Румен Бояджиев: Естрадните певци искат да не остаряват и изглеждат пародично

Румен Бояджиев- Г-н Бояджиев, най-сетне ФСБ отново проговори на своите фенове. Защо беше това мълчание?
- Причината не е много ясна. Когато избухна демокрацията, искахме да направим албум. 1992-а или 1993-а създадохме три песни -“Иде вятър”, “Последният човек” и “Вълче време”. Тогава така се промени животът, хората така се привързаха към някакви политически идеи, повярваха, че могат да се променят нещата, че ще се случи нещо невероятно, което ще им промени бъдещето, че не им беше нито до музика, нито до изкуство. Започна нещо като душевен пир. След това голямата разсейка дойде от това, когато всичките медии разкрепостиха табутата - секс - вие самите много помогнахте за това да се насади простотията.

- Кой казвате, че насади простотията?
- Не мога да кажа, че вестниците са я насадили, но те помогнаха безкрайно за това. Нямаше вестник без страница с гола мадама. Вестниците са комерсиално нещо, те искат да бъдат продавани. Но това не е извинение. Така можеш да извиниш и професиите по околовръстното шосе. Защото животът го налагал. Животът нищо не налага. Животът си дава условията, а ти избираш. Имаше един преломен момент, когато се появи една нова интелигенция. Първото, което направиха, беше да се подиграят със старата - че тя е безполезна вече, че надавала глас за безсмислени неща. Въпросната нова интелигенция, вместо да просвещава хората - защото това е ролята на интелигенцията по принцип, уби душите им.

- Кои са те, новата интелигенция?
- Те са една отвратителна пасмина, която един ден ще бъде изключително зле описвана. Вследствие на тези хора умряха души. Това за мен е толкова страшно, колкото историята с това куче, дето му отрязаха краченцата. Защото ти оставяш хора без душа да ходят по улиците. Не можеш да се чудиш, че те минават през теб и не те поглеждат. Говорим за новите поколения.

- Виждате ли изход?
- Аз имам приятели, които се интересуват от аури и от енергии. Всички те твърдят, че не е случайно раждането на толкова бели деца напоследък. Деца, които имат бяла аура. Красиви деца, със сини очи, мънички ходят около родители страшни, с вежди, които им пазят сянка. Природата ги създава, за да се изчисти. Такива филми като "Аватар" не са случайни.

- Смятате, че недоволството действа като творчески подтик?
- По принцип ли ме питате, или за албума "точка"?

- Първо по принцип, а после кажете и за албума.
- Недоволството може да те накара да сложиш точка, както и се случи при нас. Да сложиш край на неща, които по една или друга причина не се решаваш да прекратиш или нямаш достатъчно вътрешна енергия да го направиш. Точката в заглавието на албума „FSB.“ беше един от знаците за края на нашето мълчание. Не се решихме близо 20-ина години да направим нова музика. Това беше грешка. То увеличи някак си дупката в музикалното и културното пространство. Мисля, че прекаленото мълчание доведе цялата ни страна до това положение. Хората са обезверени, български говорещият човек е обезличен в света. Никой друг няма да направи така, че да запази български говорещите. Ако един вид не се самосъхрани, природата не го съхранява.

- За какво точно апелирате?
- Това не е апел. Ние с ФСБ не се опитваме да учим хората и да им размахваме пръст, нито да им веем политически лозунги. Искам да бъда ясен. Ние сме музиканти и се опитваме да сме полезни чрез музиката си.

- Ходихте ли на концерта на AC/DC?
- Не, аз повече не правя такива експерименти. Направих в началото, когато почнаха да идват артисти в България. Не ми хареса да гледам мои идоли в аудитория на българска публика.

- Защо?
- Не знам. Не исках да ги видя в такава обстановка - която ми е толкова близка и позната.

- Нещо като да ги свалиш от пиедестала на земята?
- Да, нещо такова. Последния път на концерта на Питър Гейбриъл не издържах и си тръгнах по средата. Оттогава не експериментирам. Последно ходих на Ерос Рамацоти на стадиона и ми беше приятно. Там публиката беше различна - не бяха агресивни, а интелигентни хора, които могат да те оставят да слушаш, да се радваш, че присъстваш на едно и също място с един артист. Да усетиш дишането. Това е смисълът на един концерт.

- Лили Иванова пропя метъл, вие...
- Това не значи, че ние трябва да пропеем Лили Иванова.

- Не, сериозно, нещо ново замисляте ли след този албум?
- Сега започваме да репетираме за концерти. На 12-13 декември ще пеем в НДК. Ще имаме два в София, може би в Пловдив и във Варна. Трябват ни поне 2-3 месеца за репетиции. Имаме доброто желание на пловдивската община на 1 септември догодина да направим концерт с Пловдивската филхармония - ФСБ със симфоничен оркестър. Ще бъде в Античния театър. Искам да го снимаме и на DVD, защото това е прекрасно място, подходящо за такова нещо. Това е огромен труд, който трябва да го започнем от януари месец, тъй като оркестрациите са тежък процес.

