Поли Генова: Сецнах се на сцената

Поли Генова на финала на Българската Евровизия 2011- Поли, как отпразнувахте победата?
- Нямах представа, че това ще се случи. И исках, каквото и да стане, да се съберем целият екип и да се поздравим за добре свършената работа, защото аз бях много доволна, преди изобщо да знам какъв резултат ще има от целия процес. Обаче в цялата еуфория ми се наложи да помогна за изнасянето на реквизита и направих една беля. Прещипах нерв на гръбначния стълб, дори ходих на масажи, та в момента ми е доста трудно и леко съм се притеснила, защото утре сутринта в 7 часа (б.р. в петък ) се оказа, че трябва да летя за Молдова и да пея като гост в техния финал. И затова нямах особено голям купон, защото страшно ме болеше гърбът и си легнах веднага, след като вечерях.

- Има много критики към този конкурс, дори и гласове да не участваме на него. Вие какво мислите?
- Да, хората се притесняваха дали ще успеем за такива кратки срокове да се вместим и да направим нещо качествено. Но аз мисля, че опровергахме и тези съмнения с песента „На инат”.

- Сред конкурентите ви имаше ли фаворит? Очаквахте ли някой от тях да победи?
- Имаше много колеги, които харесах. Те предимно бяха млади, което страшно много ме радва. Това показва, че българската поп музика има някакво развитие и се надявам да има повече такива форуми, за да имат младите някакъв стимул да творят и да се развиват в тази насока. Иначе харесвам Мона, Рут Колева и всичките банди, които свиреха. Милена Славова също е един артист, който има много голяма история в българската музика. Беше много приятно.

- Как реагираха колегите ви? Имаше ли такива, които да не са ви поздравили?
- Честно казано, беше малко странно, защото веднага след като излязох от сцената, ме дръпнаха за интервюта и като свърших, повечето от колегите си бяха тръгнали. И всъщност аз не успях да се видя с почти никой, защото вече беше минал около час. Най-вероятно ще се видим с тях по-късно.

- След победата ви имаше ли някакви неприятни коментари, които да сте чули?
- Не. Журналистите задават много въпроси дали това не е някакъв вид възмездие на БНТ към мен, или нещо подобно, но аз смятам, че това не е така.

- Във „Фейсбук” пишете: „Някой да ми е виждал силата и вярата?!?“ Как се нахъсахте преди излизането на сцената?
- Направихме едни големи промени по сцената буквално преди първата репетиция предния ден. И сутринта аз имах известни колебания, бях притеснена какво точно ще се получи в крайна сметка, защото доста от нещата се случиха в последните минути. Всъщност статусът ми във „Фейсбук” беше един вид призив, дори да чуя  някакви окуражителни думи, които да ми дадат сила. И наистина хората го направиха. Дали бяха мои приятели, или хора, които ме подкрепят, наистина много им благодаря.

- Как избрахте точно тази песен за конкурса?
- Стана случайно. Истината е, че с екипа, който се зае с нея, съм работила вече по песента „Едва ли“. Това са „Симфоникс“. Записът отново стана във Виена. Целият проект е много интересен, защото не е изцяло български, има двама англичани. Това са Себастиан Арман и Дейвид Бронер - много готини хора и много големи специалисти. Щастлива съм, че с тях успяхме да направим това постижение. И вече мога да кажа като творец, защото за първи път съм съавтор на песента, че съм много, много щастлива. Сега тепърва започва много тежка работа. Намисляме ново шоу, има много планове, които трябва да реализираме междувременно.

- А как се свързахте с двамата англичани?
- Чрез моя дългогодишен продуцент Рози Караславова, която ме запозна с Борислав Миланов преди две-три години. Ние станахме много близки приятели, преди да започнем да работим заедно. И миналата година той ми предложи да направим песента „Едва ли“, която излезе лятото, и така се получиха нещата, че стана нещо различно.

