Пинчерът на Дует Ритон е безразличен към музикалните им изпълнения

Катя от Ритон с любимата ДжулиЛюбимата порода на Здравко и Катя е пинчер. Златка е порода улична превъзходна. Когато Катя и Здравко започнали да строят къща, в двора им подхвърлили 6 новородени палета. Те успели да намерят стопани на повечето, но Златка и брат й останала при тях. След като двамата се върнали от последното си турне с Канада и САЩ, не намерили мъжкото. Явно някой го е отровил. Всички те са порода пинчер, черни на цвят и женски. Е, има и едно-две изключения. Това са подхвърлената Златка, порода улична преъзходна, нейният брат - отровен преди време и котката, която умира наскоро. И ако рефренът на песента "Елате ни на гости" звучи в ушите ви, днес от вратата на семейната къща, ще му акомпанира кучешки лай. Това е Джули-3. Златка рядко се обажда. "Ние и двамата със Здравко обичаме малки кученца и винаги сме гледали пинчери. Тази порода като че ли най ни импонира и по темперамент, и по характер. Първото куче, което си взехме от Одеса, веднага след като се оженихме, беше пинчер. Отидохме на така наречения „птичи рынок" и си го харесахме. Попитахме как се казва. Казаха ни - Джулия. Дойде си с името и през годините всички кучета, които си вземаме,  са женски и се казват Джулия", разказва Катя. Оттук тръгва историята с Джулиите. Номер едно живяла 10 години, но настинала лошо, развила бронхопневмония и починала. Скоро след това дуетът пак заминава на турне в Русия. Потърсили й нова заместничка - разбира се пинчер. "Обърнахме се към „Собачий клуб" за съдействие. Проверявахме от град на град. В този момент обаче никъде не се беше родило такова мъниче. Искахме на всяка цена да се върнем с домашен любимец и да използваме възможността да си го донесем от Русия. По това време у нас нямаше развит пазар. Единственото малко кученце, което успяха да ни намерят кинолозите от Ленинград, беше сив мини-пудел. И въпреки че съвсем не прилича на пинчер, го взехме. Но за да спазим традицията, пак го кръстихме Джули. Тя живя с нас 12 години", разказва Катя. След смъртта на Джули-2 двамата със Здравко отново започват да си търсят пинчер. "Намерихме я в магазин на Красно село. Още от витрината я познахме. Имаше 2 новородени - бежово и черно с бяло петно. Черното беше пълно копие на първото ни куче. Казахме: "това ще е". Оказа се женска.  Така се сдобихме с настоящата любимка - Джули -3. Много я обичаме - невероятно куче е", връща лентата Катя. „Влюбихме се в породата много преди да имаме куче. Бяхме в Полша, а както знаете, поляците са големи любители на домашни животни. И по това време най-разпространените бяха дакел и пинчер. И като го гледахме, категорично решихме „Ето такова куче искаме". И въобще не съжаляват. "За пинчерите се твърди, че са шумни и лаят много. Джули не е такава. Лае не повече от другите кучета", защитава предимствата на породата Катя. Джули реагира с лай единствено на джиесема й. Чуе ли нотите на тяхна песен, която е ринг тон на телефона, лае. Това си има предимства. Когато Катя не знае къде е оставила джиесема си или не го чува, Джули й помага да го намери. Иначе пинчерът е безразличен към музикалните изпълнения на дуета. Като жива играчка е - и обича играчките. Всички приятели на Катя и Здравко знаят нейната слабости и й носят "пухкави" подаръци. А Джули разхвърля плюшените играчки из цялата къща. Забавлява се сама и е много любвеобилна. Обича да се гушка и първа бърза към леглото. "Когато си взехме първото куче, не знам как, но ни се мушна в леглото. Нямаше сила, която да го принуди да спи на друго място. Сега, когато вече имахме опит в гледането на кучета, първото, което си обещахме, е да не го пускаме в леглото. Познайте какво стана? Постигна победа още първата вечер. Бяхме я затворили в „нейната стая", в специалната й бебешка кошарка. Тя започна така жално да скимти и да драска, че се предадохме. И още първата вечер се пъхна в леглото. От тогава 9 години си спи там. Добре че е много малка",смее се Катя.
С храненето и на двете кучета се занимава Здравко. Още със ставането, преди да си изпие кафето, той се залавя да прави яденето им. Вари им месо, зеленчуци, редува телешко и пилешко. За голямото ги бърка с макарони и хляб, защото то няма засищане, а малкото яде само месце. А когато главният готвач е зает или на турне, четириногите любимци минават на консерви. Джули не е претенциозна и не създава почти никакви проблеми на стопаните си. Не боледува, но има травма от рождение - нещо като луксация на крака. Изкълчването на ставата при раждането на стари години започва да й създава проблеми. Ревматичните болки се засилват, когато времето тръгне да се разваля и тя много страда. „По това разбирам, че времето ще се развали", обяснява Катя. Другият й траен проблем, е че няма да има поколение. Няма да стане майка на Джули-4, защото преди години получила генитално възпаление и лекарката предложила да я кастрират.
Веселина Мончева за "Монитор"