Росица Кирилова гледа 500 гълъба на балкона си

Росица КириловаБили Белята понякога се ядосва и кълве. Джорджи и Чебурашка обичат разходките. Бюти асистира на Роси Кирилова в научното предаване. Джиджо трудно понася светлините на прожекторите, защото е нощно животно. Страшна врява и пълен погром организира сплотеният колектив от пернати и опашати в дома на Роси Кирилова. 2 остри клюна, 2 по 2 крила, 2 по 2 опашки и 2 по 10 крака. Това е аритметичната картина на нейния минизоопарк от 6 животни. Финансовата страна въобще не обсъждаме. Защото животните, освен домашна работа, грижи и ремонти по две, дават любов умножена по много повече от две.
„Много хора обичат животни, но вероятно не са така болезнено чувствителни към съдбата на всяко едно както мен", признава Роси Кирилова, която води единственото специализирано предаване по БНТ „За животните с любов". Вероятно затова покрай „гостите" в студиото и рубриката „Кой ме иска" някои от тях се озовават в дома й. Така сменят статута „изоставени" с нейни домашни любимци. И се събира пъстра компания - 2 папагала, 2 котарака, куче и чинчила. И всички съжителстват мирно, независимо от легендите, които знаем за непоносимостта между котараците, меракът им да похапват папагалско или да колекционират кожухчета от чинчила. В нейния дом няма опити за посегателство, защото всеки дошъл тук знае, че са едно семейство. А, както казва Алф, членовете на семейството не са за изяждане. Като малка тя много искала да има свое животинче. Родителите є обаче били категорично против. „Затова ходех при всички приятелки, които си имаха коте или куче, и си играх с тях. А когато отивах при баба на село, най-голямото ми забавление беше да храня и да се грижа за животните. И до ден днешен е така. Първата ми работа сутрин е да нахраня гълъбите - имам над 500. На моя балкон се събират всички от площад „Гарибалди".
През годините животните, за които се грижи певицата, са много - папагали, кучета, сойка, котки, какво ли не е минало през дома й. Днес двама говорещи разбойници системно рушат къщата й. Едно кученце Роси прибира от улицата, а два котарака дошли от рубриката „Кой ме иска". „Единият е на годините на предаването. Взех го още през първата годна. Тогава създадохме и рубриката, която дава шанс на много животни да си намерят дом и стопани. През тези години помогнахме на толкова животни и като че ли това е най-голямата ми награда", признава тя. Роси получава сребристото жако като подарък за рождения си ден. Той с гордост произнася името си - Били Белята, и когато направи поразия, сам високо и със сърдита интонация пита: "Кой направи тази беля?". А репертоарът му е богат - чупи, прави боклуци и сам коментира въпросително поразиите си. Види ли Роси с прахосмукачка в ръка - щастливо кряка: "Кой направи тези боклуци" - сякаш тя не знае на кого да „благодари" за двойната домакинска работа, която й отваря. Заради него вече трети път певицата прави цялостен ремонт на дома. Той пък я омилостивява с речи и песни. От всички песни на Роси си е избрал „Мики Маус" - любима му е, и където чуе музика, започва да я пее и танцува в такт. Говори с човешки глас, прекрасно имитира и се опитва да учи и другия папагал, който няма добра дикция. Жълто качулато какаду - Бюти, въпреки че е музикален инвалид, е асистент на Роси в научно-популярното издание. Когато Роси го взела, не разбрала дали е момче или момиче, затова му дама неутрално име - Бюти. В пълен синхрон с него той най-обича да му обръщат внимание, да му казват колко е красив и да го галят. Страшно е общителен. Има и спецумение - за него няма прегради. Отключва всякакви катинари, а на уменията му може да завиди и опитен касоразбивач. Няма устройство, което да го затрудни. При това Роси се кълне, че никой не го е учил. Няма ключалка, която той да не отвори, а на катинарите успява да махне едно по едно и нитчетата. Така си спечелва прякора Худини. Защото по нищо не отстъпва на великия американски магьосник, който сам си сваля белезниците, отваря ключалки и успява да излезе дори от запечатан под водата ковчег.
В стаята на папагалите живее и Джиджо - пухкава бяла чинчила. Непрекъснато си правят номера. През деня те крещят, пеят, говорят, будят го и го дразнят, през нощта настава неговият час. И той си отмъщава, връща си го, като не ги оставя да мигнат. Пернати и опашати не налитат на бой, дори да не се харесват. Най-странно е, че котараците, когато наберат гняв един към друг, просто с достойнство и видимо пренебрежение се отбягват. „Те много добре знаят, че каквото и животно да влезе в дома, трябва да бъде добре прието. Иначе те ще изпаднат в немилост", обяснява домашния кодекс Роси. Още с идването котараците си поделили и стопаните. Джорджи избира съпруга на Роси, спечелва си го и сега са голяма любов. "Моят котарак се казва Съни и всеки си знае и зачита стопанина", разказва Роси. Понякога наострят мустаци, посрещат се с вдигнати лапи, но не се карат. Единият изчаква търпеливо настрани, когато другият се храни. А когато свърши, отива и той да хапне. Въпреки сговорчивия си характер Съни е в немилост. Ходи и се гали в кучето, търси компанията на папагалите, любопитно души чинчилата. Те обаче го гонят. Дори веднъж папагалите се разярили и отскубнали малко козина от кожухчето му, а чинчилата взела пример от тях и почнала ядно да го пъди от своята територия „Интересно е да ги наблюдаваш. Ако имам време, бих го правила по цял ден. Животните ни дават много ценни уроци, стига човек да успее да го разбере. Като ги наблюдава по-внимателно, може да открие важни за себе си неща. Те по-лесно възприемат нашия начин на живот, отнасят се толерантно към нашите капризи, амбиции и глупави грижи и суетност - да имаме всичко и на всяка цена. Затова са и по-щастливи", разсъждава на глас певицата.

Кой ме иска?
Чебурашка е взета от улицата

Пухкавото бяло кученце с кръгло личице цяла зима се скитало бездомно в село близо до София, където семейството на Роси Кирилова има къща. Никой не се грижил за клетата животинка и тя все ходела гладна. Затова Роси почнала да я храни, пуснала я в двора и й дала име - кръстила кученцето на героя от популярната руската песничка за Крокодила Гена, на който много приличало. След това всичко продължило естествения си ход. Чебурашка се осиновила сама. Започнала да ги чака пред врата. Пуснали я първо в двора, после в къщата и много бързо се настанила в леглото. Не е ясно на колко години е кученцето, но Роси го гледа вече от 10 години. А Чебурашка й е страшно благодарна - не я изпуска от очи и не се отделя от нея.

Веселина Мончева за „Монитор“