Развигор Попов: На акъл съм някъде в пубертета

Развигор Попов- Наскоро навършихте 70 г., а това е една доста сериозна възраст. Чувствате ли се по-мъдър?
- Чувствам се много по-млад, отколкото съм в действителност. Скоро четох някаква статистика, че в България средната продължителност на живот при мъжете е точно 70 г. Излиза, че аз вече съм си изживял онова, което ми се полага, и отсега нататък карам извънреден – бонус живот, подарен ми от Господ. Явно той си знае добре работата и отсега нататък се оставям в неговите ръце.  На друго място пък четох, че през декември 2012 г. според календара на маите щял да свърши светът, така че трябва да се бърза, преди онези луди професори в Швейцария да са предизвикали отново изкуствен космически взрив, с който да имитират зараждането на вселената. Виждате ли, личи си колко мъдър се чувствам на тази възраст! Иначе на акъл съм някъде в пубертета, но най-важното е, че не се вземам на сериозно, което е и моят основен принцип в живота.

- Каква е тайната на дългогодишния ви брак с Мими Иванова? Има ли според вас рецепта за семейно щастие?
- Жената трябва да гълчи, а мъжът – да си мълчи. Според баба ми това е рецептата за семейно щастие. Аз ще допълня, че когато жената гълчи, мъжът трябва да застане така срещу течението, че това, което влезе през едното му ухо – веднага да излезе през другото. И докато си мълчи, мъжът незабелязано да си свърши всичко, което си е намислил, както той си знае, без да обръща внимание на гълчавата наоколо. Усмивка, шега, блага дума обезоръжават онзи, който гълчи. Задължителни са и здравословните раздели по за някой и друг месец от време на време. Те карат партньорите да си домилеят.

- Кой е шефът вкъщи - вие или съпругата ви?
-Тя си мисли, че е шефът, но всъщност аз командвам парада. По навик от годините, в които се водех художествен ръководител на концертната ни група “Старт” и всички се обръщаха към мен с думата “шефе”, Мими често и днес ме нарича така. Оставям я да вярва, че тя дърпа конците, а през това време задкулисно управлявам семейния кораб през дълбоките житейски води, които често крият коварни плитчини и изненади.

- Известен сте като много добър кулинар. В тази връзка имате ли любима рецепта и коя е тя?
- Рецепти много и все любими. Ето например една от тях. Казва се “Чомлек-кебап” от името на глинения покрит съд чомлек. Шарено свинско, нарязано като за кебап, праз, кромид, чесън, арпаджик и всякакви видове лук, в голямо количество, чер пипер и бахар – цели зърна, дафинов лист и сол. Никаква вода и никаква допълнителна мазнина. Луковете се нарязват и смесват в съда с месото. Отгоре капакът се замазва с тесто и така покритият съд се заравя за щяла нощ в още горещата пепел на огнището. На другия ден се сервира гарнирано с варен картоф или с картофено пюре. Това е най-лесната и бърза селска рецепта, но наистина извънредно вкусна.

- Вече сте пенсионер, каква пенсия получавате и имахте ли проблеми с пенсионирането?
- Срам ме е да си призная, но само на вас под секрет ще кажа шепнешком, че преди пет години ме пенсионираха със 70 лева пенсия. Моля ви, не разказвайте наляво и надясно колко ми е пенсията… Всъщност защо пък не? Нали повечето от хората на моята възраст в България са на моето дередже? До неотдавна Гошо Минчев, с когото бяхме приятели, получаваше същата пенсия. В момента с толкова е и Борис Гуджунов.

- Какво мислите за проблема с „изпарилия” се трудов стаж на артистите на Концертна дирекция, как според вас може да се разреши проблемът?
- Много лесно. Ако заведем с колективна искова молба дело в съда, лесно ще докажем стажа си, понеже през цялото това време сме били публични лица и всички българи са ни аплодирали по време на непрекъснатите концертни турнета. Абсурдно е да се смята, че хем сме били на сцената, хем по същото това време през тези години не сме работили нищо и не сме си плащали вноски за пенсия. За съда ни е нужен единствено документ от работодателя, че архивите са унищожени. Да, но тук се появява друг абсурд. Работодателят – Министерството на културата, отказва да ни издаде такъв документ, понеже част от архивите са се позапазили в окаяно състояние. При това положение съдът няма да приеме молбите ни, дело няма да има и всички ние ще пием по една студена вода.

- Концертът, който ви предстои на 26 октомври, се казва „Съдба”. Каква е вашата?
- На пазара съвсем скоро ще е моята книга изповед, в която съм описал каква е моята съдба. Това не са мемоари, нито автобиография. Просто събрах всички смешни, абсурдни, щури, весели и някои тъжни случки от сцената, зад кулисите и в живота. Книгата ми има и втора част, която нарекох “Съдба”. А цялата книга озаглавих “Ау-у-у, от глад умирам!”, както пее Кумчо Вълчо и в допълнение написах както е модерно напоследък да се пише - “mi 4e kvo ot tv@?”.

- Какво да очакваме да се случи на концерта, който подготвяте съвсем скоро в зала 1 на НДК?
- На Димитровден, 26 октомври, преди 33 години с Мими сключихме брак. На същия ден през тази 2010 г. от 19,00 часа в зала № 1 на НДК ще съберем някои от приятелите си сред колегите от бранша, които ще пеят нови версии на нашите песни. Естествено, че и ние с Мими ще си пеем някои по-нови, пък и дори стари песни. Новината е, че група “Старт” отново се събира. Барабанистът ни Васко Кръпката ще покаже, че не е забравил как се държат палките, Данчето Христова, Тони Димитрова с Боре Гуджунов, Кичка Бодурова, "Ритон", Роси Кирилова с Ваня Костова, също ще се качат на сцената, за да ни подкрепят. Певицата Деси Слава, с която сме роднини, синът ми Пепи с новата си група “Екс-Атлас”, Драго Чая, Алекс, Искра Радева, малкият Крис, Венци Мартинов също ще са сред звездите, които ще можете да видите на този концерт. Ще има и още много изненади. Повечето наши песни ще бъдат изпълнени за пръв път в тези съвсем нови версии.

- Лесно ли се прави в разгара на кризата такова голямо събитие?
- Не ви препоръчвам точно сега да правите подобно събитие. Спонсорите нямат пари. Казват, че кризата ги е довела едва ли не до просешка тояга. Все пак се намират и някои благородни приятели, които макар и с най-скромните си възможности искрено и от сърце ни помагат. Дълбок поклон и благодарност ще отправим, когато трябва и където трябва. И все пак повечето разноски поемаме сами, а колегите ни участват съвсем безвъзмездно. Те получават от нас по една песен – подарък.

- Какво бихте посъветвали по-младите си колеги, които тепърва пробиват на музикалния пазар у нас, от какво имат най-голяма нужда, за да успеят?
- Последните няколко години с Мими журираме най-различни конкурси и фестивали за млади таланти. Убедени сме, че в България истински бъдещи звезди има извънредно много. Изумителни таланти. Просто съвършени. И какво от това, след като пазарът у нас е свит до минимум и бъдещето не предлага сцени и възможности за изява? Няколко записа, дори албума, клипове и до там. После нищо. Знам, че не го заслужават, но ги съветвам да вземат хляба в ръцете си със някоя прагматична професия. Музиката и пеенето нека им бъдат хоби! А когато късметът ги споходи, може случайно да достигнат онези върхове, от които ние постепенно слизаме.

Интервю на Цвета Герчева за вестник „Новинар”