Рекордът на Емил Димитров е недостижим - 80 000 почитатели в еуфория на стадион "Москва"

Други песни на Емил ДимитровЕмил Димитров, който като всяко лошо момче можеше да пее и да бохемства където си иска, но избра България, днес трябваше да навърши 70. "Яд ме е, че сънародниците на всички континенти се просълзяват, когато изпълнявам "Моя страна". Те говорят и пеят за родината, плачейки. А управниците ни не милеят за нея. Нямат нито акъл, нито морал, за да подкрепят културата", казваше Емил, който си отиде преди 5 години. Той беше абсолютен идол, който нямаше нищо общо със стандартите и (анти)духовността в държавата. Защото се изживяваше като автентичен герой на Шекспир - за него целият свят беше сцена и приемаше всички хора като артисти. Всеки ден Емил беше главен герой на своя моноспектакъл, който винаги имаше милионна публика.
Който иска отново да го чуе и да си припомни невероятния сюжет, организиран от Съдбата за него, може да потърси DVD-то с филма на Стилиян Иванов "Емил Димитров - любов, слава, самота". Цената е символична - 5 лв. Всъщност в тези 96 минути са някои от последните мигове от живота на легендарния артист. Стилиян го снима дълго време, защото музикантът вече говори трудно след инсулта от 1999-а. Когато режисьорът предлага на БНТ да стане продуцент, мастити началнички от "Сан Стефано" подхвърлят: "Абе, кой ще гледа две серии за Емил Димитров?". Въпреки всичко Стилиян го прави. Така корифеят разказва пред камерите за безумията в битието си. Почти всеки негов хит провокира революция. "Моя страна" е обявена за химн на невъзвращенците, "Дилмано, Дилберо" опорочава фолклора, а едно от танцувалните парчета е окачествено като туист с цел прикрита западна пропаганда. В "Сбогом, Мария" пък се говори как лирическият герой ще се върне след 700 дни от казармата. Голям проблем има и с "Ако си дал", баладата по прекрасните стихове на Иля Велчев. По това време из София се носят какви ли не версии за конфликта между Борис Велчев, бащата на поета кинаджия, и Тодор Живков.
В DVD-то са и трите и единствени "официални" клипа на Емил, снимани отново от Стилиян Иванов. Когато правят кастинг, търсейки кой да се превъплъти в младия певец, самият Емил избира модела Диан Христов. "Най-много прилича на мен от онези години", споделяше тогава звездата. В "Писмо до мама" пък се появява актрисата от старозагорския театър Дора Маркова. Емил не успява да види третия - "Ако си дал". И тъй като него вече го няма, гласът му звучи в празния Народен театър. Роялът стои самотно на сцената. Сега тиражът на DVD-то от 3000 тираж ще зарадва най-бързите. Половината от копията ще бъдат дарени на училища и читалища. Идеята е на плевенския депутат от ГЕРБ Ивелин Николов. Той плаща и продуцентските права на БНТ.

Емил е толкова изключителен, че Тодор Живков му дава паспорт за целия свят. Генсекът му казва: "Замини за някъде, ти не си само за тук." Емил обаче тогава коментира: "Абе, май му бях неудобен." Емил излиза за първи път на сцена, когато е на 7 - като осмото джудже на Снежанка. Родителите му, факирът Мити и хиромантката Мадам Сузи, го насърчават. Но му обясняват, че колкото и да го аплодира публиката, никога не бива да се взема прекалено на сериозно. Първият концерт, в който Емил участва, е на 17 ноември 1960 г. Арената е БИАД, водещ е Коста Цонев. Другите в шоуто са Мария Косева, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов. Месец по-късно в кино "Петър Берон" младокът разтяга акордеона за авторското си парче "Арлекино". През лятото на 1962-ра страхотният хит на плевенчанина печели първата международна награда за България - на фестивала в полския град Сопот. През 1965 г. първата дългосвиреща плоча на Емил предизвиква истински бум в София. Три години по-късно той постига уникален триумф, все още недостижим за колегите му - 80 000 меломани изпадат в еуфория, докато пее на стадион "Динамо" в Москва. 70-та е годината на "Моя страна, моя България". През 1972-ра Емил, Богдана Карадочева, оркестър "Балкантон" и сестри Кушлеви обират овации по време на 30 концерта в "европейския" парижки театър. Вече го наричат "Франк Синатра на Изтока". А Богдана, пусната от Държавна сигурност на Запад благодарение на Емил, се прочува като "българската Едит Пиаф". Настъпва епохата на големите договори, мечта за така наречените актуални знаменитости на развлекателния бизнес. Христо Куртев, неговият импресарио и гуру във Франция, удря в земята конкуренцията. И Емил подписва с Barclay и Pathe Marconi - две от най-престижните компании на Стария континент. А фенките му продължават да пълнят гримьорната след всяко шоу във френската столица. Сагата "Произведено в Париж" всъщност е уникална. "През 1968 г. се запознахме по най-баналния начин. Рязък глас каза по телефона: "Тук е Васил Андреев, мениджърът на Емил Димитров. Елате в българското посолство." Аз обаче бях политически емигрант. И предложих да прекосят моста "Алма" и да се срещнем в отсрещното кафене "Роял". И те дойдоха - хубави, изискани, впечатляващи. Почувствах се горд, че има такива българи. Веднага обсъдихме възможност да гостуват в предаване на френската телевизия, където работех тогава. Зрителите бяха много изненадани от Емил, тъй като те очакваха да видят едва ли не партиен секретар или послушник. И когато водещите го питаха какви коли обича, той отговаряше "американските". А на въпроса с какво се занимава вкъщи, обясняваше: "Освен че пиша музика и свиря на пиано, чистя с прахосмукачка и се грижа за домакинството." Публиката във Франция завинаги беше негова", връща Куртев спомените. Той и Стефан Табаков създават издателството "Орфеус" специално заради Емил - за да може той да получава хонорари за авторски права. (Неслучайно поп асът си живееше като истински аристократ.) В "Орфеус" написват с ноти хитовете му и ги депозират в САСЕМ - Съюзът на френските композитори. Александър Давид Уинтер, Патриция Карли и Николета, три от най-големите френски звезди в края на 60-те години, веднага записват по негов шлагер. С първите хонорари Емил си купува първата си американска кола - "Шевролет" с подвижен покрив. В България предизвиква фурор и завист. Но във Франция е герой. А когато там разбират, че е продал 50 милиона плочи в Съветския съюз, направо онемяват.

