Пеци Гюзелев: 42 дни ще ходя на лъчетерапия, но написах вече 6 песни

Пеци ГюзелевС Петър Гюзелев, който се лекува в Лос Анджелис, се срещаме във фоайето на хотела му в близост до болница "Сидер Сайнай". Тук е заедно със съпругата си Ефросина, неговата най-силна опoра в тежък за него момент. Усмивката на музиканта не слиза от лицето му по време на нашия разговор. Вълнува се от изкуство, проблемите в Софийската община, където е съветник от ГЕРБ, и вярва, че докторите ще преборят тумора в лявата част на мозъка му, без да засегнат речевия, музикалния и словесния център.

- Г-н Гюзелев, ще ви връчат орден “Св. св. Кирил и Методии I степен”. Това развълнува ли ви или вие сте щастливец, защото “Щурците” отдавна са закичени с най-високото отличие на феновете?
- Знам, че е внесено предложение, но не знам дали е гласувано. Ако бъде прието, благодаря за високата чест. Сменят се правителства и президенти, раздават се държавни отличия, а “Щурците” останаха авторитет в рок музиката в България. Ние правехме по 220-250 концерта на година. При нас идваха младите и по-буйните! Много от тях сега са министри, а са били на наши концерти още като деца. Общо взето ние и Лили Иванова изхранвахме Концертна дирекция. Издържахме почти всички културни събития на България. Между другото, всички естрадни изпълнители, които работехме за Концертна дирекция, нямаме трудов стаж и не можем да получим пенсии, а ни експлоатираха за жълти стотинки. Много от колегите сега нямат участия, други са болни и нямат възможност за пенсия. Трябва да се помисли по-кардинално за разрешаването на този проблем. Абсолютно не харесвам и не приемам чалгата в България, която срутва културата. Дори напоследък тя се толерира от популярни тв предавания. Това е жанр, който мисли само какви печалби ще прибере, но смятам, че скоро това явление, тази мръсотия, ще отпадне.

- Учудвам се как от 3 години живеете с тумор, а сте толкова активен? Дори не спирате да свирите на концерти?
- В този живот съм видял и много красиви, и много лоши неща. Не се страхувам от смъртта. Живея в духовния, културния и политическия живот. Туморът засега не ми пречи на активността, но застрашава физически живота ми. Моето лечение доста се забави по ред независещи от мен причини. Тукашният екип лекари, специалисти определиха, че лечението ми в България е било неправилно и погрешно. В момента се борим да се спре развитието на тумора. Да се унищожи по възможност по-голяма част от него или дори целият. В продължение на 42 дни ще ходя на лъчетерапия и успоредно ще прилагам химиотерапия. Те атакуват тумора. Може дори и да се преодолее операцията, която засега е отложена за 6 месеца. Според официалната статистика в България има 200% увеличение на рак на гърдата и шийката на матката и щитовидната жлеза на жените. 80 на сто от мъжете ходят с обръснати глави и аз си мисля, че се правят на мутри, а те просто са с опадали коси, имат здравословен проблем! Убеден съм, че аварията в Чернобил предизвиква бум от ракови заболявания през последните години. И ние изнасяхме концерти на открито - по летни театри, стадиони и площади по време на аварията и никой не ни предупреди как да се пазим! Колегата ми Гошо Минчев имаше три тумора в главата и не успя да ги пребори! Пяхме заедно, бяхме заедно. Смъртта му ни раздели!

- Болестта промени ли ви по някакъв начин?
- Покрай моето заболяване открих, че има много българи, които са запазили чистотата в сърцата си, и помогнаха на мен, на Гого от “Тоника” и на Миро от “Мери бойс бенд”. Когато се оправя, ще отговоря със същото на нуждаещи се колеги. Ще участвам в благотворителни концерти. Но аз и преди съм свирил на подобни мероприятия - за лечението на деца наркомани, за подпомагане на жени с остеопороза и други. Аз получих помощ и ще се включа активно, когато оздравея. Хубаво ще е, ако хората се обединят по браншове и си подават ръка при нужда. Да не гледаме каква нова кола, скъпи дрехи или нов апартамент ще си купим, а да станем по-съпричастни към проблемите на ближния. Нека да бъдем малко по-чувствителни към другите. България тръгва по друг път и трябва да се обнови. Това няма да стане изведнъж. Трябва да изминем този път. Моите колеги от Софийската община гласуваха материална помощ за мен и аз им благодаря сърдечно. Искам да благодаря и на колегите си от “Щурците”, на всички, които протегнаха ръка за помощ и в България, и тук, в Щатите - държавни инстанции, медии, църква, приятели. колеги, симпатизанти или просто хора. Без всички тях моето лечение нямаше да се осъществи.

