Развигор Попов: Мими Иванова е шеф на семейството ни

Мими Иванова и Развигор Попов- Защо казвате, че сте като братята Кирил и Методий?
Мими: Защото навсякъде се мъкнем заедно. Това го измисли Вили Казасян, Бог да го прости, първо за Катя и Здравко от "Ритон", после лафът тръгна за нас и други певчески двойки.
Развигор: Въпросът е кой е Кирил и кой - Методий? Но понеже Мими е малко шеф на семейството, няма значение.

- Какъв е този "пакет от мероприятия", с който ще отпразнувате юбилея на Развигор?
М: Мислехме да направим концерта на рождената му дата - 28 май. Този сезон обаче нещо ми става, сякаш 10 години ми падат от гърба и не ме свърта. Затова го оставихме за есента. Това ще ни е за последно, оттук нататък едва ли ще се юрнем да правим такива грандиозни концерти в зала 1. Много е трудно, нужни са страхотни нерви, голям ад, минаваш през невероятни унижения.
Р: И ще задуха вятър развигор. Празнуваме също 20 години на нашата първа частна детска музикална школа по синтезатор. Подготвил съм и една весела автобиография, в която съм се постарал да събера забавни случки на сцената, зад кулисите, в кухнята на студиата. Главният редактор се казва Мими Иванова. За съжаление повечето случки не могат да се публикуват, защото са нецензурни. Аз ги пиша, а Мими драска.

- Издайте накоя от тях.
М: Отиваме на турне в бившия Съветски съюз и сме трима солисти със "Стакато", чийто ръководител е Развигор. Солистите са Петър Чернев, аз и най-големият зевзек в бранша - Боян Иванов. Всички много го обичат, но няма човек, който да не е пострадал от неговите майтапи. Както пея една прочувствена балада, гледам в тунела зад оркестрината нещо, което публиката не вижда. От мрака излиза гипсовият бюст на Ленин с крачета отдолу - този бюст е върху човек, който си го е нахлузил на главата, но надолу е гол. Виждам Ленин се приближава гол, застава с лице към мен, обръща се на едната страна, на другата, и накрая - с дупето. Аз хлъцнах, а той си заминава. Друг път бих запазила самообладание, но на сцената ме обзема особена възбуда и прихна ли да се смея, не мога да се спра. Започнах да мисля за тъжни работи, погребения, макар че трябва да следя и за текста. Таман се устисках и - хоп! - от другата страна се появи Сталин, отново гол, завъртя се от всички посоки и отмина. Усетих как ми текат сълзи, но се овладях и тъкмо си викам, че ми се е разминало, и в тоя момент се появи Маркс. Изреди се почти цялото Политбюро. Избухнах да се смея и никой не разбираше защо. Оказа се, че зад тая работа стои Боян. Изпял си песните и като се чудел какво да измисли, се заровил в складовете.

- Казват, че Съветският съюз е лобно място за браковете на Мими. Там се запознава с предишния си мъж, басистът на НоТоЦо Юрек Рибински, а после пак там пламва искрата между двама ви?
P: Познавах я много преди това. Спомням си, че репетирахме в читалище "Валентин Андреев", Мими дойде и се представи, че е разпределена да пее при нас. Но аз бях женен с дете, приемах я само като колежка.
М: Година преди това магът Астор ме беше завел при него да ме представи. Мислех, че съм го впечатлила, но Развигор ме беше забравил и аз му го върнах - ожених се за него завинаги. В началото никак не го харесвах години по-късно на едно турне в Съветския съюз се събудих за него. Тогава бях омъжена за Юрек. С него официално връзката ни продължи по-малко от година, а консумираният брак е 6 месеца. Разделиха ни ангажиментите и далечните разстояния. Развигор беше страхотен музикант, беше работил със звезди като Емил Димитров и Лиана Антонова. Докато чакахме да подредят сцената, той сядаше пред пианото и свиреше по онзи въздействащ начин, който те кара да настръхнеш до петите. Правеше го не само за себе си, а и като послание към другите. Не подозираше, че го слушам с учестено дишане зад кулисите.

- Как не ви линчуваха заради тази извънбрачната любов?
P: През 1974 г. Мими вече бе солистка на моя състав „Стакато" и бяхме неразделни. Така се бяхме влюбили, че сякаш трус ни люлееше, но не искахме да огорчаваме близките си. И двамата имахме по един неприключил брак и все се колебаехме да направим решителната крачка. Наша близка приятелка беше Зорница Попова - композиторка, която съчиняваше много хубави песни. Един ден се бяхме събрали при нея на гости и тя ме измъкна от терзанията с думите: „Защо е нужно да страдат толкова много хора? Така или иначе, всички знаят за вас, сложете ред в нещата". Тя ни ожени.
М: Сватбата беше в Русе, на турне. С пристигането Развигор видя, че на отсрещния тротоар е гражданското и каза, че още утре идваме, подписваме се и правим бракосъчетанието тихичко, без шумотевица. Само че не познахме, ритуалното лице ни беше издало и пред залата ни оградиха тълпи. Дадохме тържествен обяд, а после имахме още два концерта и навсякъде ни чакаха с дамаджани и павурчета. Първата ни брачна нощ беше в автобуса на път за Бургас. После пуснаха слух, че музикантите ни направили завеска на задната седалка, за да се усамотим. Това не е вярно. Пътувахме си като редови.