Талантите на Емил не познаваха граници. Дечко Узунов го хвали за картините му, а Ставри Калинов се прехласваше по графиките му. Неслучайно след като завършва училище, синът на факира Мити кандидатства в Художествената академия, в Консерваторията, където го късат, защото пеел фалшиво, и във ВИТИЗ, където той с кеф се записва. След две години обаче волната му душа отрича дидактиката и постоянния график на лекциите и упражненията. Грета Ганчева и до днес твърди, че е щял да стане страхотен актьор.

През 1999-та Емил получи инсулт. По това време пенсията му беше от 38 лв. После Министерският съвет му отпусна 186 лв., а преди да се пресели в рая, геният на евъргрийните се подписваше на 626. През 2001-ва стартиращото БГ радио завъртя 1850 пъти "Моя страна, моя България". На последния концерт в негова чест в зала - 1 на НДК през 2002-ра 5000 човека се просълзиха, когато Емил се появи на инвалидна количка, защото не можеше да ходи и да говори свободно. Алла Пугачова тогава директно му се обясни в любов. "Ти си съдбоносна личност в моя живот. Ти не си просто звезда, ти си легенда. Обичам те", каза примата на руската поп музика. Последният им разговор беше през октомври на 2004-та. Алла пя в София и се разпореди да качат количката на Емил на сцената, а после падна на колене пред него. За 40 години под прожекторите Емил издава 30 албума, продава 65 милиона копия от тях, създава 350 песни, изнася над 7000 концерта на три континента. Шапка му свалят Ал Бано, Джани Моранди, Йосиф Кобзон, Шарл Азнавур, Демис Русос, Енрико Масиас, Тони Кристи, Давид Александър.

През 1967 г. Емил се жени за Грета Ганчева. Двамата измислят текста на прочутата "Балалайка". (Малко преди да си отиде, първата съпруга му посвети страхотна песен.) Бракът продължава само 4 месеца. Никой от двамата не може да понесе чудовищната му популярност. Следващата година певецът казва "Да" на Мариета Гьошева, една от най-красивите жени в София. Кумове им са Генко Генов и Йорданка Христова. Раздялата им се точи с години. (Малко преди да си отиде, втората съпруга втори път подписа в гражданското с него.) Докато е във Франция, Емил се запознава с великата Далида. Един от неговите продуценти ги представя на Орландо, брат на невероятната дама и автор на световния й шлагер "Хубавата Джиджи". Той ги кани да отседнат, разбира се, под наем, в къщата на певицата точно под Монмартър. По това време тя е на турне. И когато журналистите го питат "А къде живеете в Париж?", Емил отговаря "При Далида". На другия ден вестниците гръмват на първите страници: "Новият любовник на Далида от България се нанесе при нея." След церемонията, на която френската телевизия награждава Емил Димитров с диплома за принос в развитието на културните отношения между двете страни, известна аристократка се хвърля на врата му. Това се случва на официалната вечеря след събитието. Принцеса Вера дьо Рашевски така се прехласва по българина, че не се отделя от него. През цялото време дамата демонстрира готовността си за близост и за брак. "Имаше голям успех сред жените. Той отлично знаеше как да общува с тях. Непрекъснато му предлагаха женитба. Не само французойките, но и българките мечтаеха да се омъжат за него. Особено влюбена беше Галя Димова", разказва Христо Куртев. През годините Емил, които пее на много сцени из Франция, се сближава с дъщерята на Бруно Кокатрикс, шефа на "Олимпия". С Жозефина Бейкър се запознават на "Златния Орфей", брилянтно ръководен от Генко Генов. Изумителната дама му казва: "Магнетичен си като Исус."

Албена Атанасова за „Стандарт”