Развигор Попов: Можех да умра от тромб в крака

Мими Иванова и Развигор Попов- Как сте със здравето?
- Направил съм си пълни изследвания. Прегледаха ме на компютър с лъч, който скенира мозъка. Отидох на преглед, защото имам повод. От няколко години, пролет и есен, имам болки и дискомфорт в областта на стомаха. Болките продължават около месец, после отминават. Усетих се, че трябва сам да направя нещо. Минах на диета от картофено пюре и други леки храни. Лекарите казаха, че най-вероятно имам язва, която се обостря в преходните сезони. Но състоянието ми стана доста остро. Отидох на скенеровото изследване. Диагнозата беше точна. Действително имам язва. С течение на времето тя или ще се обостри, или ще мине, ако спазвам диета и ако не пуша.

- От колко години пушите?
- Над 40. Но през последните 17 години се зарекох да не пуша вкъщи, когато жена ми и дъщеря ми са около мен. Но когато пея в бара, си позволявам малко повече.

- Чувствате ли нещо смущаващо, свързано с цигарите?
- Да. Когато препуша, винаги започва първата криза на язвата. Цигареният дим е катализаторът, който ускорява развитието за болестния процес. А когато не ми се пуши, това е точна диагноза, че съм хванал грип или нещо друго.

- Пиете ли лекарства за язвата?
- Предписаха ми, даже си го купих, но не съм го пил. Диетата ме оправя. Не ям зеле, боб, грах, пресни зеленчуци и други. Подсъзнателно организмът ми подсказва от какво имам нужда - от пюре и от леки супи.

- Имате ли други болежки?
- Обездвижването е най-лошото. Работя много вкъщи, на компютър. Столът ми е неудобен, не предразполага към комфорт. Взирането в екрана също ми пречи. Всичко това влияе зле на здравето, но няма как. Пенсионирах се. Това, което ми плащат, е пълна мизерия.

- Наистина ли?
- Да. Не съм само аз. И Георги Минчев, Бог да го прости, беше така, и Борис Гуджунов получава същото.

- Страдате ли от грип?
- В последните години у нас всички щамове на грипния вирус са тип А. Горещо препоръчвам на всички да приемат ремантадин - той действа срущу тип А. Дори съседите са ми благодарни за съвета. Препаратът е сравнително евтин, но е безкрайно ефикасен при грипни състояния. Като се разкихам и разкашлям, като ме втресе, след половин час имам всички симптоми на грип - отпадналост, болки в цялото тяло и т.н. Тогава взимам две таблетки ремантадин, след 6 часа - още един. На другата сутрин ми няма нищо.

- Имали ли сте здравословен проблем на сцената?
- Много пъти съм имал такива проблеми. Когато свиря по-разпалено на пианото, понякога кожичките около ноктите се нараняват и кървят. Болезнено е. Но ако човек обича това, което върши, не го забелязва. Забелязват го другите. Казват ми, че пианото е в кръв и аз чак тогава усещам проблема. Всяко неразположение - стомашно, грип и т.н. влияе върху човек, когато е на работа. Ако е добър професионалист, ще превъзмогне лесно личните си страдания и ще се справи. Имало е много случаи на здравословни проблеми, които мои колеги са имали на сцената. С Георги Минчев, само двмата, бяхме на блус фестивал в Бургас. Той беше много развълнуван. Излезе на сцената, изпя първата песен и колабира. Извикаха линейка, прибрахме го. Оказа се, че е вдигнал високо кръвно. Лежа една нощ в интензивното отделение на болницата в Бургас. На другия ден го закарах с колата си до София. Докторите казаха, че не трябва да се вълнува. Но той беше много емоционален човек и когато някоя кола ни изпреварваше неправилно, започваше да ругае, без да псува. Тогава спирах колата и му казвах: “Гошо, успокой се. Предупредиха те, че не трябва да се вълнуваш”.

- На вас случвало ли ви се е нещо по-сериозно?
- Да. Като загасят осветлението и трябва да направим шоу, да си разменим местата, препъвайки се в кабела, аз съм падал и съм се удрял много лошо.

- Къде стана това?
- В Русия. Боян Иванов имаше подобен случай. Увлечен в пеенето, се срути в оркестрината. Но микрофонът беше в ръката му и той отдолу продължи да си пее. А се беше ударил доста зле!

- Имали ли сте друг инцидент?
- Да. Цяла нощ работих на компютъра един аранжимент. Седях на неудобно метално столче с остри ръбове. То ми е притиснало кръвоносните съдове на бедрото отдолу. Но аз не съм усетил. Завърших аранжимента и легнах да спя. На другата сутрин се опитах да се изправя, но ме прониза жестока болка в мускула под коляното. Паднах. Не можех да се движа. Но на един крак някак си стигнах до колата си. Отидох в районния ДКЦ, но беше неделя. Оттам ме препратиха в бившия ИСУЛ. Подкарах колата леко. В ИСУЛ ми казаха, че имам тромб. Казаха ми, че трябва да легна на носилка, да ми вдигнат крака нависоко, да лежа две седмици, да пия лекарства, да ме сложат на системи за разреждане на кръвта. Ако този тромб се откъсне, може да отиде в сърцето или в мозъка. Така можех да си замина. На другия ден трябваше да бъда в Пловдив. На площада ми предстоеше концерт пред 2 хиляди деца. Обясних, че трябва да замина. Лекарят ме разбра и каза, че нас, музикантите, Господ ни пази. Сложи ми много стегнат ластичен бинт и ластичен чорап, даде ми хапчета за разреждане на кръвта. Заминах за Пловдив. Благодарение на ластичните превръзки, болката намаля. Никой не забеляза в какво състояние съм. Но след това близо година ходих на процедури.