- Вашият колега Вили Кавалджиев е в болница и синът му призова българите за помощ. Знаете ли?
- Много хора на културата се разболяха напоследък. Изпращам му съчувствие от далече, с пожелание да преодолее кризата, да се оправи, но в момента не мога да му протегна пряко ръка за помощ.

- Какво ви накара да се обърнете към Бога навремето?
- Когато бях в детската градина, учителките ни казваха да си сложим ръцете на гърба и да кажем: “Дядо Господи, дай ни бонбонче!” “Ето че няма, защото няма Бог”, бързаха да кажат те. А сега, деца кажете: “Чичко Сталин, дай ни бонбонче!” “Ето, чичко Сталин ви даде, защото той мисли за вас.” Когато “Щурците” пътувахме в чужбина (няма никога да забравя), в митническата декларация на летището имаше точка 11, която гласеше “не внасям порнографски материали и християнска литература”. За комунистическото правителство на България порнография и християнство бяха на един кантар. През живота си не бях виждал Библия. Първата, която разгърнах, беше на английски, внос от Щатите през 1992 г., когато официално в България беше разрешено човек да бъде вярващ християнин. Сега вървя по един път, който е свързан с чистотата и истината! Без лъжа и измама! Това ме поддържа! Вярвам в Бог! Вярващ съм поне от 15 години. Имам и богословско висше образование. Посещавам църкви и проповядвам. Много хора казват: “Аз не съм лош човек, но не вярвам в Бога. Аз съм по средата.” Бъркат! Или си в чистотата, или си в мръсотията - среден път няма.

- Надявам се, че не Сталин е вашата муза да пишете толкова много песни напоследък! Мислите ли за солов албум, всички от “Бийтълс” го направиха?
- След промените в България, концертите на “Щурците” намаляха. Всеки един от нас се занимава и с други дейности. Сега свирим предимно на големи и представителни концертни мероприятия, като например преминаване на света в ХХI век, приемането на България в НАТО, влизането на България в Европейския съюз, тържествени концерти и годишнини, празници по различни поводи. Е, и празнуване на годишнини. Издадохме албуми за 20-, 30- и 40-годишнината на “Щурците”. Последният албум е заснет целият и вероятно, когато се завърна в България, ще бъде издаден. През последните години съм написал над 60 нови песни. Четири от тях влязоха в албума, издаден за 40-ата ни годишнина. Не спирам да пиша, не спирам да свиря. Това е нещо, което си е в мен и избликва от мен. Един приятел ми даде тук китара. С нея подготвих 6 песни, които написах тук, в Лос Анджелис. Композирам не само музика, но пиша и текстове. Имам напълно готови 12 песни с мои текстове. Искам да направя 5 албума - един ритъм енд блус, 3 рокаджийски и един с християнски текстове. Аз всъщност имам солов албум, но малцина знаят, че е мой. “Бира, секс и рокендрол” е мой авторски албум, Георги Минчев написа текстовете и изпяхме заедно песните. След това се събрахме двама от “Щурците” - аз и Жоро Марков, и двама от ФСБ - Иван Лечев и Ивайло Крайчовски. Аз измислих името на групата “Стари муцуни” и се получи първата сборна супергрупа от най-високо ниво.