- Новият ви албум се разпространява и в САЩ. Какви продажби очаквате там?
- Това е музика на български. Едва ли нашият диск може да се очаква, че ще бъде купен от други освен от българи. И техните чуждестранни приятели. За което ние сме направили хубави поетични преводи на английски.

- Текстовете ви са само от двама души.
- Текстовете са на Даниела (Кузманова, съпругата на Румен - б.а.) и на Живка (Шопова). Не им е за първи път. Те са по-скоро музиканти, които пишат текстове. Това е текст за песен, няма претенции да е поезия. От тях съм го чувал, затова го казвам спокойно.

- Как пишете песните? Първо текста, после музиката или...
- Няма система. Правили сме и двете. Специално в "точка" започваме песен по готови куплети, след това написваме нова музика, по която те написват думичките. Защото тя надраства текста като съдържание и послание, развива се. Но текстът е дал идея да почне да пулсира по тоя начин. То е някакъв вид симбиоза.

- Имате двама сина. Как се развиват те?
- И двамата са музиканти, успешни. Завършиха класически ударни инструменти. Единият се занимава повече с класическа музика, а малкият е много креативен, добър диджей. Работи с Графа и с “Акага”, в “София лайв клуб”. Аз не ходя по дискотеки, но ми казаха, че е добър.

- Какво е усещането да творите отново?
- Много ми е познато. (Смее се).

- Очаквахте ли успех на новия албум?
- Радвам се, че се върнахме към корените на ФСБ. Аз въобще не мога да си обясня съществуването на ФСБ в България. За мен това е един социологически феномен, който засега никой не е разтълкувал. Как може въобще да се обясни съществуването на нещо, което в ранните си години прилича на Стравински, а се слуша и от хора, които обичат кючеци и чалги. Странно ми е, че ФСБ въобще съществува и се е родила в тази държава. Подобно явление нямаше в нито една държава от Източния блок. Специалисти по прогресив рок в света казват, че вторият албум на ФСБ е един уникален екземпляр в историята на рок музиката. Като се има предвид, че е създаден 1977 г.! Идващ от такова място в света, този албум е революция. Сравнено с Yes, Genesis...

- Пуснахте диска без пари.
- Да, гледахме да бъде по най-правилния и свободен начин. Ние дадохме на всички да чуят какво има в нашия нов диск. Тоест, като отидеш в магазина, вече знаеш какво има в него. За момента имаме 2,7 млн. кликвания, слушанията са към 400 000, а даунлоудванията са около 280 000. Което означава, че две трети от хората само са си ги слушали. Това е много трогателно - тоест те не искат по този начин да го имат.

- Искат да си го купят?
- Винаги съм разсъждавал така: като си купувам диск, аз съм купил не пластмасовото изделие, а съм инвестирал в неговата къща - в идеален вид, в това, което прави, за да може да го направи отново. Иначе какво? Намирам в някакъв торент неговата музика, свалям си я и го оставям на улицата. Как ще очаквам да продължи да твори, след като съм го оставил на улицата?

- Когато го пуснахте безплатно, това беше ли, защото нямахте алтернатива да го издадете?
- Какво значи нямахме алтернатива? Можехме със свои средства да пуснем 1000 бройки. Във фейсбук, където има около 11 000 души, които ни пишат хубави неща, ни питаха: “Защо не направите някаква дарителска сметка. Всеки като даде по лев, ще се съберат 11 000 лв.” Но това на нас ни прозвуча като просия. Ние не сме нито болни, нито има нужда точно от такъв жест. Затова решихме, че при всички положения ние ще произведем някакво количество дискове със собствени средства. Така можехме да приемем тяхната предварителна продажба “на зелено”, както се казва в строителството. Не е точно помощ, а предварителна продажба на един продукт. Това вече е честно. Така успяхме да произведем около 1000 диска - в равностойност говорим. Тогава вече се яви един българин, който живее в Англия - Константин Щерев се казва, едно прекрасно младо момче с успешен бизнес там. Той каза: "Разбрах във фейсбук, че не може да издадете този диск, и съм готов да помогна за неговото производство. Мога да ви финансирам да направите 5000 диска.

