Роберта: Голотата в „Рапсодия” показва, че дълбоко в себе си човек е сам

РобертаРоберта Ганова беше обявена за „откритието на годината" през 1997. Тогава ударно проби с албума „Магьосници", издаден скоро след завръщането й в България. Дванадесет години по-късно певицата не е престанала да пее, но е обогатила стила и репертоара си с бавни, драматични мелодии и соло цигулка. Последната й песен „Рапсодия" се върти вече по радиото и телевизията и грабва с музиката и красивия си клип. В клипа на „Рапсодия" се появяваш в „евини одежди", омотана единствено в гердани от перли.

- В българската музиката хвърляш нова светлина към женската голота... Какви са символите в клипа?
- Голотата в тази песен показва, че дълбоко в себе си човек е сам. Роклята в клипа е едно огромно парче сатен, което няма специфична кройка. Акцентът пада върху сатена, който изразява лукса, носен от класическата музика. Същото правят и перлите. Не искахме да се ограничаваме в никакви форми, а да наблегнем на символите.

- С какво е различен стила ти спрямо този от преди 10 години?
- Преди 10 години аз самата бях много по-различна. Тогава свирех абсолютен рок, а сега съчетавам рока и класическата музика. Правя го защото това е музиката, която ме разплаква, успокоява ме, която ме разчувства, която храни душата ми и ми помага да намирам себе си. По образование съм класически музикант, а и семейството ми е от класически музиканти, аз съм израснала с тази музика.

- Как се съчетават романтиката, спокойствието и рокендрола в теб като музикант?
- От едната страна стои аранжиментът, а от другата - моят глас и емоция. Рокендролът и блусът са в мен, а в оркестъра е симфонизма и класиката.

- Защо песента се казва "Рапсодия"?
- Текстът е на Даниела Кузманува, тя е и кръстник на парчето. Рапсодия е, защото се пее за нещо много лично и съкровено. Отделно името препраща към музикалния жанр рапсодия, който произлиза от класиката. А и моят личен мотив е това, че вече съм по-улегнала и спокойна, много повече съм осмислила нещата от живота, и като съчетая блуса и рокендрола, които нося дълбоко в душата си, и прибавим разума и емоцията, се получава това, което е рапсодия.

- Освен клипа към новата песен планираш ли и цяла тава?
- С Румен Бояджиев-син сме се уговорили да направим цял албум в този стил, дори и той да е само за мен и за него. Решили сме да го направим за удоволствие, а така се правят хубавите неща, които събират и многото почитатели. Албумът ще включва рок, класическа и филмова музика, защото Румен Бояджиев-младши е много силен филмов композитор. Той ще е и продуцент на тавата. Ще има много гостуващи музиканти, а това, че ще има класически аранжименти, в никакъв случай не изключва соло китарата. Отдавна работя с Николай
Копринков, който е мой любим китарист и ще се включи в албума.

- Не е тайна, че хореографът Росен Михайлов е твой съпруг. Как се съчетава творческото и семейното начало във вашата работа?
- При нас първо беше творчеството, а след това дойде и семейството, появи се и детето ни Ника. Въпреки че и двамата сме артистични натури, се разбираме много добре. Всеки уважава и зачита личното пространство на другия. Къщата въртим и двамата, като всеки се съобразява с ангажиментите си.

- Освен хореографията на новия ти клип планувате ли друга съвместна изява заедно?
- Да, плануваме, но този път аз ще се включа в проекти на Росен. Става въпрос за международен проект - танцов перформанс с много музика и различни дисководещи. И аз ще участвам, и разбира се, не като танцьорка.

- Кой е кръстникът на артистичния ти псевдоним "Роберта"?
- Това не е псевдоним, а е истинското ми име. Майка ми и баща ми ме кръщават така, тъй като Робертино Лорети, един стар италиански канцонетен певец, е техен кум. През шейсетте   години той е бил огромна звезда. Готино е, че звучи рокаджийски и твърдо и така се е получило да отговарям на името си, а и то да ми е дало призвание. Роберта

- Като млада си пътувала много в Западна Европа. Където си пяла? Защо се върна, по-топла ли е публиката в България?
- В началото на 90-те реших окончателно да се върна и да остана тук. В чужбина винаги сме свирили кавъри и публиката е разкошна. Българската публика само че е по-отворена, когато пееш свои авторски парчета, а не само кавъри, което е нещо готино тук. Пяла съм в Берлин пред публика от два милиона, но не количеството хора дава личното удовлетворение в общуването между музиканта и публиката. Често на сцената се ражда най-голямата музика, точно поради обмена между музикантите и публиката.

- Как моделираш собствения си стил на обличане?
- Всъщност Стояна Велева е стилистът, който се грижи за облеклото ми, тя направи и стайлипга на целия клип. С нея консултирам доста от изявите си. Въпреки това едно е сигурно и не подлежи на промяна в моя стил - панталонът винаги ще присъства и той е дънки. Символ на свободния дух.

- Кои музиканти са те вдъхновявали и имаш за свои кумири?
- Повечето са рокаджии, основно Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, блус и рокендрол. По-късно се влюбих във Ван Хален, а после и по-меки неща като Мистър Биг, слушах и много Йес, изобщо харесвала съм музиката извън MTV.

- Защо в предаването на Светльо Митков „Точно така” по Про.БГ изпя точно "Мерцедес Бенц" на Джанис?
- Това е една от любимите ми песни, която ме научи на много неща. "Мерцедес Бенц" е много неангажираща, мога да я пея по всяко време. В „Спомен за таланта" попаднах точно когато режисьорката ме чу да пея "Мерцедес Бенц" в "Библиотеката", която все още беше рок клуб. Предложи ми ролята на Дженис, аз приех и след това настана големият ужас. Спектакълът включваше концерт и трябваше да изпея 7-8 нейни песни, а дотогава никога не бях пяла други парчета на Дженис Джоплин. След като се справих с това, се почувствах пораснала като певица. Нейният глас е изключително специфичен, трябваше да науча много нови неща не само като бленда, а и като музициране, като мелодия, различни емоции, изобщо да вляза много надълбоко в блуса. Трябваше да се потопя в цялата музикална атмосфера около Джанис, слушах много Джими Хендрикс... Изслушах хиляди пъти албумите й, и даже я сънувах няколко пъти.

- Остана ли истински рокендрол?
- Остана, разбира се. Прави се от истинските рокаджии, които се раждат такива. В световен мащаб рокендролът се завръща с пълна сила, хората започват да се бунтуват срещу дижейставането, плейбеците, електронната музика, която много напряга, натоварва и стресира. Убедена съм, че много скоро рокендролът ще се върне много яко.

- Сега преподаваш ли поп и джаз пеене в музикалната гимназия?
- Първо, уча децата на основни неща като дишане, как да използват гласни струни и диафрагма. Второто нещо, на което ги уча след това, е също много основно. Уча ги никога и никого да не имитират. Да се влияят от различни изпълнители и стилове, но да намерят своя собствен стил.

- Кое е най-голямото ти музикално постижение?
- Не мога да определя нещо конкретно по този начин. Най-голямото ми музикално постижение е, че не направих компромис и останах вярна на себе си, и от самото начало досега пея само и единствено нещата, които ми харесват.

Интервю на Лиляна Караджова за „Новинар”