Румен Бояджиев: С новия албум на ФСБ искаме да намалим агресията у хората

Румен Бояджиев и Даниела Кузманова- Г-н Бояджиев, 2009-та ли ще е годината, в която ФСБ ще “проговори”?
- Да, има такова нещо. 1990-та направихме три неща, които мислехме, че ще прераснат в албум- това са песните “Вълче време”, “Иде вятър” и “Последният човек.” Тогава обаче не видяхме пред себе си хора, които всъщност да се интересуват от това. Бяха годините, в които всички излязоха по улиците, никой не слушаше музика. Ние винаги, правейки музика, имаме някакъв образ за лицата пред себе си, а аз имам спомен, че тогава тези лица избледняха и ние просто спряхме да записваме… така до сега.

- Имало ли е момент на обезверяване?
- Това е глобален въпрос и той важи за всички българи. Всеки би трябвало да знае какво прави и в какво вярва.

- А разочарование?
- Не, не мога да кажа такова нещо. Ние не сме очаквали от никого нищо. Реално дори не сме си представяли, че можем да представляваме обществен интереc, защото ФСБ винаги е било клуб за малко хора. Никога не е било комерсиална машина, която да се разработва по принципите на пазара. Бяхме доста изненадани от факта, че станахме обществен феномен. Аз приемам всякаква музика, за мен проблемът на поп-фолка е неговото място - вън от кръчмата, на концертната сцена, а то е там, защото много от хората, които пълнеха зала “България” и клубовете вече не живеят в България. Те емигрираха и разстоянията им пречат да участват активно в музикалния живот у нас, но пък могат да си купят дискове с песните ни, както ще стане с новия ни албум, който записваме в момента. Затова също, в огромна степен нашият адрес са и българите в чужбина. Това е интернационален проект. Ще го издадем и в Америка, но на български. Там се интересуват много от прогресив рок и това, че няма да е на английски не е проблем, а дори плюс за нас. Звучи екзотично.

- Как протичат записите в студиото, има ли я химията, както едно време?
- Ние не вярвахме, че това ще се възроди, защото не го правим за пари. Нашата идея винаги е била да си създаваме някакво обкръжение, което да импонира на нашите професионални възможности и да създаваме един продукт, от който сме горди и имаме самочувствието, че нещо в живота ни се е случило в правилната посока. Това изчезна като платформа през последните 20 години, но пък е факт, че не се появи и никаква алтернатива. Миналата година с Косьо Цеков започнахме да правим някакви опити и установихме, че имаме отново същия контакт, който не може да бъде заменен по никакъв начин – усетихме, че имаме свежи сили и идеи. И когато и Иван Лечев се присъедини, разбрахме, че трябва да направим нещо ново, което да събере 20-годишното ни професионално мълчание в един продукт, в който да вкараме всичките си усещания, енергия и възможности.

- За какво пее днес ФСБ?
- Преобладават баладите. Нямаме желание да посочваме на хората пръст – това е музика, чиято цел е да предизвиква уединение, размисъл, намаляване на агресията- това е нашето ново усещане за правилната музикална абстракция - музиката е точно това - тя няма точен образ, всеки сам си го изпълва. Бяха 5 нови песни, които прераснаха скоро в 15! Така е било писано. Албумът вече си има и заглавие “ФСБ.” /точка/ Точката не е знак за край! А може и да бъде… Това е само едно от възможните тълкувания… нека всеки го тълкува за себе си. Не искаме да внушаваме нищо на хората.

- Виждате ли ваши последователи сред младите изпълнители?
- Ами първо аз не виждам млади изпълнители. В момента актуалните звезди, които се въртят по медиите са хора около 40-те, т.е. това с младите е мит. Дори в световен мащаб няма млади, което значи, че има някакви социални причини за това. Малко са тези, които са под тази възраст. Всички говорят за това дали “Ролинг Стоунс” имат нов концерт или певецът на Аеросмит е напуснал. Само старите имена се въртят в медийното пространство…

- Това не очертава ли лоша перспектива за родната ни музика?
- Аз не бих могал да кажа нищо позитивно за това какво ще се случи с младите на сцената, защото виждам, че сцени почва да имa, но вече няма кой да се качи на тях, празни са, а обратното на това е дълъг процес. Музиката се учи цял живот, тя е трудно изкуство. Хората се отказват. Почти невъзможно е, след като вече си направил две кафенета или караш такси, да се върнеш отново към музика.

Румен Бояджиев е човекът, изпял един от най-красивите блусове в българската музика - “След десет години”. Съоснователят на култовата група ФСБ отново е в студиото и заедно с Иван Лечев и Константин Цеков записват 15 нови песни след почти 20-годишно мълчание. Това, че албумът им ще се превърне в абсолютно събитие е неоспорим факт, но Яна Донева от vsekiden.com потърсих Румен Бояджиев, за да разкаже повече за това, как ФСБ решиха да се съберат и защо днес БГ музикалните сцени са празни.