- Песента ви е на български. Смятате ли за участието в Германия да заложите и на английски?
- Да, определено ще има и текст на английски, но какво ще се използва на финала, вече нямам представа. За разпространение в Западна Европа със сигурност ще пуснем по европейските радиостанции английска версия. Вече дори авторите направиха връзка с Австрия, с всички големи музикални медии там. Най-вероятно ще имаме контакти в Холандия, в Швеция, в Унгария. Допреди малко обсъждахме и техните връзки с други западни страни, които са в нашата група на финала. Но тепърва ще има планове, които ще се избистрят. След Молдова вероятно следват Гърция, Румъния и имаме още няколко заявки, които обаче още не са потвърдени.

- Обмисляте ли вече клип, който да снимате? И кога ще стане това?
- Да, днес започна да се обсъжда това. Следващите дни ще стане ясно какъв екип ще работи по него, какво ще представлява.

- Сама ли избрахте сценичното си облекло и визия, или се доверихте на специалист?
- Аз работя със стилиста Ирена Ангелова, която облича и „Бон-Бон”. Тя работи с най-големите марки. Тя повече от 10 години се занимава с моята визия и с тази на екипа ми.

- Тръгнаха коментари, че изглеждате на сцената като ранната Мадона.
- Това е може би, защото съм руса. Явно търсят някаква аналогия.

- Смятате ли, че някога бихте могли да достигнете нейния успех?
- О, надявам се, дай Боже. Защото това е най-успелият изпълнител в цял свят.

- В Германия ще провокирате ли публиката? Ще заложите ли на танцьори?
- Още не знам, но няма да има танцьори. Екипът остава същият, с който се явих и тук. Това са момичетата „Латвида”, които пеят беквокали, защото те освен всичко друго имат и музикално образование. Това им беше първото излизане на сцената. Момчетата също са музиканти. Това ще бъдем, но за визията и шоуто ни е още рано да се каже.

- Поли цялото ви име ли е, или е псевдоним?
- Не, това ми е истинското име. Занимавам се от 4-годишна с музика. Общо взето целият ми живот е посветен на нея. Кариерата ми започва с „Бон-Бон“. Още от нейното създаване през 1995 година съм член на групата, аз съм от първите. И съм изминала доста дълъг път дотук.

- Вашите малки последователи от вокалната формация пяха на сцената. Те радваха ли се за вас?
- Много се радвам, че бяхме заедно на сцената, защото те ми бяха голяма подкрепа. Те са моето голямо семейство и са като мои деца.

- А майка ви и баща ви с какво се занимават?
- Майка ми не се занимава с изкуство, тя е архитект. Изключително скромни хора са и изобщо неамбициозни. Всъщност човекът, заради когото продължавам да се занимавам с музика, беше баба ми. Тя се увличаше по моите желания и интереси, но те никога не са били движеща сила. Подкрепяли са ме, но никога не са били прекалено амбициозни.

- Работихте с бенда на Азис в неговото шоу, някога бихте ли се преориентирали да пеете чалга?
- Това няма нищо общо. Музиката, която правехме там, беше нещо различно. Мисля, че тази музика не я познавам и не бих могла да се занимавам с подобен жанр.

- Ще издадете ли и свой албум?
- О, да, със сигурност тази година това трябва да ми се случи.

- А в личен план какво ви предстои?
- За мен работата винаги е седяла на първо място. Макар че това невинаги е добър вариант, но така се е получило в живота ми. Не знам за по-нататък. Аз все пак съм много млада, само на 24 години съм.

- Учите режисура, смятате ли да се занимавате с това?
- Възможно е. Аз се занимавам с телевизия от много малка, така че се увличам по това. И неслучайно се записах да уча режисура. Един човек на изкуството се увлича по различни неща в даден момент, така че най-вероятно мога да работя режисурата и музиката.

Интервю на Ася Иванова за „Телеграф”