Полтъргайст написал хит на Роси Кирилова

Росица КириловаЕстрадната певица Росица Кирилова възражда в нова версия своя хит „Стар, добър приятелю”, който всъщност е написан от полтъргайст. За автор на парчето се води поетесата Мария Стоянова, а именно в нея е избрал да се всели преди 20 години полтъргайста Боки. Роси е поверила модерният аранжимент на Пламен Велинов, а записът ще включи в предстоящия си нов албум, който трябва да излезе през пролетта. Мария Стоянова е една от най-големите почитателки на Кирилова, смята я за много близка, почти като родна сестра, макар да нямат възможност да се виждат често. Причината за това е, че поетесата е избрала да се уедини в диво село на 6 км. от Мелник. Случайно или не, то се нарича Зорница. В него има само 30 къщи, но в нито една няма интернет. В селото не получават и вестници. Дори връзката с джиесема не е много стабилна. Въпреки това Мария Стоянова живее в хармония с Боки. Жената признава, че полтъргайста вече не е във вида, в който е бил преди 20 години – като за доказателство за съществуването си е местил мебелите в дома й пред очите на всички тогава. Сега се е трансформирал в лечебна енергия, която Мария предава на хората по два начина – чрез специални медицински масажи и в стихове. Наскоро издателство „Захари Стоянов” събра в една книга най-доброто от 6-те й стихосбирки до момента, наречена „Сънни пътеки”.
Мария Стоянова е единственият феномен в България, в когото се е вселил полтъргайст. До 1990 г. бившата счетоводителка от Завода за прецизно леене в Сандански е заклет скептик спрямо всичко свръхестествено. Не вярва нито в Бог, нито в каквото й да било, което тя самата не би могла да обясни. Единствената й авантюра в живота дотогава е работата в Ирак през 1981-1982 г. по време на войната с Иран. Една нощ в началото на 1990-та напълно нормалната Мария сънува чудовищен кошмар. Апартаментът на племенницата й Ани в Пловдив сякаш е нападнат от терористи. Сред шум и трясък във въздуха летят отломки от почти цялата покъщнина в жилището.
Малко преди това медиите са вдигнали шум за пловдивския полтъргайст Кики, чиито забавления са оприличени на детски лудории. Вечерта на следващия ден след екшън съня на Мария при нея пристига самата племенница. Отсяда при леля си на път за Рупите при Ванга. От разказа на шокираното девойче става ясно, че сънят е пресъздал като в документален филм случилото се предишната вечер. Веднага след разказа става нещо потресаващо. Оказва се, че невидимата сила е последвала племенницата. Като начало изчезва кока-колата от чашите, които малко преди това Мария е напълнила. Апартаментът на лелята в Сандански също е направен на пух и прах. Самата тя твърди, че по време на погрома не е усетила никакъв страх. Изпитала единствено известно съжаление за потрошените пари, спечелени от гурбета в Ирак, с които били купени мебелите.
След като всичко утихва, се чуват едва доловими почуквания. Тогава в главата на Мария спонтанно изплува името Боки. Отговорът на неведомата сила е две тихи почуквания. Това означава “да”, ще разбере по-късно тя.
На следващия ден леля и племенница тръгват към Рупите. Боки не забравя да напомни за себе си. На слизане той юнашки люлее асансьора в блока. Ванга не успява да види Боки, спомня си по-късно Мария. В момента, в който изрекла думата “духове”, къщата на леля Ванга , пред която били седнали, се разлюляла. Отвътре се чул познатият вече трясък на потрошени мебели. Гледачката се ядосала и ги изгонила: „Бегайте, оти ке ми потрошите къщата!” „Аз съм дявол, само дето не са ми поникнали рога още! Имам само дупки на главата”, усмихва се леко Мария и посочва къде да пипнете – върху три вдлъбнати места на главата й. „Те са ми от 1990 г. На Разпети Петък сънувах операция на племенницата си. Видях, че в Рилския манастир слагат някакво кълбо в главата й. Всъщност нищо подобно не се случи. Но кой знае защо се помолих на Богородица (за първи път в живота си) да ми даде силата за Боки - да помагам на хората. Всъщност оттогава прогледнах с челото си. Някой казват, че там било третото око на човека. Не знам... Просто виждам с челото си миналото, бъдещето и болестите на хората. Понякога сънувам и проблемите на тези, които ще дойдат при мен. Не се опитвам да си обясня нещата. Имам някаква даденост и я приемам, бе да се мъча да я тълкувам. Аз не знам какво представлява и защо се появи в мен тази енергия. Пак по същото време Боки спря да се появява. Днес мога да кажа, че не деля хората на добри и лоши. Само понякога някои предизвикват у мен чувство на непоносимост. Не казвам нищо. Опитвам се да го преодолея, доколкото мога”, споделя тя. Цялата история на Мария Стоянова е описана от журналистката от РТВЦ Благоевград Юлия Караджова в книгата „Пътуване към утрото”.