- Вие сте общински съветник от ГЕРБ. Имате ли предства какво става в общината?
- Аз съм в три комисии. Едната от тях е комисията по образованието и културата. В тази област много неща се променят положително. Един малък пример: в София - за 8 хиляди деца нямаше детски градини преди 3 години, но вече са изградени над 65 процента от заплануваните детски заведения. В момента само за не повече от 2000 деца няма места. До края на нашия мандат проблемът ще бъде решен 90 процента. Населението на България е 7 милиона, а половината от него живее в момента в София. Две правителства за 8 години са натрупали доста негативи за държавата. Въпросът сега е да се спре пропадането надолу и да тръгнем нагоре. В тази посока работят и правителството и Софийската община. По интернет получавам дневния ред, който се разглежда от колегите в общината. Имам мнения и предложения, единственото е, че не мога да гласувам оттук.

- Вече харесахте ли нещо в Лос Анджелис, което можете да предложите, когато се върнете на работа в София?
- В Лос Анджелис съм за трети път. Харесвам в него това, че е един ярко изразен културен център. Освен това е добре подреден. Един от най-големите проблеми в София е движението на автомобилите и паркирането. Тук виждам, че има принципи, които могат да се приложат в София до голяма степен. Начинът, по който се ремонтират и поддържат улиците и тротоарите. Да започне да се изисква отговорност и от населението. Не може да си изръсиш боклука от шестия етаж и да държиш отговорна общината, че е мръсно. Тук има правила, които липсват в България. Аз самият понякога казвам: “Какво да чакам половин час да светне зеленото, за да пресека, след като няма никакви коли по улицата?”, но съпругата ми казва: “Спри, изчакай да светне зеленото. Спазвай правилата.” И е права! Аз се променям и научавам нови неща тук. Да не говорим на какво високо ниво са вниманието и отношението към пациентите в болниците. Просто зачитане на човешките права във всяко едно отношение. Аз самият съм свидетел на това. Виждам и много социални неща и дейности, които ме впечатляват. Впечатляват ме и много неща в културната област. Защото хората първо трябва да се нахранят духовно, за да върви всичко останало. Трупам от американския опит. Оглеждам се за всичко, което може да послужи. Набелязвам си много неща и имам идеята да ги предложа, когато се прибера в България. Впрочем знам, че не съм единственият. В правителството има много хора, които искат да приложат в положителен аспект американската организация на държавата и градовете.

- Как ви се струват янките?
- Още нямам пълноценни впечатления. Това е град, голям колкото една четвърт от България, и трябва време да го опознаеш. В САЩ съм за 7-и път, идвал съм на турнета и съм ходил на три конференции на българските протестантски църкви, такива има в 12 големи американски града. Идвам от един друг свят и ми трябва време да приема тукашния манталитет. Стряскам се от начина, по който се обличат много американци - тръгват на работа, все едно че са тръгнали да мият улиците или да си почистят двора. Но си казвам - нека да ходят така, щом се чувстват удобно. Това е друга държава и друг бит. Няма да им променям модата. Спомням си подобни неща и в Европа. В магазин за обувки съм в Германия и искам да питам имат ли еди-кой си номер, но продавачът просто не ми обръща внимание - сочи ми да изчакам реда си. След 20 минути идва моят ред, проверяват и ми казват: “Господине, нямаме вашия номер!” Ами защо загубих 20 минути и съм бесен, но си давам сметка, че това са принципи за ред и дисциплина. Е, не на всички харесват, докато се приобщиш към спазването им. Има какво да научи нашата 1300-годишна страна от една държава на 300 години.

- Много българи тук се оплакват, че храната не е вкусна...
- Нямам представа какво не харесват! Много е вкусна, разнообразна и мисля, че е и предостатъчна.

- Хареса ли ви анонимността тук, не ви спират по улиците за автограф?
- Тука ми е спокойно и приятно. Честно да ви кажа, вече няколко пъти ме спряха и заговориха българи тук, в Лос Анджелис - в магазин, на улицата, в църквата, на културно събитие, което съм посетил. Разговаряхме за музика, култура, България и разменихме координати. Приятно ми беше, че и много млади хора ме познават и харесват песните на “Щурците”.

Интервю на Пепа Петрова, Лос Анджелис, специално за "24 часа"