неоперирани. В пресата се появиха съмнения за злоупотреба със сметката на Гого - опровергаха ги, но някакси в хората останаха доста въпросителни...
- Тези въпросителни трябва да се изчистят, защото получи ли се едно разочарование между хората, ще загинат и маса деца, които ще заслужават тоя шанс. Ако се докаже злоупотреба, край на всички други нуждаещи се. Аз сама си се оправям засега, но моята сума не е така голяма. Но, като се наложи, и мило и драго се дава, какво да се прави!

- Питала ли си се защо толкова много певци боледуват?
- Сцената изглежда примамлива, но е стрес. Много пътувания, тежки... Аз колко години съм натоварвала ставите - танцувах на сцената, на високи токчета. Нездравословен начин на живот водят една голяма част от певците. И най-вече са тежки пътуванията.

- Я кажи защо се разплака пред камерите на bTV-репортерите?
- Ами, обидно ми стана. Обвиниха ме, че едва ли не съм рекламирала тоя д-р Уолкър и съм взела 100 000 долара за тая работа. Някакъв професор бил го казал това: "Тя сигурно е взела 100 000 долара!" А моя близка сега се върна от Щатите - била е при Уолкър, и се връща в много добро състояние. Нашите тука веднага го набедиха, че е мошеник и убиец, "Д-р Смърт" го кръстиха. В клиниката му в Мексико наистина са починали четирима души, но за тези хора се установи, че са отишли в крайна фаза на заболяването, когато не са им давани никакви гаранции. Нашите лекари са им казали, че нищо не може да се направи. Така че тези хора просто са пробвали последен шанс - удавник и за сламка се лови. И да се обвинява доктора за това нещо, да го наричат "мошеник", а и мене покрай него...

- Попитаха ли те от "bTV-репортерите" за мнение?
- Не, не ти дават думата. Една дума ми беше интервюто - на въпроса: "Взимали ли сте пари за тази реклама?" казах "Не", и това беше "интервюто". Разплаках се.

- Разплака се?
- Ами, да - от обида. Защото колко пъти съм пяла без пари и никой не го е отбелязвал, а сега ме питат за нещо, което и през ум не ми е минавало! Аз се съсипвам да ходя да пея без пари, разболявам се жестоко и понеже търся алтернативи за себе си - да се лекувам, смятам, че е било нормално да споделям и с хората какво съм чула, какво съм разбрала. Оттам-нататък обаче всичко е въпрос на личен избор. Аз мога ли да накарам някого да отиде да се лекува някъде, че и пари да взема за тая работа?!

Интервю на Еми Мариянска за BLITZ