Светла Иванова: Само в България не си толерираме певците

Светла Иванова - Любов и кафе- Светла, завъртяха твоя песен пети път по MTV. Нарекоха го пробив на българска изпълнителка. Как стана това?
­- Класацията World Chat express показва какво се слуша по света. За моя радост клиповете и песните ми отговарят на техните критерии за излъчване. Това е като сверяване на часовника дали това, което правим в България, се харесва извън границите ни, но все още не може да се нарече успех. Това не е онази ротация в MTV, която те прави световноизвестен. Тази е за повдигане на самочувствието... Все пак музикалните редактори на този гигант чуват песента и казват, че става. По-голямото ми лично постижение беше преди години, когато немският канал Viva Plus излъчваше една моя песен в програмата си.

-­ Как ще отговориш на тези, които ще кажат: „Тя си е платила и затова я въртят по MTV”?
- Доста български песни попаднаха там. Регламентът е ясен и еднакъв за всички.

-­ Би ли провокирала, за да пробиеш в световния шоубизнес, като например да се съблечеш или да си сложиш пържола на главата?
- По тази логика досега отдавна да сме пробили. Снимали сме се по всякакъв начин, но това определено не е нещото, което ще предизвика интерес. Хората извън границите на България са виждали всичко. Освен това си имат своята музика и изпълнители, които си слушат. Само в България не си толерираме певците.

-­ Да предположим, че утре получиш предложение да се снимаш гола за щатския „Плейбой”? Ще го направиш ли?
­- Нямам нужда. Мисля, че водеща трябва да е песента. Ако нямаш хубава песен, каквото и да направиш, то ще бъде чудо за три дни. Не мисля, че можем да измислим кой знае каква провокация.

-­ В миналото си се снимала по монокини...
­- Тогава беше модна тенденция сред младите момичета. Вече никому не е интересно, а и монокините не са на мода. Притеснява ме по-скоро налагането на погрешни моди, защото те създават незряла среда. Но да се снимаш, както майка те е родила, отдавна вече не е нито модно, нито пък интересно.

- Как изведнъж реши да станеш писателка?
­- Нищо не решавам изведнъж. Изведнъж хората виждат някаква книга на пазара и не могат да си обяснят как се е появила. Ако от дете, както е в моя случай, литературата е любимият ти предмет, четеш, пишеш стихове, есета. Това е естествено развитие, потребност да се изразяваш и по този начин... Когато бях бременна, имах повече свободно време да си събера мислите, и затова точно тогава написах книга.

- Откъде се появи героинята ти Вихра?
- Като жена ми беше по-интересно да пиша за жена, защото естествено повече познавам тази психика. Другата провокация беше да пиша за жена, която е много по-различна от мен. Не мога на 30 години да седна да пиша автобиография, пък и не знам на кого ще е интересна. Вихра е събирателен образ. Това са историите на различни момичета. Някои познавам лично, за други съм чувала, преразказвали са ми ги. Ролята ми беше да събера историите така, че да изградят една личност със свой характер, но те всички са взети от живота.

- Ощетяват ли твоите занимания по някакъв начин семейството ти?
- Писането е възможно най-спокойната дейност. Откакто родих, за две години не съм поемала никакви участия и пълноценно използвах отпуската си по майчинство. За писане винаги се намира време. Работих и върху албум, но студийните записи са много по-лесни за организиране от концертната дейност и затова успях да го запиша. Със сина ми Виктор сме по цял ден заедно. Дори заедно готвим, ходим на театър, на плуване, на разходки.

- Какво сготвихте за последно двамата?
- Последното нещо, което правихме, беше домашно сирене. Виктор знае всяко нещо в кухнята къде е, подава ми каквото му поискам, бърка, следи целия процес.

- На какво играете, има ли смешни лафове?
- Той е на 2 години и половина, но говори отпреди повече от година. Обича да му чета книжки и да ги разглежда сам и да се прави, че чете. Разсъждава като голям човек. Общува повече с по-големи хора, а и аз така се държа с него. Никога не съм му говорила по бебешки. Той много обича да измисля думички, да измисля имена на хората. Има развинтено въображение. Интересно му е да се заиграва с думи. На мен ми казва например „маминка сладинка”. Много често играем с автомобили. Освен това обича да се рови в нашата библиотека. Така постепенно му направихме негова, с детски книжки. Обича да подражава. Всичко, което правя, го повтаря. Ако готвя, той казва, че е помощник-готвач, ако пиша, е помощник-писател. Иска и той да пише, да рисува. Има си черна дъска.

- На какво искаш да го научиш?
- Стремя се да бъде възпитан. Не искам да го спирам да взема сам решения. Ако отидем в магазин за дрешки, той си ги избира. Понякога си избира да бъде облечен по странен начин. Опитвам се да му обясня как е красиво, но той също си има вкус и аз не искам да му налагам моя, въпреки че се опитвам да му покажа как ще е по-добре. Радвам се, че успях да го науча да не бъде нахален и да не иска всичко. Ако нещо не му харесва, прибягвам до някакви измислени басни и приказки. Така най-лесно се въздейства на малките деца.

- Изненадват ли те въпросите му?
- По-скоро ме изненадват отговорите му. Не се заблуждава. Предпочита истинските играчки, не имитациите. Не иска детски компютър, детски фотоапарат. Децата от много рано имат усет. Много си говорим, опитвам се да му обяснявам всичко много спокойно. Аз съм доста търпелива към него. Той много прилича на баща си. Когато бях бременна, си го представях беличък, русичък и синеок. Роди се точно такъв. Може би майката по някакъв начин оказва влияние на плода си и провокира с въображението си. Аз си обяснявам това, че от много рано говори, с това, че и аз много му приказвах, докато бях бременна.

- Ще кажеш ли как се казва баща му, с какво ти помага?
- Георги се казва. Ако питаш дали сменя памперси или го храни, не, не го карам. Двамата си имат своите мъжки игри. Според мен майката трябва да поема основната функция за възпитанието и отглеждането на детето.

- С Георги откъде се познавате?
­- Запознахме се на морето. От първия ден, в който се видяхме досега – вече едно десетилетие, сме заедно.

Интервю на Надежда Попова за „Монитор”