Пеци Гюзелев смени текста на "Клетва” на "Щурците"

Пеци ГюзелевКултовата песен на „Щурците” от филма „Вчера” – „Клетва” ще прозвучи с променен текст на концерта на рок ветераните тази вечер в Пазарджик, на който групарите ще предоставят хонорарите си за предстоящата операция в САЩ на китариста на бандата Петър Гюзелев. Именно Пеци, в чиято глава наскоро откриха тумор, е настоявал пред колегите си Кирил Маричков, Валди Тотев и Жоро Марков да бъде променен ключовия стих от текста на Владо Даверов – „Кълна се в дявола и в бога”, след просветлението в живота му, заради което открива любовта към Бога.
„Тази промяна в текста на „Клетва” Кирчо я направи наистина по мое желание. Но там има и един абсурд. Не можеш да се кълнеш едновременно и в Бога, и в Дявола. Кълнеш се или в едното или в другото. Така - и в двете, обезсилваш клетвата. Има две сили - тъмна и светла. Няма средно положение. И като избираш, избираш едната. Не можеш да си слуга на двама господари и то - воюващи помежду си. Кирчо не се съгласи веднага. Трябваше му време, за да узрее. Много разговори сме водили с него за тези неща. Сега аз знам, че те не са вярващи, а аз съм вярващ. Не мога да искам от тях да мислят като мен, но постепенно намираме общ език. Значи, за този текст си говорим с Кирчо още от 97-ма и чак след години го измени. Така вече може да се закълнеш - в Любовта и в Бога. Те са едно. Групата не прие лесно тази моя вяра. В началото се подсмихваха, после се разтревожиха и, като разбраха, че е сериозно, започнаха да ме изолират. Но вече се чувствам спокоен. Те приеха вярата ми като факт и това вече не стои между нас. Те преодоляха онова, което им пречеше. Сега си говорим спокойно за тези неща и даже започнаха да проявяват любопитство и да ме разпитват. А колкото до клетвата, в Библията е написано, че Христос казва да не се кълнем. Едно време хората са си удряли ръцете и това се е считало за договор. А сега - та подписи, та печати, та нотариални заверки, та поръчители, та гаранции ... И накрая пак някой те завлича.
През тези години Бог се погрижи да имам някакви средства, за да се препитавам. Нямах постоянна работа, но и гладен не останах. Оттук - оттам по малко все капеше. Било концерт, било запис, било реклама, било издателска дейност. Все от нещо идваха пари и оживяхме. Но тези неща все бяха свързани с музиката”. Това споделя Пеци Гюзелев в книгата за Щурците „Вкусът на времето”, написана от Румен Янев и издадена от „Парадокс”.
Китаристът на „Щурците” разсъждава още за връзките между вярата и светът. „Политическата ми активност е свързана с вярата. Досега аз съм участвал в 4 избирателни кампании – 2 за парламента и 2 общински. И все от името на Българската християнска коалиция. И това е единствената християнска партия в България. Европейската цивилизация е подчинена на християнските принципи. От времето на Римската империя до ден днешен. Американското общество - също. Ние искаме да върнем вярата в тези ценности, защото у нас тя е изгубена. Виждаме, че в политиката се участва не за благото на обществото, а за лично благо и много нечисти хора злоупотребяват с доверието на избирателите си. Те са забравили, че не са всемогъщи. Всемогъщ и всевиждащ е Бог. И той вижда какво прави всеки от нас. И другото, което тези хора са забравили, че са избрани, за да служат на обществото, а не обратното. Редки са случаите в световната история, когато вярващ е злоупотребил с доверието на хората. В светската власт това е често явление. Освен това, нека светската и духовната власт си взаимодействат. Това искаме ние. И твърдим, че България е отдавна в духовна криза, която всъщност е предизвикала икономическата. Ако излезем от духовната криза, ще излезем и от икономическата. Лошото е, че мнозина от нашите вярващи, не искат да се докосват до мръсотията на светския живот и не разбират, че с изолация няма да променим света към по-добро. За да го променим, трябва да го докоснем. Няма друг начин. Затова и участваме на всички избори. Е, не можахме в София да вкараме общински съветник, но пък в Бургас и Ямбол успяхме. И там, където имаме общински съветници, отношенията на местната власт с църквата са много добри. Не ни наричат сектанти, общуват с нас и така сме си взаимно полезни. А да наричаш протестантите секта е най-малкото неграмотно. Защото тогава всички американски президенти ще са сектанти, по-голяма част от населението на Северна Америка и голяма част от Европа - също. Самото християнство в началото е било секта от юдеизма”. В Християнската партия Пеци е повече от 10 години, той е неин заместник-председател и председател на софийската организация. Именно колегите му от партията са първите, които научават за здравословните му проблеми и и със свои суми поставят началото на събирането на парите за операцията. След като се върне от САЩ музикантът се надява да завърши успешно и магистратурата си в Богословското училище.