- Тромбът разнесе ли се?
- Не, остана си там. Срасна се. Съседните кръвоносни съдове поеха функциите си, а тромбът закърня. Имам го и досега, но не го усещам.

- Когато тръгнахте за Пловдив, вие сте били наясно какво може да се случи. Съзнавахте ли какъв огромен риск поемате?!?
- Имах близък, оперираха го от херния. Вследствие на тромб получи емболия и умря. Но тогава аз не осъзнавах риска. След време се размислих и си дадох сметка какво съм направил. Запалих една свещичка, че Господ ме е пазил и ми се размина.

- Високи ли са цените на лекарствата в България?
- Според мен са по-ниски, отколкото в чужбина. Но системата ни е такава, че ги прави високи. Доходите на българина са ниски. Бил съм здравноосигурен в Австрия и в Германия. По това време там управляваха социалдемократите. Тогава само давах рецептата и една марка на аптекаря, а той напълваше една торба с лекарства. Здравните каси поемаха сумите, а хората не плащаха нищо, освен ако не си купуваха козметични средства. Това е истината. Така трябва да бъде и у нас. В момента плащаме скъпо и прескъпо за всяко лекарство.

- Влизали ли сте в българска болница?
- Сам отидох да ме оперират от апендицит.

- Какво мислите за нашите болници?
- Влизал съм в много от тях. Най-често ходех с Георги Минчев - всяка година го оперираха. Разбира се, той беше донякъде галеник, ВИП-пациент. Осигуряваха му самостоятелна стая. Аз му носех телевизор, транзистор, магнетофон и го посещавах всеки ден. Стаята му беше прилична, но навън имаше трупове на умрели кучета и котки, които никой не прибираше, и колкото щете боклуци. Това не е много радостно. Рядкост е да се види болница с добре измити стъкла. По стълбищата има прах, кал, боклук. Според мен държавните болници у нас са в плачевно състояние.

- На кои лекари сте благодарен?
- На хирурзите от “Пирогов”, на доц. Димитрина Белоконска, на проф. Александър Попов, кардиолог и ендокринолог - на него дължа най-много благодарност. При сериозни проблеми винаги съм се вслушвал в съветите му. Той диагностицира моя син, който се оплакваше от сърдечни проблеми. Ходи при какви ли не доктори, защото нощем имаше екстрасистоли. Кардиолозите твърдяха, че няма нищо съществено. Но проблемът се оказа от ендокринологично естество. Проф. Попов го опипа, изследва го и веднага откри, че става дума за болна щитовидна жлеза. Учуди се как кардиолозите не са се досетили, че щитовидната жлеза командва пулса. Причината за болестта на сина ми бе в един горещ възел. Веднага го подготвих за операция - това е опасно състояние,
което може да доведе до рак. Но синът ми се уплаши и не се оперира. Отиде при една екстрасенска и билкарка. Тя диагностицира с енергия и предписва билки. Много трудно селекционирахме цели торби с билки. Но благодарение на тях синът ми се оправи и сърцето му се успокои.

- Според вас каква бе причината за заболяването му?
- Чернобилската авария.

- Според вас музиката може ли да лекува?
- Убеден съм в това от собствен опит. Съществува т.нар. автотерапия. Когато един човек умее да свири на даден инструмент, претоварен е от отрицателни емоции и е преуморен, достатъчно е да седне пред инструмента и да започне да свири каквото му дойде. Ще усети след броени минути, че всичко отминава и че енергийният и душевният баланс се възстановяват. Настъпва успокоение. Човек казва: “Майната му!” и забравя всички лоши неща.

- Лекарите разбират ли от музика?
- Повечето, които познавам, са страхотни фенове. Странното е, че имат много богата музикална култура и харесват стойностната музика. Доста са лекарите, които свирят добре на различни инструменти.

- Вашето изкуство лекува ли?
- Мисля, че да. Ако от сцената успея да предизвикам магията и да създам положителни емоции у публиката, предполагам че в организмите на хората протичат някакви оздравителни процеси. Сигурен съм се, че се отделят хормони, предизвикващи щастие и удовлетворение. Мисля, че това сближава професията на музиканта и на лекаря.

- Какво правите в стресови ситуации?
- Затварям се в себе си и се изолирам. По този начин се спасявам от стреса.

- Спортувате ли?
- За моята професия единственият подходящ спорт е плуването. Лятно време плувам в морето.

- Българинът здрав човек ли е?
- Щом като успява да оцелее в днешно време, значи е устойчив и здрав по принцип. Българинът е мелез от различни раси, а когато няколко раси се съчетаят, поколението става по-здраво. За съжаление Чернобил, който ни удари много яко, войната в Югославия, която ни донесе обогатен уран, и язвата, наречена “Кремиковци” ни отровиха напълно. Просто нямаме представа на какво сме подложени. Щом оцеляваме, значи сме здрави. Но това няма да продължи вечно.

- От какво ви боли най-много?
- От действителността, която ни заобикаля. Побеснявам от интриги. Не вярвам, че Европа ще ни оправи. По-скоро ние ще я научим на нашите мурафети. А това вече става.

Интервю на Здравка Иванова за BLITZ