- Развигор, в крайна сметка от Мими ли ви побеля косата?
Р: Преди да я срещна, побеля. По наследство ми е. Баща ми беше втори диригент на хора на "Александър Невски". От невръстно дете ходех там и се шашардисвах от звука на хора. Баща ми ме е качвал на върха на камбанарията да бия камбаната.
М: Много го обичах баща му. Ние срещнахме голяма съпротива от част от неговия род. Но се оказа, че сме били прави. Той беше човекът, който застана зад нас. И свекърва ми беше много сладка. Ядосвам се нещо на Развигор и й се оплаквам, а тя вика: "Защо не му изневериш?". Имах комплекса, че идвам от малкия град. Имах много труден живот, без софийско жителство не можех да мисля за работа и реализация. Вечно някой ми казваше, че трябва да се върна в провинцията, защито нямам право да остана тук. А аз какво да правя в Хисар с една професия, която ме храни цял живот.

- В крайна сметка Развигор ще покани ли на концерта другите мъже на Мими?
P: C Астор останахме приятели. И на неговия юбилей двамата с Мими направиха дует. Лавсторито между тях е повод за много майтапи.

- Носите ли на майтап?
М: Как да не нося, имам самоирония. На един концерт в малък град с участието на изгряващи звезди изпях "Петнадесет лалета" на бис. След това в гримьорната ми нахлуха за автографи деца и тийнейджъри, а сред тях и един по-солиден господин, явно беше смутен, но стискаше в ръце букет от петнадесет лалета. Когато му обърнах внимание, той се просълзи от вълнение, целуна ми ръката и каза: "Вашият хит ми донесе толкова щастие. Свърза ме със съпругата ми. Имаме и деца. Благодаря ви!". В желанието си да ми направи комплимент, изтърси: "Абе, тия, младите, хубаво пеят, ама старото си е старо!". А-у-у! Той - рухнал старец, а ми вика, че ме познава от детските си години.

- Какво се случва, когато единият от двамата го няма?
М: В началото мислех, че ще се гръмна. По време на демокрацията му се налагаше много често да пътува зад граница и да спасява семейството финансово. Казах си, че ще се разведем. Нямаше го по три-четири месеца. "А аз и досега не мога да се оправя сама. Не знам колко струва нещо в магазина, мога да си заредя колата с бензин, но ако нещо се развали, не знам къде да отида. Не знам къде се купуват билети за градски транспорт, къде спира автобусът. Увиснах в безтегловност и разбрах, че съм останала половин човек. Оказа се, че за един дългогодишен брак раздялата е много здравословна. Научих се да се включвам на вълна с Развигор и без Развигор. И толкова го обичам когато се върне.
P: Само първия ден. На мен ми е хоби да свиря по клубове. Къде ли не сме обикаляли, и тук като си дойда също. Защото както пееше Гошо Минчев: "Пак на сцена, пак си правим кеф, хем и бирата осигурена, хем изкарваме по някой лев". Последните години работихме много с Гошо с нашата група "Полезни изкопаеми". Като останахме без Гошо, с нашия бивш фронтмен Николай Калчев ходим по пиано барове.
М: От доста време Развигор си пише сам текстовете за песните. Казва, че ги прави според човека по мярка. Аз имам много "дрехи" от него. Обича да подарява. Кичка Бодурова например, която живее в Щатите, ми звъни посред нощ и плаче: "Леле, колко ми е мъчно за България". И тогава той й написа една от най-хубавите си песни "Пак съм у дома". Пя я на концерта на "Златният Орфей", когато му връчиха наградата за цялостно творчество. Дъщеря ни Ина пък, като завърши немска гимназия, замина да следва в Германия и останахме само с едно куче, той й подари една песен "Българийо, децата ни върни".

- Демоде ли е днес любовта?
P: Радой Ралин казва: "Няма вече бурни страсти, сексът стана като здрасти". Човек трябва да се учи на любов от домашните си любимци. Любовта не е да искаш да притежаваш другия изцяло.
М: Затова сме заедно толкова дълго. Но само който не я е изпитал, не знае колко е хубаво.

Интервю на Людмила Първанова за вестник „Галерия”