- Как се свързахте с Константин Щерев, който помогна за издаването на диска? Познавахте ли се с него отпреди?
- Не, не. Той дойде ето тук, в Артклуба (на ул. "Цар Иван-Асен ІІII" в София - б.а). Пяхме ето там, при пианото. И ми каза: “Аз съм отседнал в хотел "Родина" и съм дошъл за това и това.” Аз викам: “Искаш да кажеш, че си дошъл специално да ни предложиш твоите пари?” Не бях виждал такъв човек. Един човек, който от Англия идва със самолет, отива в хотел "Родина", иска среща и ни предлага да ни финансира. И когато го попитах: “Ти имаш ли нужда от реклама?”, той отговори: “Не, аз не произвеждам краен продукт. Нямам нужда от реклама.”

- С какво се занимава този човек?
- Прави смарт карти за компютри. Аз, който не съм възпитан в дълбоко религиозно семейство, си помислих, че има Господ. И това сложи началото. Дойдоха много хора, които направиха безвъзмездно какво ли не. Но нито една институция в тази държава не реши, че това е културно събитие, което може да бъде спонсорирано по един или друг начин.

- Ще имате ли печалби от продажбите и от излизането на диска?
- Как да генерираш средства, пеейки на един език, който ти връща 4 концерта? Това си е твой избор, разбира се, никой не е виновен за това. Но срещу нас не стои светът. Срещу нас стоят само българите.

- Как стои въпросът с разпространението?
- Всички магазини искат по 40%, за да ни продават дисковете. Това не е кафе, което, като го изпиеш, утре пак ще искаш да си купиш. Един диск се купува веднъж и трябва да го настъпиш, да го счупиш, за да си купиш втори. Дискът се разпространява само в книжарници "Сиела", "Дюкян Меломан" и онлайн.

- Ще оцелее ли ФСБ сега?
- Дали ще оцелеем след този диск, или не, не е проблем. Сега се опитваме да прокараме един нормален регламентиран път, по който да се продават музикалните продукти. След 1990-а година такъв не е имало. Откакто умряха всичките Унисон, Макарон и прочее, оттогава нормално професионално разпространение е имало само в “Пайнер мюзик”.

- Изпитвате ли носталгия по миналото?
- В никакъв случай. Неотдавна гледах някакъв концерт - може би юбилейния концерт на БНТ. Там се изредиха всички естрадни певци от миналото. Видях гледка, която ме изуми. Ние никога не сме били част от тази гилдия, какво общо може да има ФСБ примерно с Бисер Киров? С тях сме били заедно по “Мелодия на годината”, делили сме едни и същи стаи, гримьорни. Да не говорим, че им правехме аранжиментите. Което беше цената да издаваме собствените си плочи в “Балкантон”. Въпросът е, че видях този концерт и ме изуми тяхното желание да не остаряват. Да изглеждат както са изглеждали преди. Да продават това, което са продавали преди. Това е много пародично. Защото не можеш да се правиш на млад, с буйна коса, която вече не ти е буйна. Това нещо не прави услуга на поп гилдията. Трябва да остаряваш съразмерно. Едва ли това, което казвам, ще прозвучи колегиално. Но не ми пука, ние сме рок музиканти. Рокът е нещо по-свободно.

- Кои са най-великите рокаджии?
- Ами аз мисля, че то е ясно. Рокът е класика при всички положения. Все едно да ме попитате кои са най-великите класически композитори. Рокът е затворена територия отдавна. Вече единственото, което търсят хората, са новите албуми на старите имена. Който е влязъл - влязъл. Не е проблем съвременен музикант да измисли нещо подобно на Моцарт - проблемът е, че Моцарт вече го е измислил. Ако щете, същото е и с албума на ФСБ.

- Последната ви изява е била през 2007 г. Какво стана тогава? Имахте ли някакъв конфликт с Петър Славов?
- Пепи по това време беше обзет от усещането, че ФСБ няма да се върне. Когато отидохме ние тримата - аз, Иван и Косьо, с шанс от телевизията да възродим ФСБ просто така, за едно събитие, ние поканихме Пепи да участва. Поканихме го като лице в нашата група, като част от ФСБ, което всички помнят.

- Четох негово интервю, в което той казва, че не сте го поканили, а сте се криели от него. Къде е истината?
- Няма истина. Истината ние си знаем. На мен ми е мъчително да говоря за такива неща. Това са си неща между хората. В една група като "Дженезис" се случва непрекъснато - и те са трима като нас. Ние не вземаме нови хора, както виждате. Тези, които остават извън ФСБ, това е, защото не могат вече да предложат това, което са длъжни да предложат на тази кауза. Приятелството е едно, обаче идеята и каузата е друго.

- Значи ФСБ е кауза?
- Никога не е било друго. И нашето верую е, че е по-добре, вместо да спечелиш някакви пари, да спечелиш някаква кауза. И ние много пъти сме печелили. Просто този път... отново спечелихме. Но отново не спечелихме пари. (Смее се.)

Интервю на Елизабет Радкова за вестник „24 часа“