Втората съпруга на Пеци Гюзелев – Ефросина, го е запалила по вярата. Тя ще пътува за САЩ с известния си мъж, за да му дава надежда и да е до него в трудните мигове. Освен негова половинка, Роси е и медицинска сестра, работила е в един екип за сърдечни операции в болницата на Чирков. „В онези, първите години на промяната се сблъсках с маса проблеми. Около нас всичко се разпадаше - банки, икономика, култура, образование, морал... Нямаше нищо стабилно. Бях сам и в такъв момент срещнах Ефросина. Запознахме се на един концерт за СДС. Започнахме да се виждаме и така се сближихме. Оказа се, че тя е вярваща. Аз обаче в началото не знаех това. Правеше ми впечатление, че сутрин изчезва някъде. И я попитах. Тя ми обясни, че ходи на църква. Аз в началото започнах да я поднасям. Още повече нашата духовна култура в онези години беше никаква. Тя ме покани да отида и да видя каква е тази църква и аз отидох. В този период различни църкви бяха изпратили мисионери у нас, но имаше и църкви, които са съществували тук още преди освобождението от турско робство, които са били забранени от комунистите и сега се възраждаха. Аз обиколих няколко църкви и си избрах една. Човек сам трябва да си избира църквата, в която иска да ходи. В зависимост от пастира. При протестантите е пастир с ударение върху първата сричка. Не е отче, защото Отец е един. Та, зависи дали пастирът ти е близък, в смисъл, дали го чувстваш така, за да можеш да му се довериш. Зависи и какви хора ходят в тази църква, за да влезеш хармонично в тяхната общност. Та, така си избрах една църква и започнах редовно да я посещавам. В нея имаше много хора на моя възраст, а и по-млади. Имаше много хора на изкуството и - част от тях - музиканти. Например - пианистът на Софийската филхармония, цигулари от оркестъра на БНР, музиканти от Софийски солисти... Беше ми приятно. И Ефи ходеше там. Започнахме да ходим заедно и малко по-късно аз повярвах. Когато вярата ми стана истинска и силна, реших да се посветя на нея и в момента следвам”, споделя Пеци.
„Това, което свързва вярата и музиката ми, е фактът, че протестантската църква не е против съвременната музика и даже сега основната ми работа е да правя песни за нея. Такива като "Бира, секс и рокенрол", но не с това послание. Защото животът ми вече е друг. Рокенрол - да, но не удавен в бира и безразборен секс. Човек често се пита, защо има зло, като Бог е добър? А много от злите неща в живота са наше дело. И всичко това, което аз и близките ми преживяхме, е дело на нас самите. Сами си докарахме бедите, през които трябваше да преминем. Резултатът от развода ми пада върху моя син и Бог не ми е виновен за това. Другото нещо е, че Бог е джентълмен и не ти се натрапва. Ти си го изхвърлил от живота си, тръшнал си му вратата под носа и в един момент, като ти стане трудно, викаш: О, Господи, къде си? Помогни ми! Българите все още не са истински вярващи. И има много причини за това. Не са само 50-те години комунизъм. Още покръстването ни при Борис е бил повече политически акт, отколкото духовен. Така България е влязла в Европа. Дотогава тя е била варварска сила. Християнството е наложено със сила, а то е доброволен акт. Затова ние все още сме езичници. И се държим като езичници”.